Безобразно. Грозно. Сякаш е втора употреба.
Не им приляга нито на фасона, нито на стъпалото, от собствената им йерархическа стълбичка.
Дрехите правят човека, откакто земята се върти и сме излезли от пещерите, като местообиталище. Преминали са заедно с нас, през епохите и са се развили точно толкова, колкото и ние, като хомосапиенси.
Те ни визоализират като личности, пресъздават образа ни пред околните, оформят ни и украсяват. Пазят ни от студ и пек и лекуват егото ни, чрез шопинга им, когато сме депресирани. Дават ни самочувствие и ни отличават. Водят ни в света на красивото или пошлото, според личния ни избор, като подробен пътеводител.
Дрехите говорят за нас, повече, отколкото можем да си представим. Направо крещят за привичките ни, възпитанието, чувствата и пристрастията ни. Излагат ни или ни въздигат.
Те са нашата невербална визитна картичка, мерилото ни за социален, професионален, културен, полов, етнически, религиозен и образователен статус. Обвивката, бронята, маската или голотата.
И колкото повече модната индустрия се развива и усъвършенства, толкова редица представители на политическата класа изостават в личната си имиджова интерпретацията.
Свикнали сме, като общество, да изискваме и избираме най-добрите от нас, да са тези, които да ни водят, разбират и управляват, по общия ни път като нация. Да спомагат за градежа на нагласата и вкуса ни към бъдещето, в различните му аспекти. Искаме и очакваме класата от политическите и обществените ни субекти, да взимат освен добри управленски решения, да излъчват и стилни естетически сигнали. Да носят красивото, не само като творческа алегория.
Твърдения за избраност и представителен външен вид, адекватен на кариерния статус са силно свързани. Обикновено, този политически субект, който /която/ знае, може и умее да се облича подходящо за и в обществото и съобразно политическото си положение, определено може да взима разнопосочни, адекватни и дори трудни решения. Умее да носи отговорност за тях и е кадърен /кадърна/ да налага правилни и грамотни политически похвати и практики.
Костюмът, като официално облекло във висшата делова среда, играе ролята на професионална униформа, на ежедневен работен скафандър. Цветът му влияе пряко на смисъла, истинността и дълбочината на политическия процес. Борбата за превес, надмощие или падение също се степенуват с формата на дрехата, реверите й или липсата им, стойността на плата, копчетата, дори циповете. За аксесоарите няма да говорим, те сами го правят и то крещящо ясно.
Яркото облекло, размъкнатите тъкани, дрехите-демоде, лекетата, лошо вързаните вратовръзки, претрупаните накити, цветните и къси чорапи на мъжете, подчертаните бедра и пищни извивки на дамите, изгризаните нокти и чорлавите глави говорят за естетически дискомфорт. От които следва и вербален и невербален такъв, придружен с нереалност към живота и света.
Такъв политик не ни трябва. Щом не може да управлява собствения си външен вид, как ще управлява съдбините на нацията ни? Ще ни представлява пред света и ще влиза в редовните кулоарни и не само класациите за най-добър европейски виц, защото ще го разпознават по географски признак.
Модата индиректно влияе на политиката.
Вижте Жан-Клод Юнкер, Путин, Оланд, британската кралица Елизабет, Обама или император Акихито. Всички те са безупречни – в облеклото и в решенията си. Поради една причина – излъчват увереност, която е подплатена с перфектен, модерен и естетически външен вид. Имат синхрон между визия, изказ, поведение и интелект. Бабите им се гордеят с тях и не само те. Приятно е да се общува и копира водач, който носи заразителна харизма.
Перфектният външен вид кара личността да се старае да е перфектна във всяка своя стъпка в житейските си превъплъщения.
Родител, който знае как да се облича и представя пред обществото, учи на същото и децата си. Изграждането на реален и стабилен съвременен образ е следствие, а не цел. Предаденото нагледно възпитание е много по-ценно, от полученото от други източници. Наследените навици по стил, и добро поведение, превръщат хората в поколение, следящо за собствените си естетически качества.
Дрехите показват скрития морал на политиците. Изграждат образа им и ги „оголват“ пред хората. Ако знаеха само как говорят за приносителите си, щяха да се стараят в пъти повече за визията си.
Дрескодът на политическата и обществената прослойка у нас редовно е в очите и устите на публиката. И какво от това, щом повечето от тях изглеждат като от архива. Неглижират се, говорят грозно, просташки, непочтително. Държат се пазарски и не са на мястото си, според положението, което съдбата или личният им, а често и с наша електоратът помощ, избор, им отрежда. Изграждат образ на прашасал субект, ненужен на изискванията на съвременния обществен и уникален по своя темп, изразност и острота исторически процес.
Текстът е публикуван на 25.10.2016. в http://www.no-comment.bg/prez-pogleda-na-specialista-oblekloto-na-politicite.21230
