Ако двадесети век се прекланя пред красотата и изяществото на принцеса Грейс Кели Монакска и принцеса Даяна Маунбатън-Уиндзор, принцесата на Уелс, то деветнадесети век обожава императрица Жозефин дьо Боарне Бонапарт и императрица Сиси Австрийска. Двадесет и първи век още чака своята икона със синя кръв, пред която историята да замълчи, за да изпъкне само силата на природата.
Херцогиня Елизабет Амали Евгения фон Вителсбах, Сиси, е родена на Бъдни вечер, 24 декември 1837 година в Мюнхен, кралство Бавария. Тя става императрица на Австрия, кралица на Бохемия и Унгария. Произхожда от рода Пфалц-Цвайбрюкен-Биркенфелд-Гелнхаузен на Вителсбахи .
Елизабет е втората дъщеря на херцог Максимилиан Йозеф от Бавария (1808–1888) и херцогиня Людовика Вилхелмина (1808–1892/. Херцог Макс Баварски е роднина на крал Максимилиан I Йосиф, бащата на Людовика и дядо на Сиси.
Бащата на Сиси, херцог Максимилиан Йозеф /1808-1888/ е богат наследник, живее доста свободомислещо за благородник, свири и композира на цитра и налага инструмента като национален за Бавария, пътешества по света, посещава Йерусалим през 1838 година и е посветен за рицар на Божи гроб от францискански свещенослужител. Типично за аристократ, Макс язди великолепно, забавлява се с музика, литература, театър и цирк. В замъка „Посенхофен“ се преоблича като клоун и весели гостите си.
През 1839 година херцог Макс става почетен член на Баварската академия на науките. Поддържа извънбрачни връзки и има две дъщери и един син от тях, които припознава и подържа финансово. Макс се влюбва и в известната испанска танцьорка Пепита де Олива. През 1853 година Йохан Щраус написва полката Пепита, в нейна чест. На нея е кръстен и текстилния плат „пепит“.
Херцог Макс умира през 1888 година от инсулт, на погребението му присъстват зет му, император Франц Йосиф I, внукът му Рудолф, но не и дъщеря му Сиси, която по това време е на остров Корфу.
Майката на Сиси, херцогиня Людовика Вилхелмина встъпва в уреден брак с братовчед си Максимилиан Йозеф на 8 септември 1828 година. Те са двадесетгодишни, не се обичат, но свикват един с друг. Договорено е Макс да се ожени за по-малката сестра на Людовика, принцеса Максимилиана Жозефа Каролина, но тя умира. За да се спази традицията, нейното място заема неохотно Людовика.
Херцогиня Людовика, наричана Луиза /1808-1892/ е дъщеря на Максимилиан I Йосиф /1756-1825/, крал на Бавария и втората му съпруга, принцеса Каролине Фридерике Вилхелмина /1776-1841/, дъщеря на принц Карл Лудвиг от Баден и принцеса Амали Фридерике от Хесен-Дармщат.
Крал Максимилиан I Йосиф Баварски има общо осем деца – двама сина и шест дъщери. С добре уредени бракове, момичетата му имат звезден монархически статус.
Каролина-Шарлота Августа Вителсбах /1792-1873/, императрица на Австрийската империя и съпруга на император Франц II.
Амалия-Августа Баварска /1801-1877/, кралица на Саксония /1854-1873/, съпруга на крал Йохан Саксонски.
Елизабет-Лудовика Баварска /1801-1873/ е кралица на Прусия и съпруга на пруския крал Фридрих Вилхелм IV.
София Баварска /1805-1872/ е съпруга на ерцхерцог Франц Карл Австрийски и майка на император Франц Йосиф I и император Максимилиан I Мексикански.
Мария Анна Леополдина Баварска /1805-1877/ е кралица на Саксония, втора съпруга на крал Фридрих Август II Саксонски.
Людовика Баварска /1808-1892/ херцогиня, майка на австро-унгарската императрица Сиси.
И внучката – Елизабет Амалия Евгения Вителсбах /1837-1898/, императрица на Австрия, кралица на Бохемия и Унгария, съпруга на император Франц Йосиф I.
През 1824 година Людовика се запознава с португалския принц Дом Мигел Браганса /1802–1866/, на сватбата на сестра си София във Виена, която се венчава за император Франц Карл Австрийски. Дом Мигел е захласнат от красотата на Людовика и веднага иска ръката й от баща й, кралят на Бавария. Двамата са много влюбени, но предложението му е отхвърлено по политически причини, защото е подбудил преврат срещу собствения си баща, крал Жуау VI в Португалия.
През 1828 година принц Мигел става крал на Португалия и незабавно иска пак ръката на Людовика. За съжаление, тя е вече омъжена за братовчед си Макс и само пет дни разделят официално двамата влюбени за цял живот.
Херцогиня Елизабет Амали Евгения фон Вителсбах става императрица на Австрия през 1854 година, чрез брак с братовчед си Франц Йосиф I, кралица на Бохемия и кралица на Унгария от 1867 година.
Още с раждането си, предизвиква възхищение сред роднините си, с вече показващото се млечно зъбче в устата, прието за поличба. Нейни кръстници стават сестрите на майка й, близначките Елизабет Людовика, кралица на Прусия и Мария Анна, кралица на Саксония, които я орисват да има блестящо бъдеще.
Елизабет израства в семейното имение на езерото Щарнберг, замъка „Посенхофен“, намиращо се на 25 километра от Мюнхен. Херцог Макс често пътува извън дома и винаги когато се завръща се радва най-много на компанията на дъщеря си Елизабет, която нарича Сиси. Другите членове от семейството му не са възнаградени с такова внимание и родителски интерес. Той я насърчава да редува учението с рисуване и езда в свободно облекло и без зависимост от строгите протоколни правила, характерни за поведението на благородна й особа.
Сиси има бърз и поетичен ум, фини чувства и дълбоко впечатлителна душа, все предпоставки да започне да пише стихове, които пази в специалния си дневник. Стиховете я спасяват винаги в лош момент и са нейния защитен свят от тъгата, болката и умората от дворцовия живот.
Сиси се учи да пише поезия от Хайнрих Хайне /1797–1856/, наизустява стиховете му и с тях забавлява гостите си, по време на приемите на короната. След превратностите в живота й, строфите на Хайне толкова я обсебват, че стават неин отдушник и бягство от реалността.
През 1891 година Сиси нарежда да се издигне паметник на поета, в летния дворец „Ахилион“ на остров Корфу. Кайзер Вилхелм II закупува имота през 1907 година и премахва статуята на Хайне, като я заменя със статуя на Сиси.
През май 2018 година, стихотворение на Сиси се появи на търг в аукционна къща в Мюнхен, като част от наследството на придворна дама на сестра й Мария Баварска.
Още от малка Сиси измисля всякакви бели, своеволия, веселия и щури игри и се различава от другите деца в дома, със свободно поведение, заобикаляне на правилата, привързаност към природата, конете, кучетата и птиците. Тя се интересува от случващото се извън къщата повече, отколкото от гостите, нормите и средата, вътре в нея.
Освен Хелена, Сиси има още три сестри – херцогиня Мария София Амелия /1841-1925/ кралица на Двете Сицилии и съпруга на краля на Двете Сицилии, Франческо II, херцогиня Матилда Лудовика /1843-1925/, принцеса на Двете Сицилии и графиня на Трани и София Шарлота Августа /1847-1897/, херцогиня на Аленсон и Орлеан, както и трима братя, херцог Лудвиг Вилхелм, /1831-1920/, най-големият син на фамилията е генерал, херцог Карл Теодор /1839-1909/, който наричала на галено Гакел е утвърден очен лекар, тъст на белгийския крал Алберт I и херцог Максимилиан Емануил /1849-1893/, също генерал и член на Имперския съвет.
Сестра й, херцогиня София Шарлота Августа е много близка с братовчед си, краля на Бавария, Лудвиг II /1845-1886/. Двамата имат общи музикални интереси и обожават композитора Рихард Вагнер. Сгодяват се през 1867 година, но родителите на София Шарлота развалят веднага годежа, защото Лудвиг II е хомосексуален. Той остава в историята с построяването на замъка „Нойшванщайн“, наричан още „замъкът от приказките“, намиращ в Баварските Алпи, в подножието на връх Цугшпице /Zugsritze/. Всяка година около милион и половина туристи посещават най-известния замък в света и прототип в анимацията за Пепеляшка на Уолт Дисни.
Сиси и по-голямата й сестра Хелена Каролина Тереза Баварска /1834-1890/ се възпитават от английска гувернантка, която ги обучава на обноски и език. Те използват английския език, като специална тайна връзка помежду си, а Сиси говори свободно с кралица Виктория по-късно.
През август 1853 година Сиси придружава сестра си херцогиня Хелена Каролина Тереза Баварска, наричана Нене на тържествен бал, по случай 23-тия рожден ден на император Франц Йосиф I Австрийски, в имението „Ишел“, Залцкамергут. Майка й херцогиня Людовика и леля й, ерцхерцогиня София Хабсбург планират да представят официално херцогиня Хелена за съпруга на император Франц Йосиф I. Договорките вървели с пълна сила, докато императорът не видял Сиси. Тя го запленила с красиво лице, стройно тяло и грациозна походка. Докато яздят заедно, умението й да владее коня перфектно и да се смее непринудено, накланят избора към нея. Естествено, настанал семеен скандал, сестринска ревност, сълзи и клетви.
По-късно Нене се възстановява от трудния си период и се омъжва за богатия принц Максимилиан Антон фон Турн, ражда му две момичета и две момчета, но никога не прощава на Сиси, че тя става императрица на Австрия и любима на Франц Йосиф I.
Херцог Максимилиан Баварски, дава на дъщеря си Сиси зестра от 50 000 гулдена, бижута и покъщнина. На 20 април 1854 година, Сиси напуска Мюнхен с карета и пътува до град Щраубинг, Долна Бавария. От там с майка си се качват на баварския параход
„Штад Регенсбург“/Stadt Regensburg/ и отпътуват по река Дунав, в посока до Линц, Горна Австрия.
На 24 април 1954 година император Франц Йосиф I и херцогиня Елизабет Баварска са венчани от архиепископ Йозеф Отмар фон Раушер пред официалния хабсбургски клир, във виенската августинска църква.
Родителите на Франц Йосиф I подаряват като сватбен подарък императорското имение „Ишел“, Залцкамергут на младото семейство. По-късно Франц Йосиф I го преустройва, в чест на Сиси.
Майката на Сиси, херцогиня Людовика пише до приятелка: „Тя е толкова млада, толкова неопитна, но се надявам, че хората ще бъдат снизходителни към тази голяма хубост и младост“.
Императрица Сиси е висока е 172 сантиметра, тежи 50 килограма и е модел на естествена дамска хубост. Красива, стройна, фина и стилна, тя поддържа фигурата си със спорт, диети и глад. Ежедневно, след ставане от сън, прави комплекс от гимнастически упражнения. Има фитнес уреди, халки и успоредки, на които редовно тренира. Разхожда се сред природата, язди или играе фехтовка и мери теглото си по няколко пъти на ден. Изгражда си часови ритъм за приемане на храна и напитки. Яде само яйца, мляко и сирене, сурови белтъци със сол, понякога телешки бульон, портокали, ябълки, кайсии и се глези със сладолед. Изключително рядко консумира от вкусните торти „Сахер“ и „Демел“, доставяни редовно в двореца.
Умее да използва природни продукти за разкрасяване на лицето, тялото и косата си. Не слага ярък грим и парфюми за приемите в двореца. Обръща особено внимание на косата си и я поддържа в перфекта форма, благодарение на умелата си фризьорка Фани, която става и нейна довереница. Носи стегнат корсет и талията й е едва 46 сантиметра. Смята се, че в определени периоди от живота си е и анорексичка.
През 1855 година, едва седемнадесетгодишна, Сиси ражда първата си дъщеря София и я нарича на свекърва си и своя леля. Следващата, 1856 година ражда още една дъщеря, Гизела. Баба им София отнема децата от Сиси и под нейна протекция ги остава за отглеждане и възпитание от бавачки.
Правилата, затворения начин на живот и житейските особености, превръщат Сиси от жизнерадостно и красиво момиче в нещастна млада дама, живееща като птичка в златна клетка. Тя обича съпруга си и страда от липсата му. Императорската работа на Франц Йосиф I изисква пълна отдаденост и спазване на ред, които Сиси не иска да възприеме.
Амбицията на ерцхерцогиня София е да накара Сиси да се придържа към строгия протокол в императорското семейство, да изпълнява дворцовите си задължения и да се научи на поведение, очаквано от мястото й в йерархията.
В опит да се еманципира от ерцхерцогиня София, тя придружава съпруга си на обиколка в Унгария и успява да се наложи да взимат и двете им малки дъщери с тях.
За нещастие, те се разболяват от диария и треска, като двегодишната Софи умира. Този трагичен факт остро стресира Сиси и влияе на психиката й негативно за продължителен период.
През 1858 година, с трудно раждане се появява престолонаследника Рудолф Франц Карл Йосиф. Сиси все по-силно изпитва угризения за смъртта на първата си дъщеря София и не отдава дължимото внимание на другите си две деца. Свекърва й продължава да се занимава с тях и разпорежда внукът й Рудолф, да започне военно образование от ранна възраст. Рудолф не харесва строгия ред във военното училище и бяга оттам, като моли майка си да го спаси от това мъчение. Има друго светоусещане и иска да се занимава с ботаника и естествознание. Сиси се застъпва за него, но съдбата на престолонаследника е строго предначертана. Той следва да понесе зависимостите на името си Хабсбург, да е стриктен в обучението си и управлението на дарбите и способностите си, за да се изгради в бъдещ владетел на империята.
През 1868 година, Сиси ражда четвърто дете на Франц Йосиф I, дъщеря му Мари Валери Матилда Амели. Наричат я „унгарското дете“, заради появата си на бял свят в Буда, Унгария. Сиси приема Мари Валери като красив подарък и я обгръща с цялата си майчина любов. Води я навсякъде със себе си и между тях има силна и красива връзка. Виенските клюкари пускат слух, че ерцхерцогиня Мари Валери е дете на унгарския граф Гюла Андраши. Грозните нападки пропадат, защото малката дъщеря на Франц Йосиф I видно е одрала кожата му и има същия непоносим нрав като баща си.
Поради участието си в Унгарската революция през 1848, граф Гюла Андраши е заточен. През 1866 година е амнистиран и намира начин да се срещне със Сиси и да я убеди в смисъла на освободителната си кауза. Приятелството им се развива, става трайно и той се превръща в неин довереник и личен съветник. Подозирани са и в любовна връзка.
На 8-ми юни 1867 година в църквата „Матиаш“ в Офен, Бъдапеща, архиепископът на Унгария Янош Симор коронясва Сиси за кралица на Унгария, заедно със съпруга й, Франц Йосиф I. Граф Гюла Андраши става първия министър-председател на Унгария, под управлението на Хабсбургската монархия и служи вярно на короната дълги години.
Няма потвърждаваща документална следа, че между Сиси и граф Андраши е имало пламенна любов. Но без личната намеса на Сиси, споразумението с Унгария не би могло да стане по мирен път. Нещо силно и знаменателно е превърнало граф Гюла Андраши от явен противник на австрийската империя, във верен поданик и служител. Това, което подчинява нежните чувства на законите на сърцето, може да подчини и бурните пориви за свобода и независимост.
Сиси до края на живота си обича Унгария, а унгарците я обожават. Нейното име носи важен мост над река Дунав, в Будапеща /Erzsébet híd/, площад в центъра на града /Erzsébet tér/, квартал /Erzsébetváros/ и други урбанистични елементи от столицата на страната.
Тя говори отличен унгарски език, предпочита да има унгарски аристократки за придворни дами, а най-близките й довереници в двора, графиня Ида фон Ференци и графиня Мария Фестик са унгарки.
Сиси е нещастна в двора, не харесва строгите протоколни правила и волната й страна търси начин да избяга от светските задължения. Както баща си Макс, тя започва да пътува, да обикаля из Австро-Унгарската империя сама, придружавана с малка свита. Прекарва летата си на остров Корфу или на остров Мадейра в уединение. През 1870 година, посещава кралица Виктория в Лондон и е разочарована от тежестта на церемониала и остарелите норми на поведение в британския кралски двор.
Между 1876 и 1882 години, Сиси пътува до Англия още няколко пъти, с по-голям антураж и множество елитни коне, за да участва в лов на лисици.
От дете Елизабет е смела ездачка и владее отлично коня. Във Виена редовно тренира обездка в Испанската школа по езда. Обожава хрътките си за лов, а най-любимите й четириноги са от порода вълкодав, с които е свикнала още от времето на живота си в замъка „Посенхофен“, Бавария.
Сиси е широко скроена и е наясно с живота извън имперските правила. Тя намира хубавката актриса Каталин Шрат и инициира любовната й връзка с мъжа си, Франц Йосиф I. Изборът й се оказва сполучлив и взаимоотношенията им се развиват добре и продължително. Дискретността, вниманието към детайла и намерението й да осигури романтично присъствие до монарха, когато тя липсва, я прави близка до сърцето на Франц Йосиф I до края на живота му.
Заради честите отсъствия на Сиси от имперския живот, й приписват многобройни връзки с мъже, което не е достоверно. Франц Йoсиф I е убеден, че друго превръща императрица Елизабет Австрийска в постоянен скитник по света – дефицитите в психичното й здраве и загубата на любовния им плам един към друг.
Освен в Европа, Елизабет пътува до Мала Азия и Северна Африка, започва да се интересува от културна история и разкопки. След 1867 година тя се задържа най-дълго в замъка Gödöllő в Унгария. Той е дар на кралската двойка от унгарския народ за коронацията им като владетели на Унгария и се превръща в нейно убежище.
В началото на 1880 година тя засилва интереса си към Гърция и учи древногръцки и съвременен гръцки език. През 1885 година пътува до Османската империя, за да види останките от древна Троя, открити от Хайнрих Шлиман.
При воаяжите си, вижда отблизо несъвършенствата на европейските монархии. Осъзнава, че те губят дългогодишния си блясък и престават да бъда морална норма за обществото. Описва своите провокативни мисли и съждения за управляващите династии и изтичането на ролята им за хода на световната история, в специален дневник. Този дневник, дълги години е засекретен за обществото, заради антироялистките фрази по страниците му и нападките към властта със синя кръв.
Сиси е модерна не само в коментарите си, тя е против всяко ограничение на личността и свободата, нейната лична и на хората в различните страни, които посещава.
В началото на месец септември 1898 година Сиси заминава за Женева, по покана от семейство Ротшилд. Пресата следи пътуванията й из Европа и веднага след пристигането й в Швейцария е обявено, че отседналата в хотел „Бо Риваж“ /Beau-Rivage/ графиня фон Хоенембс е императрицата на Австро-Унгария. Тя е придружена само от придворна си дама, графиня Ида фон Ференци. На 9 септември 1898 година, двете посещават баронеса Джули Ротшилд, във вилата й в Белвю на Женевското езеро. Водят диалог на френски, а на вечеря Сиси се храни обилно, което е изненада за всички, предвид постоянните й хранителни ограничения. Женската компания прекарва известно време и в разсадника за орхидеи на баронеса Ротшилд, сред уханието на ценните видове. Сиси казва на групичката /по свидетелство на Ида фон Ференци и тези думи се приемат за предчувствие/: „Искам душата ми да може да премине през много малък отвор, и сърцето ми да отиде в рая“.
На 10 септември 1898 година императрицата напуска хотел „Бо Риваж“ /Beau-Rivage/ в Женева около 13.30 часа, за да отпътува с парахода „Женева“ до планинския курорт Ко. Докато се разхожда по крайбрежната алея, придружена от графиня Ида фон Ференци, италианецът Луиджи Лучени се нахвърля върху нея и забива остра пила в сърцето й. Отворът на раната е малък и Сиси не му обръща сериозно внимание, мислейки, че само я е одраскал. Запътва се към парахода и се качва. Малко след това, припада и губи съзнание. Последните й думи са: „Но какво се случи с мен?“ Сиси е отведена до хотела си на носилка и за съжаление издъхва.
В смъртния й акт е посочено, че императрица Елизабет Австрийска е починала в 14.40 часа, на 60 години, от смъртоносна рана в сърцето.
Анархистът Луиджи Лучени е заловен веднага и казва, че първоначално е искал да убие принц Филип дьо Орлеански, но променя плановете си. Разбирайки от вестниците, че императрица Елизабет е в Женева, той се фокусира върху нея.
Историчката Анна Мария Зигмунд изказва предположение, че Луиджи Лучени е имал тайни италиански клиенти, които са му платили добре за да убие нарочно Сиси, „за да се нанесе тежък удар на император Франц Йосиф I“. В подкрепа на това твърдение идва и информацията, че на погребението на Сиси във Виена, е направен опит за убийство на император Франц Йосиф I, който е предотвратен успешно.
Атентаторът Лучени е осъден на доживотен затвор за убийството. На 19 октомври 1910 година е намерен обесен с колан в килията си.
Когато Франц Йосиф I се информира за убийството на Сиси, изрича: „От нищо не съм пощаден на този свят“.
Франц Йосиф I след смъртта на Сиси не се жени повторно.
Желанието на Сиси да намери вечен покой „на брега на морето, за предпочитане на остров Корфу“ не е изпълнено. Императрица Елизабет Австрийска е погребана на 17 септември 1898 година до сина си, ерцхерцог Рудолф в криптата на Франц Йосиф, в църквата на капуцините, Виена. По-късно там е погребан и император Франц Йосиф I.
Съпругът на Сиси, Франц Йосиф I Хабсбург е роден е на 18 август 1830 година във Виена, в семейството на Франц Карл Австрийски, ерцхерцог на Австрия, по-късно император и съпругата му София Баварска. Баща му, Франц Карл е син на първия австрийски император Франц II /1768-1835/ и съпругата му Мария Терезия Бурбон-Неаполитанска /1772-1807/.
Франц Йосиф I Хабсбург е император на Австрия, крал на Бохемия, Галиция, Лодомерия, Унгария и Хърватия, както и велик херцог на Краков от 1848 до 1916 години. От 1-ви май 1850 до 24-ти август 1866 е и президент на Германската конфедерация.
По-малкият му брат му, ерцхерцог Максимилиан I е първият и последен император на Мексико /1864-1867/. Смята се, че Максимилиан I е син на Наполеон II /син на Наполеон Бонапарт и Мария Луиза Австрийска/, а не на Франц Карл Австрийски. Ерцхерцогиня Мария Луиза Австрийска е дъщеря на Франц II, последен император на Свещената Римска империя и първи австрийски император и на съпругата му, Мария Тереза Бурбон-Неаполитанска и сестра на император Франц Карл.
Максимилиан I се жени за принцеса Шарлота Белгийска, дъщеря на първия крал на Белгия, Леополд I и на Луиза Бурбон -Орлеанска. Кралица Луиза Бурбон-Орлеанска е по-голяма сестра на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, майка на цар Фердинанд I Български.
Максимилиан I е екзекутиран от републиканците в Мексико през 1867 година.
Франц Йосиф I израства в имението Шьонбрун, наследява дисциплината, устрема, амбициозността и остротата на династията Хабсбург. Умен и прозорлив, той калява волята си с близост до природата, чрез езда, лов, преходи в Алпите, стриктно спазва протоколните правила на двора и военната дисциплина.
С течение на времето Франц Йосиф I свиква с постоянното отсъствие на Сиси и своенравния й характер. За да я задържи по-дълго във Виена и в същото време да е настрана от строгите дворцови правила, той нарежда да се построи само за нея вила
„Хермес“ /Hermes/. Наречена е така, заради статуята на Хермес в градината. Там тя се отдава на любимите си спорт, яздене, фехтовка, писане на поезия, четене, изучаване на езици. „Вилата на мечтите“ на Сиси се намира в имперските ловни полета Лайнцер Тиергартен, /Lainzer Tiergarten/, днес част от природен резерват Биосферен парк Винервалд /Biospharenpark Wienerwald/. Строителството й продължава пет години /1882–1886/ и е проектирана от архитект Карл фон Хазенауер, известен със строителството на Рингщрасе във Виена.
Император Франц Йосиф I се радва на всяко рядко посещение на Елизабет в двора и я обича през целия си живот. Докато Сиси пътува из Европа, те си разменят дълги писма, част от тях са запазени. Личи си загрижеността за здравето и сигурността й. Понякога Франц Йосиф I пътува с нея до Кап Мартен, едно от любимите й места за отсядане на Френската Ривиера. Графиня Ида фон Ференци свидетелства за хармоничните им отношения, за удоволствието да са заедно, за излетите и запазената взаимност между тях, както и за смеха им от печалбите на хазарт на Франц Йосиф I, в казиното в Монте Карло.
Генералният секретар на Световния конгрес за мир в Будапеща за 1896 година и член на МОК, Ференц Кемени номинира император Франц Йосиф I, за Нобелова награда за мир, последователно за 1908, 1913 и 1914 години, но това престижно отличие го подминава.
Престолонаследникът, ерцхерцог Рудолф не харесва военната си кариера и работи като журналист анонимно и без знанието на Франц Йосиф I. През 1881 година, под давление на императора, се жени за принцеса Стефани, дъщеря на белгийския крал Леополд II. Има една дъщеря, принцеса Елизабет, родена през 1883 година.
Заради сериозни неразбирателства с баща си, който го игнорира съзнателно от политическата сцена и не приема метресата му Мери Ветсера, през 1889 година, Рудолф получава психически срив. В изблик на девиантност решава да се самоубие заедно с любимата си и го прави в замъка Майерлинг.
След смъртта му, Сиси изпада в дълбока депресия. Губейки две от четирите си деца приживе, тя започва да носи само черни дрехи. Построява вила „Ахилиона“ на остров Корфу в Йонийско море, съзерцава безмерно морето и мисли върху живота си. От този период започва да посещава различни курорти с минерални извори, за да лекува тялото и ума си.
След самоубийството на ерцхерцог Рудолф /1889/, братът на Франц Йосиф I, ерцхерцог Карл Лудвиг /1833–1896/ става престолонаследник. Той се отказва веднага от правото си, в полза на сина си, ерцхерцог Франц Фердинанд фон Есте, Австрийски /1863-1914/. Карл Лудвиг умира от коремен тиф, вероятно се заразява, като пие вода от река Йордан, при обиколката си на Египет и Палестина.
В Сараево, на 28 юни 1914 година, в атентат извършен от сръбски екстремист, е убит престолонаследникът на Австро-Унгарската империя, ерцхерцог Франц Фердинанд фон Есте, заедно със съпругата си, чешката графиня Софи Хотех, заради анексирането на Босна и Херцеговина през 1908 година от империята.
Нов наследник на император Франц Йосиф I става внукът на брат му ерцхерцог Карл Лудвиг, 27 годишния ерцхерцог Карл, племенник на ерцхерцог Франц Фердинанд фон Есте и син на по-малкия му брат, ерцхерцог Ото Франц Йосиф. През 1900 година, ерцхерцог Ото Франц се разболява от сифилис и умира.
Карл I е последният император на Австро-Унгария, получава инфаркт и умира през 1922 година. Женен е за за италианската принцеса Зита Бурбон Пармска, сестра на княгиня Мария-Луиза, съпругата на цар Фердинанд I Български.
Синът му, Ото фон Хабсбург/1912-2011/ е последния претендент за трона на Австро-Унгарската империя. Ото е един от лидерите на австрийската съпротива срещу Хитлер и след аншлуса през 1938 година е осъден на смърт и бяга от Европа в САЩ. Като изключителен ерудит, далновиден политик и визионер, той е дългогодишен президент /1973–2004/ на международното движение „Паневропа“ и един от архитектите на идеята за обща европейска интеграция, заедно с Роберт Шуман, Конрад Аденауер и Алчиде де Гаспери.
На Берлинския конгрес през 1878 година, Австро-Унгария получава мандата да окупира и управлява двете османски провинции Босна и Херцеговина.
След атентата в Сараево през 1914 година, император Франц Йосиф I, от името на Австро-Унгария поставя 48-часов ултиматум на Сърбия, да екстрадира екстремистите, виновни за смъртта на ерцхерцог Франц Фердинанд фон Есте, Австрийски и съпругата му. Това условие не е спазено и Австро-Унгария обявява война на Сърбия. Русия реагира остро на конфликта, приемайки тези териториите от Балканите за своя сфера на влияние и се намесва на страната на Сърбия. Русия има да си връща на император Франц Йосиф I, заради отказа му за подкрепа във войните й за полуостров Крим /1853-1856/ в Черно море.
Обстановката се нажежава и от локален инцидент, се разразява Първата световна война, обявена на 28 юли 1914 година и продължила до 11 ноември 1918 година. В нея умират 15 милиона европейци.
Император Франц Йосиф I живее доста бурни 86 години, в интересни времена. Владее обширни територии в сърцето на Европа, води войни с Дания, Франция, Англия, Русия, Сърбия, полага основите на съвременна Австрия, но губи трагично дъщеря си София, съпругата си Сиси, сина си Рудолф, а вследствие от Първата световна война и империята. Избран от съдбата и кръвните си връзки с богопомазаните да е монарх, той е отдаден изцяло на семейния бизнес – управление на империята. Това му носи величие, сила, престиж, удовлетворение, богатство, но и самота и нещастен и тъжен живот. Отговорността към короната го превръща в благодетел към поданиците си, но враг за семейството си. Силното му его го следва като острие на нож и го дълбае, белег до белег, до края. Той е фаталния герой в австро-унгарската си приказка и пуска тежката завеса на театралната си постановка, оставайки провокативно наследство, което преобръща системата завинаги. Умира от пневмония през 1916 година, преди края на ПСВ и не вижда краха на империята си.
Земите на австрийската корона са включвали: кралство Бохемия, кралство Унгария, кралство Далмация, кралство Галиция и Лодомерия, кралство Хърватия и Славония и Военна Крайна, кралство Ломбардия-Венеция, ерцхерцогство Австрия, херцогство Каринтия, херцогство Крайна, херцогство Залцбург, херцогство Силезия, херцогство Щирия, херцогство Буковина, войводство Сърбия и Тамишки Банат, велико княжество Трансилвания, маркграфство Моравия, княжеско графство Тирол, графство Гориция и Градишка, Форарлдберг и Истрия.
Музей на Сиси с около 300 нейни вещи, се намира във виенския дворец „Хофбург“, който тя не обича. Посветен е на живота й като императрицата, любима, майка, пътешественик, лирична поетеса и жена на новото време.
Днес, дворецът „Хофбург“ е официалната резиденция и офис на австрийския президент.
Ликът на Сиси е увековечен в шоколадови бонбони, в торти, в сладкарски изделия и дори цигари, с нейното име.
В квартал Швабинг в Мюнхен, ФРГ, близо до родното място на Сиси, са наречени на нейно име улица, площад и пазар.
Астероидът (182) „Елза“ е кръстен също на императрица Елизабет.
За нея и Хабсбургите са създадени десетки филми, в които тя е пленителна и великолепна, и остава недостижима дори и след смъртта си. Най-реалистични са, трилогията „Сиси“ /1955, 1956 и 1957/, с актрисата Роми Шнайдер изпълняваща главната роля и снимания през 1973 година, филм „Лудвиг II“ на режисьора Лукино Висконти, отново с Роми Шнайдер.
На 7 юли 1879 година са подписани официални дипломатически отношения между Княжество България и Австро-Унгарската империя, от княз Александър фон Батенберг I Български и император Франц Йосиф I Австрийски. Заради прекъсване между 1938-1945 години, поради Аншлуса на Австрия от Германия, са подновени отново през 1947 година.
Текстът е публикуван на 07.02.2024. – https://www.highviewart.com/izkustvo/sisi-imperatritsata-na-avstro-ungariya-monarhicheski-vrazki-i-lyubov.html
