„Добрите спомени са нашият втори шанс за щастие“, кралица Елизабет II
Епохата на кралица Елизабет II завърши.
На 8-ми септември 2022 година, на 96 години си отиде кралица Елизабет II, суверен на Обединеното кралство, Великобритания, Северна Ирландия и 15 страни от Общността на нациите, върховен управител на църквата на Англия, главнокомандващ въоръжените сили, лорд на остров Ман.
Родена на 21-ви април 1926 година, в Лондон, в семейството на принц Албърт Уиндзор, втори син на крал Джордж V.
След абдикацията на чичо си, крал Едуард VIII през 1936 година от трона, предпочитащ вярната любов на два пъти разведената си американска приятелка, Уолис Симпсън, пред ангажимента да е във фокуса на звездния блясък, като доминиращ световен владетел и носител на династичната корона и крал на Британската империя, баща й, става крал Джордж VI. А тя, престолонаследник и най-известната дама, зодия Телец в света.
Някой изследователи на нейния живот и кариера, я окачествяват като типичен представител на последните дни от зодия Овен. Която и да е точната й астрологическа постановка, тя е характерна с анималистично изображение с рога, нещо между Овен или Телец. Кралица Елизабет II съумяваше да овладява своята предопределеност през целия си живот, вероятно чрез силата, величието и твърдостта на тези звездни очертания. Изключително база, на който стъпваше, когато се налагаше да бъде водач на хора, структури, събития и да създава и управлява историята, в живота на около 3 милиарда души по цялото земно кълбо.
Родена като Елизабет, Александра, Мери Уиндзор, тя не би трябвало да бъде кралица. Но съдбата поема посоката на пътя й, на монарх, водач и арбитър и тя го следва до последния си дъх, буквално.
Като духовен глава на Англиканската църква, измислена като инструмент от прапрапрадядо й, крал Хенри VIII, за да даде на народа си духовна и национална независимост от Ватикана и Папата, тя трябваше да бъде достойна и открита за висотата на поста и за хората, които й вярват.
Потомка на Мария Стюарт Шотландска, Шотландия бе не само в кръвта и гените й, но и в мислите й. Мислите определят намеренията на човека, а намеренията оформят постъпките. Вероятно неслучайно, тя избира да се оттегли от земния си път в Шотландия, в замъка Балморал. Символиката е очевидна.
След кончината й, наричат кралица Елизабет II, The Great Elizabeth, Голямата Елизабет, заради силата на характера й и величината на наследството й.
Нейният път от невздрачна принцеса, без университетско образование и с подчертан интерес към музиката и изкуствата, до 70 годишно управление на Британският трон, е като сценарий за филм. Короната, трона и скиптъра, както и всички други монархически атрибути, които тя получава по наследство от баща си, през 1952 година, са само династични елементи на властта, които трябва да са бъдат допълнение към образа й на кралица. Тя заменя нежната ръка на баща си, крал Джрдж, която я направляваше елегантно в живота, с твърдата ръка на учителя си по управление и водач в неспокойните политическите води – министър председателят, лорд Уинстън Чърчил. Цяла година той я е обучавал буквално, как да бъде съвременна кралица и администратор. И от добра и прилежна ученичка, става самата тя великолепен учител по управление, дипломация, стил, поведение и забавление, за всеки, докоснал се до нейната харизма. Не случайно за повече от 70 години, във Великобритания, само тя и той /1965 година/ са удостоени с пищни държавни траурни церемонии, по изпращане във вечността.
Същността си на владетел, тя изгражда, като се уповава на невидимата нишка на умението, да ръководи процесите първо вътре в себе си, след това в полето на нейната кралска роля. До живот.
Прилага правилата на успеха точно и безапелационно, спрямо хора и събития. Посреща непреодолимите и погрешни случаи, като необходимост, през която преминава всяко човешко същество. Учи се от загубите и налага на себе си и на другите, вярата, че всичко е кръг, свързан с начало и край. От доброто става добро, както злото може да докара по-голямо зло.
Важно е във вниманието и старанието, при представянето на нещата и процесите и тяхното далновидно и ползотворно овладяване и развитие.Преминала през бурните години на Втората световна война, Студената война, Падането на Берлинската стена и Обединението на Германия, превръщането на Стара Европа в Нов свят на взаимоотношения и постижения, за нея XX век бе фундаментът, от който тя премина в XXI век и продължи да олицетворява хода на Световната история, до сега.
Европа бе Лондон и Лондон бе едно от туптящите икономически, финансови, културни и артистични сърца на Европа.
Нейният трон бе в Бъкингамският дворец фактически, Лондон, но светлината на дипломатическите прожектори осветяваха величието на фините й дела, по всички посоки на света.
Светлосенките на нейното влияние, могат да се предполагат, колко са дебели и дълги. И как по тях се движат намеренията на Големите, да чертаят правилата на играта, навсякъде.
Нейното мълчание по парливите въпроси на деня, превръщаха отговорите им в непотребни вербални позиции. Умееше непоколебимо да задава посоките на необходимите въпроси, по правилата, които тя налагаше.
Силните си страни тя подчертаваше с финес, но безапелационно.
Тази крехка жена, излъчваше специфична борбеност, която ме се предава по наследство, в династията. Тя се овладява, с учене, грешки, твърд характер и постоянно носене на тежестта на ролята. Да е монарх на държава, със славата на наследник на световна колониална империя.
Не завиждам на новия крал, синът й Чарлз III. Ще му е трудно да влезе в обувките на майка си, дори Jimmy Choo да му прави калъпа!
Светът ще говори за покойната кралица Елизабет II още дълго, претегляйки на кантар, живота и пътя й, като владетел и духовен глава на Обединеното кралство.
Децата и внуците й ще са винаги в нейната сянка, колкото и велики дела да извършат.
Истоирята няма да й прости грешките – сянката на деспотът, лорд Чърчил в работата й, вмешателството в личния живот на сестра й Маргарита, трудните взаимоотношения със снаха й Даяна в живота и смърта, прекомерното глезене на любимия й син, принц Андю и последствията от това, лично за него и династията, дребното пристрастие към джина с тоник и тортата „Дънди“, коргитата и агент 007.
Светът ще я помни, като дамата на сърцето на херцог Филип Единбургски, която освен монарх, бе и обикновена жена на съпруга си. Двамата сега почиват заедно, един до друг, в Мемориалният параклис на крал Джордж VI, в замъка Уиндзор и сигурно си разказват вицове, за погребенията си.
Светът не е същия, без тебе, Лизи, сбогом!
Епохата на кралица Елизабет II отмина фактически, но заживява своя живот, неподвластен на времето.
Дойде неминуемо и мигът за Чарлз Филип Артър Джордж Единбургски Уиндзор, крал Чарлз III.
Да видим, какво ще му донесе?
