С идването на Кодид-19 на света и последиците, които нанесе на хората и взаимодействията им с природата, материята, живота и работата им, ще се занимаваме дълго. В интерес на обществото е да знаем, как това неочаквано заболяване се превърна от малък и коварен симптом в стихийно бедствие, засягащо всички свери от съществуването на обществата? Как неговите следи и последствия, след периода на явна физическата недееспособност и разрушаване на здравословния план на поколенията, се отразяват на последващия цялостен жизнен цикъл на хората? Ясно е, че преминалите през Ковид-19 С носят кода му до живот. Дали съвременните ваксини са се справили ефективно с болестта и намали ли са силата и влиянието й ще се разбере допълнително? Може ли, различните човешки етноси, със заложените им по дефиниции характеристики от Създателя, да са успели сами да й се противопоставят, да задържат пика й и да се преборят за съхраняване на нормалните си жизнени цикли, са във фокуса на интерес на изследователите на заболяването. Не само медицински специалисти подлагат на дисекция постковид живота на пациентите, но и психолози, икономисти, социолози, дори експерти по поведение в делова среда, като мене.
С какво се наложи организма на хората да влезе във война, за да се спаси, чисто физически, ще се занимават лекарите?
Аз, като психолог се интересувам, какво породи големия дисонанс в скалата на ценностите, в култура на поведение и в частност промяната на структурата на възприемане на предишни наложени и действащи успешно десетилетия назад етикети в обществените отношения?
Близостта до болката и смъртта обезвери хората, дълго налаганата пропагандна машина на 21-век за красив и спокоен живот рухна мигновено, след негативните болнични кадри в тв емисиите и непосредствения допир до заразата.
Ковид-19 се оказа малкото зрънце злина, попаднало изневиделица в организмите ни и донесло усилен развой и съществена промяна в диаметрални по посока и сила величини, в прогресивните процесите на човечеството, повсеместно.
Поради застоя, наложен от болестта и необходимостта да се учи и работи от дома, мисленето за външния вид и облеклото, като социално значими обвивки на човека се промени. Първостепенно важно за всеки бе, да се запазят живи. Вербалното и невербалното поведение между хората отскочи от контурите си и придоби други измерения. Облеклото, обувките, накитите, ароматите и дори аксесоарите отстъпиха много крачки назад във визиите ни, пред сигурността за здравето. Миенето на ръцете, маските и физическата дистанция превърнаха хората в скептици за стила, маниерите и културата си на поведение. Беляза се неприятно усещането на деловия човек да бъде адекватен с времето ни, с модата, с добрите обноски, със спазването на стриктността на правилата за етикет и протокол.
От 2020 година насам се налага безпрецедентно игнориране на правилата на поведение в делова среда. Дълго търсения, следван и изискван, като трамплин за израстване по йерархическата стълбица постамент на деловата визия, характерна за работещите в публична свят хора рухна.
Например, за професията адвокат винаги се е изисквало надеждно делово облекло и адекватно публично поведение, целящо доверие и експертност. Тези фактори, ако са игнорирани целенасочено, ще създадат на изпълнителя им образ на бунтар, който не би имал предназначението си и следователно би бил безполезен за себе си и клиентите си. Това е така и с много други професии, които се влияят пряко от ефекта на мнението на публиката.
Революционният скок в новия вид представяне на индивида в делова среда, в промяната на мисленето за структурата на публичната му визия и изяви, скоростно се постигна заради една съществена причина – над егото и суетата надделя силата за самосъхранението. Ковид-19 хипнотизира личната представа на всеки един за себе си и я видоизмени в първичност, с практичен дизайн. Нещата се опростиха, до без сложни правила и задължения за форма и стил.
Болестта изискваше стриктна хигиена, насилствен ред на действия за защита на организма, семейството, жилищната и обществената среда от последствия. Този организиран хаус се превърна в постоянен и безкраен натиск. Психиката на всеки един се промени, в зависимост от индивидуалния му здравен и личностен статус.
Затова наратива за определено и изискуемо поведение се възприе по различен начин от милионите хора. Но се наложи виждането, че предишната система на възгледи и отношения в човешки и работен план се разклати кардинално. Нещо, което специалистите по човешко развитие и динамика на социалните процеси не са си представяли, че е възможно да се получи така скоростно.
Българинът не се различава много от общите промени, започнали в цяла Европа и по света. Ние, като нация не се поддаваме лесно и необмислено на насоки и норми, предписани от наложени правила за живот. Специално в деловия начин на поведение, у нас се наблюдават съществени разлики от преди. Работещите вече не искат да ходят всеки ден на работа в офис, с нормирано работно време. Видя се, че резултатите от работния процес могат да бъдат значително по-добри и с намален риск от конфликти, когато се работи от хоум офис. Предпочита се хибридно работно време, с плаващ цикъл на заетост между офиса и дома. Следствията от това са, че служителите вече нямат сериозна нужда от изрядна делова визия за продуктивна работна среда. Изчезна подготовката, настройката и прилагането на работната визия за деня, видоизмени се процеса на транспортиране до работното място, адаптацията на индивида към работата и екипа, спазване на вътрешния правилник за работа и т.н.
Като цяло се наложи неформалното облекло, еклектиката от форми и цветове. До вчера изискващи от себе си и външния си вид дами и господа, днес не признават деловия стил на представяне. Или по-скоро не искат да го следват повече. Свободата на неформалните дрехи и небрежната прическа, изработи нова стратегия за визия.
Пирамидата на Маслоу за човешката мотивация би могла да бъде използвана като показател за разгадаване на промените в поведението на хората в сладководна среда. И връзката й с неспазването на действащите правила за делови тон. Всеки засегнат от водовъртежа на ситуацията и последствията от нея, би могъл да знае какво значение за живота му има всяко едно стъпало, според предписанията на Маслоу.
Видно, за първото стъпало от пирамидалната структура, отговарящо за нуждите на хората от вода, храна, въздух, сън, здраве и т.н., Ковид-19 се форсира човешката физиология и я превърна в разменна монета за оцеляване. Всички се уплашиха, че няма да имат време да притежават и употребяват важни стоки и услуги за основните си потребности за живот. И оскотяха /второто стъпало/. Забравиха, че носят Божията частица в себе си и я игнорираха, като важен показател за съхранение на енергията си, която да използват за следващите нива на пирамидата на Маслоу. Затворени по домовете си за дълго, изолирани от среда и удобни и полезни контакти, семейство, приятели и работа, в индивидите назря и бързо се разви несигурност и нужда от близост /трето стъпало/. Но се засили уважението между хората /четвърто ниво на пирамидата/ и желанието за допълване на знанията и оползотворяването на времето, ограничено от нормата, с принудителните препятствия /пето ниво за самоусъвършенстване/.
Ученето придоби нови хоризонти, непознати до този момент. Тази нужда от знания и умения се разви бързо и коренно започна да избутва старите постулати и правила в образование. Излишното, баластрата оттече само, а се породи дълбока и различна мъдрост, модифицирана от етапа на времето.
Психологичната теория за потребностите на Маслоу, приложена към модела на Ковид-19 изгради нетърпимост между парадигмата преди, с видимо отражение сега. Ролята на страха и несигурността увлякоха мисленето на хората, да ограничат сами хоризонта на перспективност в очакванията си, да сринат познатите норми от миналото, в удобни и стеснени, леки за прилагане правила, във всяка област на живота. Тази постановка на прекрояване, в деловата и житейска същност на индивидите, доведе до скок на изменчивостта на поведението в кризисна среда.
Деловият свят се преобразува. Срещите стават все по-често онлайн, което пести време и енергия на партньорите, но се губи чара на деловото ръкостискане, прегръщането, зоните на отстояване при преговори не работят, липсват ласкателствата и комплиментите. Изискването за здравословен темп на работа, работните обеди, пиенето на кафе, напитките след работа също не са същите. Задължителното сближаване между партньори вече не е това, което беше преди.
Явно идва времето на пренаписване и на правилата за делово обличане. Но не си представям министър-председателят на която и да е страна по света, да води хибридно правителствените си дела от вкъщи, по халат и с двудневна брада или ако е дама, без червило.
Наскоро присъствах на престижен икономически форум и видях умалена картина на случващото се изменение в деловия стил. Официалните лица наподобяваха делово излъчване и изказ и наблягаха на свободната разговорна форма и неавторитетното облекло. Липсваха строгите маниери, нормата на следване на адекватна визия за участие в престижно събитие, официалността и формалността. Ширеше се свободния изказ, ежедневен външен вид, вместо дрес код „Formal” или “Semi-Formal”, липсата на йерархичност в комуникацията.
Сгромолясването на правилата за участие и изява в специализирана делова общност има и хубава страна, появява се възможност за пренаписване на взаимоотношенията в нивата на ръководене на ивент процесите и симбиозата между искане за постигане на ефект и коренно ново предлагане на предизвикателства, за осъществяване на делово сътрудничество между всички елементи в деловата среда, по етажи на влияние и взаимодействие.
Предписанията за поведение в живота на хората са прецизно създавани, дълго налагани и ефективно прилагани, за да бъдат унифицирани процесите на работа, да е по-точно всяко едно действие, за постигане на ясни цели и успехи. За получаване на устойчиво уравновесяване на изискванията, с очакванията за оптимизиране на времето за труд, почивка, учене и забавление.
Деловите хора у нас са прагматични, усещат с ум и сърце, какво се случва по поведенческия им път в публичната среда. Облягат се на натрупани си познания и опит и влагат във взаимодействията с околните полезното, което ще ги позиционира правилно.
Промяната е налице и тя е неизбежна в много социални и работни дейности и постулати, но разбърква представите за подреденост и крие несигурност.
Премахването на остарели и ненужно натоварени с излишност изисквания и закостенели похвати е правилно. Ясно е, че скоро, с повсеместното навлизане на машините в работните процеси, много човешки манипулации ще бъдат заменени от роботите. С тях и правилата за работа ще придобият коренно различна форма.
Бизнес етикетът също ще премине през съществени корекции, отсяване на тежката норма и приемане на лежерни и приятни за помнене и изпълнение правила.
