В историите на човешките любови има много моменти, които спират времето. И часовникът, верният му паж играе основната спояваща или разделяща роля. За любовта времето е измерител, но и основно действащо лице.
Часовникът е спътник на човека от хилядолетия, за да му помага да разпределя времето си и да знае какво става в живота му. Часовникът мери не само времето, но и отношението на индивида към света, в зависимост от неговото физическо, психическо и емоционално поведение.
Часовникът променя мисленето на хората, обвързва ги с отчитащи стойностите на времето числа и ги вкарва в еднопосочни, повтарящи се очертания. Времето се базира на въртенето на земята. Ако тя промени амплитудата си, ще се промени и механизма по отмерване на времето.
Точността на часовниците побеждава хаоса и успокоява ритъма на биенето на сърцето. Моделира творческия процес на мисленето и дава основания за постоянство.
Земното кълбо е голямо и за да бъде измерено правилно времето е било необходимо създаване и налагане на часови зони и те са 40 на сушата и 25 морски. На сушата, часовите зони съвпадат приблизително с границите на държавите, за които се отнасят. Морските часови зони се определят от конкретни меридиани. Часовото разпределение всъщност е синхронизиране на природните и биологичните ритми. Съществуват понятия като национално време и Гринуичко време.
Гринуичкото време става стандат за измерване през 1884 година, заради меридиана, с параметри
0º 0′ 0″ който минава през мястото на Лондонската кралска обсерватория. Приема се за международен еквивалент и спрямо него се определя географската дължина и времето. За пример, ако в България е 5 часа сутринта, на Гринуич е 3 часа, т.е. имаме +2 часа разлика.
Историята на съвремения часовник е дълга и интересна. Слънчевият часовник поставил началото на сагата на допир и взаимодействие между часовника и човека. Измерването на дължината на сянката превърнало слънчевия часовник в ценно изобретение за подобряване качеството на живота на хората. Започнало разделянето на денонощието на светла и тъмна част. Денят и нощта стават основа на цивилизацията, дават тласък на стопанската и социална дейност на хората, определят всяка стъпка от естествения ход на нещата. Синхронизират природата с човешките нужди и желания.
Слънчевият часовник се сверява по пладне, когато лъчите на слънцето са най-дълги. Използва се от около 3 хиляди години. В историческите анали на часовника, часовниковите кули заемат важно и специално място. Възникват през средните векове в Европа, в България първата часовникова кула е издигната в Пловдив през 1610 година на Сахат тепе, с много прецизен часовников механизъм, какъвто не е имало в и Цариград. Часовниковите кули са били централно място в населените места, около тях е кипял животът.
Човешкият гений е измислил, изработил и модернизирал часовниковият механизъм във времето. Променя се начинът на измерване на така ценената величина, видът и фасона на часовниците. Съществуват пясъчни, водни, механични, атомни, електронни часовници. Прието е часовниците да обозначават времето с помощта на римски или арабски цифри. С годините часовниците стават освен мерител на човешкия ход на живота, а и моден аксесоар. Превръщат се и в неотменим индикатор в публичното пространство на показване нивото на социалното и финансовото положение на притежателя си. Със съвършенен дизайн, изработени от скъпи материали, като злато, платина, скъпоценни камъни и диаманти, часовниците стават повече инвестиция, отколкото средство за отмерване на времето. Часовниците следват всяка стопански и публична дейност, подпомагат я и я улесняват. Съществуват спортни часовници за подводно гмуркане, за летене, хронометри, дълбокомери, яхттаймери, компаси, барометри. Изработват се какъо ръчни и джобни, така и часовници-пръстени, огърлици, диадеми, обеци. Видовото разнообразие се определя от потребителя, като най-ценени са швейцарските и японските часовници.
Нуждата от точно рапределение на времето е наложило създаването на стандарт за точност при часовниците. Точността побеждава хаоса и успокоява ритъма на биенето на сърцето. Моделира творческия процес на мисленето и дава основания за постоянство.
Часовниците са най-желания мъжки аксесоар на всички времена. Спретнатият и успял мъж избира, харесва и носи любимия си часовник с особено чувство на собственост. Привързаността му към тиктакащото устройство е равносилно на привързаността му към личното му превозно средство – мотор, кола, самолет. Прието е като естетска и социална мярка, че колкото е по-надежден часовникът, толкова е по-класен приносителят му. Неслучайно дамите подбират завоеванията си по марките им часовници.
В света на любителите на стилни и скъпи часовници се нареждат дори революционерите Фидел Кастро и Че Гевара, като Кастро дотолкова е харесвал определена марка,че е носил по поняколко часовника на лявата си ръка, дори на официални срещи със съветския лидер Хрущов. За Путин казват, че носи часовника си на дясната ръка, заради динамичния си характер и против уроки. Обама и Меркел си носят праволинейно часовниците на лявата ръка.
Как да се грижите за часовника си?
– Не носете часовник, който не е собствен, защото променя представата за лично време;
– Ползвайте услугите на професионален часовникар за сверяване и регулиране на часовника си, защото часовникарите са посредниците между времето и механизма на отчитането му и те знаят, как да вкарат грам магия в малката кутийка;
– Сменяйте на всеки шест месеца кожената си каишка, защото тя попива негативните моменти от изминалото Ви собствено време;
– Часовникът се носи на лявата ръка, защото дясната е по-дейна и така е прието по етикет;
– Ръчен часовник се носи на дясната ръка, само ако човек е решил да промени хода на собствената си история;
– Часовник не се подарява на любим човек, защото има поверие, че съвместното ви време скоро ще изтече;
– Джобният часовник днес се счита за ретро аксесоар, но който го носи знае точно, както времето, така и посоката си;
– Казват, че хората без часовници са по-щастливи, но това е само поверие. Времето движи живота и е невъзможно щастието да зависи от липсата на часовник. Всеки определя щастието си индивидуално, според постъпките си!
Статията е публикувана във в. „Преса“, брой 43 от 14.02.2015.
