Роден като православен християнин на Балканите, принц Филип успя да запази почит през целия си живот към традициите на религията, която носеше дълбоко в себе си. Свързан с влиянието на православието в детството си и в зрелите си години чрез майка си, принцеса Алис Батенберг, той остана верен на вътрешните си духовни виждания до смъртта си.
За да се венчае за принцеса Елизабет Уиндзор, бъдещата кралица на Обединеното кралство през 1947 година, той приема да се присъедини към англиканската църква.
Но при всяка църковна служба, до последно, той се кръстеше по православния обичай.
Херцогът на Единбург никога не е бил релевантен с натовареното с особени очаквания обществено мнение. Бунтар в изказа и нрава си, той си остана такъв до края на живота си, по своя специфичен начин.
С нетрадиционно чувство за хумор и надхвърлил с тънкост обикновените граници на вербално комуникиране, той широко раздаваше етикети на всеки, до когото съдбата на принц-консорт на кралица Елизабет II му поднасяше присъствие.
Външният му вид винаги бе поразително изряден. Винаги се отнасяше с нужното подчинение на протоколните предписания, но показваше елегантния си вкуса към облеклото. Като флотски офицер и с 183 сантиметровата си осанка, носенето на килт например, сигурно му е било предизвикателство, но си личеше същевременно, че го прави с удоволствие. Може би заради оформянето на добре изглеждащата му мъжка фигура, въпреки възрастта или за свободата на движенията на тялото.
Подходящият за празници, официални и семейни срещи, конни надбягвания и други събития, дрес кодът “Morning Coat“ му пасваше, сякаш е измислен точно за него и го правеше красив, достолепен, стилен, приятен за обсъждане от публиката и пресата в Лондон и по света.
Дългото му служене в ползва на Британската корона, винаги на една крачка след кралицата, като принц-консорт, го бе превърнал в експерт по поведение в обществена среда, но винаги с изразен, запазен и специфичен почерк.
Принц Филип бе амалгама от датска, гръцка и немска синя кръв, но духът и мисълта му имаха крила на континентален орел, виждащ отвисоко живота и света. Заради липсата на тесногръдие и свободния си начин на изразяване, той често беше недоразбран. Особено, когато шегите му бяха приемани като истини.
Любимата ми негова фраза е „ обявявам това нещо за открито, каквото и да е то“.
Наричаше съпругата си, QEII, „зелке“, което сигурно е равносилно на миловидното „коте“, разменяно между простосмъртните влюбени, в момент на нежност.
През 50-те години на XX век, клюките говорят, че той е бил голям Bon viveur /бонвиван/ и е опъвал нервите на кралската охрана, със сладкия си живот на свободен пакостник. Спрягат се за негови метреси известни тогава актриси, певици, балерини, манекенки, дори дама, член на английското кралско семейство.
Папраците го дебнат пред апартамент в Уес Енд, централен Лондон, спряган за негов, за да снимат срещите му с неизвестна дама, близка до сърцето му. Разраства се грандиозен скандал, който довежда до официално опровержение от кралската канцелария на обвиненията, че има любовна афера. Дори кралица Елизабет II прави публично изявление в защита на съпруга си.
Непосредствено след тези крамоли, през 1957 година, принц Филип е обявен с кралски указ за херцог на Единбург.
Принц Филип бе патрон на над 800 неправителствени организации и отдаваше силите и времето си почти до края на живота си в полза на обществото. Харесваше му да е сред хората, да се среща с военни ветерани, да посещава детски градини, училища, спорни салони, болници, да играе крикет или поло, да посещава конни надбягвания и да открива мемориални плочи, паметници и др.
Негово кралско височество, принц Филип има четири деца от суверена на Обединеното кралство, нейно кралско величество Елизабет II – престолонаследникът принц Чарлз /1948/, принцеса Ана /1950/, принц Андрю /1960/ и принц Едуард /1964/. Както и осем внука и десет правнука.
Бог да прости на принцът от остров Корфу грешките в живота му. Той бе легенда приживе, дори само с факта, че направи най-богатата жена на света своя съпруга и дари английското кралско семейство с кръвта, гените, мислите и емоциите си. И превърна приказката в свой живот, която и потомците му, с дарования допълват.
