Политическата риторика, идеите и политиките са част от нашето битие. Те са гласните букви в живота ни, но за да има полезно и актуално изречение, съгласните букви трябва да се включат като спойка. Съгласните букви са визията, риториката и жестовете на носителите на политическия плам. Цялата картинка се създава, чрез добрата и премерена симбиоза между идеите, визията, риториката, възпитанието на политиците, манталитета и делата им.
Поднасянето на всички тези елементи смесени в готов вид на електората, прави политическата игра интересна и незабравима. Със звуците, интонациите, багрите, грешките и подчертаното напрягане на глаголи и поведение.
Специалистите по поведение и комуникация казват, че ние като участници в живия живот, приемаме сигналите от заобикалящите ни най-вече с очите. При жив контакт 55 % виждаме обекта, 37 % го приемаме вокално, т.е. чуваме какво говори, пее или сумти и само 7 % се запомнят думите.
За да си създадем мнение за някого, особено за политик, ние го възприемаме най-вече с очите си, след това натрупваме познания за думите и начина им на употреба в политическата реч.
Дамите в политическата и обществената среда, които имат претенцията да са наши представители в публичното и житейско пространство, попадат в полезрението на хората веднага, след като се заявят като играчи. Много повече, отколкото техните колеги от мъжката част на играта. И всеки, независимо от пол, възраст, пристрастия и възпитание ги оценява първо по външен вид, после по способности и накрая се запомнят само 7 % от изказванията им. Добре, че има писмени свидетелства за вербалните им изпълнения, за да могат да се определят дали са опитни или обратното.
Но дрехите, прическата, грима, бижутата, жестовете правят визията на момичетата, решили се да играят главна роля в икономическия и политическия ход на страната ни.
Нагледността на поведението води до правилни изводи, които често са двуяки. Ако обектите на тези заключения са подложени на градивна критика и са достатъчно подготвени за достойна обществена визия, те възприемат мнението на публиката и се коригират. Обличат се според очакваното за позицията, която заемат, говорят правилни и полезни за възприемате думи, владеят тялото си и добрите обноски. В повечето случаи не им е особено приятно, че са във фокуса на медиите, кулоарните клюки и устите на хората. Но всяка публичност изисква грижа, стараене, жертви и доверие.
Дрехите правят човека, откакто земята се върти и сме излезли от пещерите, като местообиталище. Преминали са заедно с нас, през епохите и са се развили точно толкова, колкото и ние, като хомосапиенси.
Те ни визоализират като личности, пресъздават образа ни пред околните, оформят ни и украсяват. Пазят ни от студ и пек и лекуват егото ни, чрез шопинга им, когато сме депресирани. Дават ни самочувствие и ни отличават. Водят ни в света на красивото или пошлото, според личния ни избор, като подробен пътеводител.
Дрехите говорят за нас, повече, отколкото можем да си представим. Направо крещят за привичките ни, възпитанието, чувствата и пристрастията ни. Излагат ни или ни въздигат.
Те са нашата невербална визитна картичка, мерилото ни за социален, професионален, културен, полов, етнически, религиозен и образователен статус. Обвивката, бронята, маската или голотата.
И колкото повече модната индустрия се развива и усъвършенства, толкова редица представители на политическата класа изостават в личната си имиджова интерпретацията.
Свикнали сме, като общество, да изискваме и избираме най-добрите от нас, да са тези, които да ни водят, разбират и управляват, по общия ни път като нация. Да спомагат за градежа на нагласата и вкуса ни към бъдещето, в различните му аспекти. Искаме и очакваме класата от политическите и обществените ни субекти, да взимат освен добри управленски решения, да излъчват и стилни естетически сигнали. Да носят красивото, не само като творческа алегория.
Твърдения за избраност и представителен външен вид, адекватен на кариерния статус са силно свързани. Обикновено, този политически субект, който /която/ знае, може и умее да се облича подходящо за и в обществото и съобразно политическото си положение, определено може да взима разнопосочни, адекватни и дори трудни решения. Умее да носи отговорност за тях и е кадърен /кадърна/ да налага правилни и грамотни политически похвати и практики.
Костюмът, като официално облекло във висшата делова среда, играе ролята на професионална униформа, на ежедневен работен скафандър. Цветът му влияе пряко на смисъла, истинността и дълбочината на политическия процес. Борбата за превес, надмощие или падение също се степенуват с формата на дрехата, реверите й или липсата им, стойността на плата, копчетата, дори циповете. За аксесоарите няма да говорим, те сами го правят и то крещящо ясно.
Прекалено модерното облекло, размъкнатите тъкани, демодето, петната по дрехите, лошо вързаните вратовръзки, претрупаните накити, цветните и къси чорапи на мъжете, подчертаните бедра и пищни извивки на дамите, изгризаните нокти и чорлавите глави говорят за естетически дискомфорт. От които следва и вербален и невербален такъв, придружен с нереалност към живота и света.
Държавните мъже и жени, нагърбили се с ролята на водачи на нациите си на политическата сцена, са длъжни да усвоят играта професионално. Да изглеждат уверени, прагматични, вездесъщи и далновидни. Да имат чар и равновесие, да си пазят силите за големи битки и да знаят колко струват те самите. Защото политикът, независимо от ранга е човек, до дъното на гащите си. Родил се е с плач, поел е въздух и невидимите орисници са му заложили път на водач, на тартор, на властелин, но и на слуга на народа си. Не лек, защото да си част от най-мръсната игра на нерви, загадки и откровения не е приятна работа.
Помпали години наред ум и физика, с ясни мисли за велики дела и представи за добро и зло.
За власт и пари, за сила и смелост за взимане на нелеки решения, за икономически изгоди, за братство и социална справедливост, за война на нерви и таланти, балансирана с мир и светлина.
Да се родиш артист и добър интерпретатор е талант и който го притежава е щастлив. Защото легитимира приятно и с лекота тезите и действията си, владее масите и се доказва като успешен участник в играта, наречена политически живот.
Който не е богопомазан с нужните за ролята си качества и щом се е хванал на политичекото хоро, за да го играе добре, трябва да усвой правилата на личностното, риторическото, медийното, протоколното поведение.
Ако спрете звука на тв приемника си, докато гледате някоя пресконференция, давана от политици, много може да видите. Повече, отколкото те биха искали да покажат. Но го правят, въпреки желанието си да се представят така, както биха искали да ги вьзприемат. Жестовете им говорят за тях повече, отколкото вербалните им и тембърни конструкции.
Защото думите могат да бъдат подбрани, оформени, стилизирани. Научени и повтаряни, докато звучат така, че да им се хване вяра. Думите са най-лъжовните елементи от света на комуникацията между хората. Те се състоят от съединени звуци, смислено подбрани и нагласени да дадат сила на мисълта. Да я облекат в премяна, която може да бъде с различни краски. Да манипулират и поднасят, да внушават, да заблуждават и вгорчават. Но и да издигат, да толерират, да радват и забавляват.
Образът на днешния политик е сбор от подходяща визия, правилен изказ, премерена вербална и невербална комуникация, наличие на възпитание и култура на междуличностното поведение. Както и актуални познания за света и живия живот. Прости неща, повечето от които дост апожелателни за политическата ни класа.
Текстът е публикуван в брой N 7/2017., вестник „Лечител“
