В 21 век, когато времето и пространството са размити понятия и посоките на света не се приемат така, както през 19 век, са налице много пристрастености. Хората се вманиачават да са единствени, неповторими, уникални. Манията да си пръв, да имаш последния модел кола, лаптоп, плазма или яхта, да издухаш останалите участници от пистата е повсеместна, нездравословна и дори рискова на моменти игра.
Какво е всъщност мания? Думата “mania” е с гръцки произход и означава:
1. Болезнено психическо състояние на възбуденост и съсредоточавне върху една мисъл или идея;
2. Прекалено пристрастяване към нещо или някого;
3. Смешна, странна привичка.
Анализирайки думата “мания”, стигам до мисълта, че тя се налага повече като жаргонен градски израз в ежедневния ни език, отколкото с преките си тълкувания. “Мания” е като нарицателно, тече в рекламите на стоки и услуги. В живота на всеки един от нас е навлязла бурно, интензивно и дори брутално.
Вманиаченостите на хората са различни – един си пада по коли, друг по компютри, трети харесва разни технически джаджи – като последен модел i-phone “Apple”. Налагат се вманиачени страсти по коне, вратовръзки, бижута, секс атрибути, спорт и т.н. Интензивността на живота налага необходимостта всяка новооткрита техническа придобивка да стигне бързо до хората, за да улесни работата и бита им. Това действие е с двуяко значение, защото колкото по-съвършени стават машините, толкова човекът се отдалечава от еволюирането на умствените си способности. Така манията да си горд притежател на всяка нова джаджа, която работи количествено и качествено по-добре от самия човек, притъпява нуждата от умствено и личностно усъвършенстване.
Далече съм от мисълта да не използваме творенията на техническия гений, но не ми допада лудата надпревара за показност – кой мобилен апарат е по-върхов, коя кола е с повече екстри и кой часовник е по-марков и скъп? Манията по “имането” не се разпростира само върху техниката. Както е известно, човек се ражда с две ръце, два крака и едно тяло. Колко ли дрехи, обувки и ръкавици му трябват, за да е прилично, естетски и сезонно добре облечен, обут и напудрен? Достатъчно, но не прекалено. Гардеробите ни пращят от какви ли не облекла и аксесоари. Събираме, кътаме и се превръщаме в роби на маниите си по модата, фасоните и снобизма. Задоволяването на човешкото “Аз” е сложна и трудна задача с много неизвестни. Ако игнорираме техническите пристрастености и се насочим към човешките, тогава манията става вманиаченост по … жени, кеч, физическо съвършенство, музика, храна, парфюми, за превъзходство.
Във века на глобализацията, липсата на граници и влизането на Република България в ЕС, никакви социални, политически или световни събития не могат да отдалечат натуралния българин от нуждата му да е маниакално велик, по своему. Манията за величие е традиционна наша черта, наследена плавно във времето, съвсем естествено от историята, природо-географското ни местоположение и уникалната племенна амалгама, получена между прабългари, траки, славяни, гърци, римляни, келти, германи, хуни, татари, черкези, османци и др.
Когато стане дума за бизнес и заговорим за поведение в бизнес среда, трябва да се съобразяваме с въздуха, храната и народопсихологията на българския бизнесмен. Харесвам, подкрепям и адмирирам свободното интерпретиране на бизнес правилата, в рамките на общоприетия бизнес. В тези бизнес отношения се знае кой, какво се наема да извърши, за колко време и на каква цена? Нуждата от себедоказване и показване, поставя занимаващите се с бизнес в постоянна надпревара със себе си, времето, конкуренцията, пазарите и потребителското търсене. Това бясно налагане на собствено и корпоративно “Аз” е странна мания, но много характерна и доста заразителна. “Аз-ът” прескача норми и очерания чрез силно присъствие на духа, парите, връзките, секса или физиката. Когато в професионалното и комерсиално противоборство участва силата на духа, противниците са добронамерени и търсят “fair play”. Надпреварата им става интензивна, новаторска, но смислена и резултатна. Ако “Аз-ът” е вманиачен в рамките на собственото си съвършенство, контактите с него са трудни, вербалната и невербална комуникация е натоварена, дори неприятна. И бизнесът с такива партньори е истинско предизвикателство.
Маниите детронират морала, свързват неподходящи елементи и пресъздават хауса като естетичен ред. Еклектичният сбор от хора, случки и факти описва безкрайна крива от много мании. Мании, които ни заливат, експлоатират, създават друга наша реалност или ни довършват като личности в правилна или не чак дотам насока. Животът ни се подчинява на модерната дума “мания” и тя безапелационно ни узурпира и направлява. По нови маняшки правила.
публикувано в „Работещо момиче“ – http://www.raboteshtomomiche.com/article.php?id=maniite-na-21vi-vek-659
