Родената в Санкт Петербург през 1861 г. Луиза Густав Саломе, по-известна като
Лу Саломе (Lou Salome) става първата жена, психоаналитик в света.
Израства в семейството на Густав Лудвиг фон Саломе, германец на служба като съветник на руския цар Николай I Павлович Романов. Има петима братя и свиква от малка да доминира в мъжка компания, със свободни обноски и изтънченост.
Търсещият дух на младата Лу се проявява явно, когато е едва 17 годишна, подстрекавайки наставникът на руския престолонаследник Александър III, пасторът евангелист от холандски произход, Хендрик Гийо, да избяга с нея в Швейцария. Той го прави, зарязвайки добре платената си работа в Русия.
През 1880 година Луиза се записва студентка по философия и логика в Цюрихския университет.
След това Луиза Саломе заминава за Рим, където се сприятелява с Малвида фон Мейзенбург, много близка дама до сърцето на пламенния борец за свобода, Джузепе Гарибалди.
В такава модерно-прогресивна среда, тя попада и на идеолога на световната освободителна вълна, завладяваща хората на духа през XIX век, на радателят за нов свят и различна Европа, масонът и философ Джузепе Мацини /1805-1872/. Смята се, че той е теоретичния учител на Георги С. Раковски и Васил Левски, за практична и организационна работа по създаване на революционни клетки в окупираната от Османската империя, българска земя. Негово е мотото „Свобода, равенство, братство“, което Васил Левски припознава и взаимства по-късно в революционната си организаторска работа у нас.
Републиканецът Манцини запознава Лу Саломе с колегата си философ и писател, Фридрих Ницше и той веднага е очарован от нейната харизма. Влюбва се силно в нея и до края на живота си я обожава пламенно.
В последствие, в края на XIX век, запленена от идеите на психоанализата, Лу Саломе се запознава със Зигмунд Фройд. От първата си среща, те стават творчески и светски приятели за цял живот, силно отдадени на изучаването и лечението на човешката душа.
Под давление на Зигмунд Фройд, Лу Саломе започва работа с психично болни пациенти в Гьотинген, област Долна Саксония, Германия и не спира да изучава теоретично и практично реакциите на хората, до смъртта си, през 1937 година.
Призната е от бащата на психоанализата, Зигмунд Фройд за първата жена психоаналитик в света, с изключително близки до неговите способности и потенциал. Тя е единствената жена, допусната в затворения му кръг от учени, изучаващи човешката психика.
Според академик Петър Иванов, професор по социална психология и психоанализа и изследовател на работата и живота на Лу Саломе, тя има многобройни връзки и осъществява реални и оставящи силно въздействие последици върху най-знаменитите мъже на Европа, за времето на нейния живот /1861-1937/.
1. Хендрик Гийо – пастор, учител на децата на цар Александър II;
2. Паул Ре – поет;
3. Фридрих Ницше, – философ и писател;
4. Фридрих Андреас – съпруг, преподавател по турски език;
5. Георг Ледебур – бивш затворник;
6. Франк Ведекинд – богаташ, издател, бивш затворник;
7. Георг Брандес – историк, литературовед;
8. Паул Дисен – индолог;
9. Херман Ебингхаус – психолог, изучаващ човешката памет;
10. Хенрик Ибсен – драматург;
11. Паул Гюсфелд – пътешественик, геолог;
12. Фердинанд Тенис – социолог, криминолог;
13. Рудолф Леман – юрист, педагог;
14. Ханс Делбрюк – демограф, военен историк;
15. Вилхелм Грубе – ориенталист, филолог, етнограф;
16. Райнер Мария Рилке – поет. Впоследствие Рилке признава: „Без нея съм нищо!“ ;
17. Пол Бурже – писател, критик, монархист;
18. Зигмунд Фройд – баща на психоанализата;
19. Александър Херцен – революционер;
20. Иван Тургенев – писател;
21. Лев Толстой – писател, Лу Саломе е посещавала няколко пъти имението на писателя в Ясна поляна, Русия;
22. Томас Ман – писател, Нобелов лауреат за литература през 1929 година, за романа си „Буденброкови“ , написан 1901 година;
23. Артур Шнитцлер – писател, драматург;
24. Рихард Вагнер- композитор.“
Лу Саломе е била много близка приятелка и с дъщерята на Зигмунд Фройд, Анна Фройд – детски психиатър и ненадминат авторитет в изучаването на защитните механизми на психиката.
Както личи от взаимоотношенията на Лу Саломе с хората, тя е била обожавана и следвана.
Но и силно мразена, например от Елизабет Фьорстер Ницше, сестра на Фридрих Ницше, автор на „Тъй рече Заратустра“. Елизабет Ницше е била против връзката на брат си с Лу и произхода на Лу Саломе / майката на Лу е еврейка/ и пишела доноси срещу нея до държавната администрация на Германия в годините, след Първата световна война.
Луиза Саломе върти известните хора около себе си на пръста си. Чарът, силата на духа й, енергията и житейският й потенциал я правят една от великите жени на XIX и XX век, а талантът й да ги анализира, лекува и превръща в осъществени личности, й придава ореола на митичната Саломе.
Книгата й „Еротика и любов по Фройд“ е преведена на български език.
