Мюнхен е красив и интересен през всички сезони. Бирата, дворците, немският с местен акцент, подредеността, заводите на BMW, Октоберфест, Алианц Арена и футболните мачове на червените от „Байерн“ и сините от „Мюнхен 1860“, вюрсчетата и престижните магазини са част от спомените ми за градът с 1,5 млн. души население.
Мюнхен се намира на река Изар и е столица на провинция Бавария. Град с история и култура, кръстопътно средище, през което са минали дори и шведите, като са го владяли цели 70 години. Специалисти по произхода на народите и влиянието на преселението на отделни етнически групи в Европа коментират, че баварците и траките имат общи корени. Това научно становище ни прави братовчеди с тях. Доказано е обаче, че различните ни нации се основават на едни и същи отношения към живота, мисленето, храненето, мирът и войната.
Пристигам в Мюнхен за католическия Великден. Летище „Франц Йозеф Щраус“ ме посреща дружелюбно и подредено, точно по немски. Дърпайки куфара си без усилия, по идеалната подова повърхност, стигам до тенис корт в средата на голям вътрешнолетищен площад. Захласвам се да гледам, как двама пътници, докато си чакат самолетите, си разменят тенис топката с лекота и в забава. Мюнхенското летище носи името на баварският премиер-министър Франц Йозеф Щраус, умел политик, голям почитател на България и личен приятел на Тодор Живков. Лидерът на Християнсоциалния съюз във ФРГ внезапно умира през 1988 година, след съвместен ловен уикенд с Живков у нас. Този факт поражда големи полемики, има ли нещо нередно в преждевременната му смърт? Погребението му в Мюнхен събира хиляди от почитателите и съмишлениците му и е най-голямото в историята на града. Кардинал Ратцингер, бъдещият папа Бенедикт XVI казва в негова памет: „ Като дъб стоеше пред нас той, силен, жизнен, несломим. И като дъб беше повален“.
Тръгвам из града, за да търся моите мюнхенски истории. Бирата, това течно злато ме пленява веднага. Още на летището, прашна и обременена с дисаги се отдавам на този елексир. Кръчмата в народностен стил е пълна не само с пътници като мене, но и с местни, дошли специално да пият прясна пенлива течност, която се прави направо пред очите им. Малката бира е приятно голяма за моята пивкост, но се справям доста добре с нея. Вкусът на вюрчетата ме държи в кулинарен екстаз. Отдавам се на изобилните изкушения за небцето и забравям въобще за великденските пости.
Въпреки че повечето хора свързват Мюнхен с Октоберфест, бирата, свинското месо с коричка и сос, шунката, вайсвюрстовете с горчица, леберкеза и лебервурста, прословутите бретцели, градът има и изразен културен облик.
В Пинакотеките / Die Pinakotheken /са събрани цветът на световните художници. Произведения на великите Рубенс, Ян Ван дер Меер, Леонардо да Винчи, Гоя, Пикасо, Ван Гог, Реноар, Дега, Моне, Сезан, Густав Климт и други са в колекциите, които са разделени на стари, нови и модерни майстори на четката, молива, чука и длетото в три отделни сгради. Времето в Пинакотеките препуска, сякаш е движено от двигател на BMW. Колкото и да се спирах пред една или друга уникална творба, не ми бе достатъчно. Накрая ме помолиха да се придвижа чевръсто към изхода, защото работното време беше свършило. „Слънчогледите“ на Ван Гог, „Мадоната с карамфила“ на Леонардо да Винчи, „Страшният съд“ на Петер Паул Рубенс и “Четиримата апостоли“ на Албрехт Дюрер бяха на една ръка реално разстояние от мене и естетически ме заредиха непреходно. Заслужава си да се изтърпи умората в коленете, обикалянето с километри, жаждата и тълпите хора, само заради допира с великото изкуство на големите в занаята.
Мюнхенският католически Великден е сходен с нашия, заради боядисаните яйца, сладките обредни хлябове, шоколадовите яйца и зайци, цветята, суетенето на хората около празника, камбанния звън на катедралите, пременените хора и веселите им лица. Мюнхенчани са отдадени на Бога вярващи и спазват неговите закони, правила и порядки. Но Великден в чужбина е лишен от мириса на нашенския домашен козунак, който се разнася от къщите ни, яйцата им не са боядисани като нашите, които са произведения на ръчното изкуство. Не усетих и трепета по празника, глъчта около него и типичното за нас предпразнично пазаруване. Мюнхенските деца са много спретнати и придружаваха родителите си на великденската меса във Фрауенкирхе семпло, мирно и без кандарми. Липсваха балканското жужене, енергията и чакането на знаменателното събитие.
Внушителната катедрала „Света Богородица“ – „Фрауенкирхе“ /Frauenkirche / е символ на Мюнхен и побира 20 000 богомолци, като100 метровите й готически кули са ориентир на всеки турист в града. Направени са по подобие на Кулата на скалата в Йерусалим. Фрауенкирхе е известна и със Стъпката на Дявола, която се намира в задната част на катедралата. Заради историята около тази Стъпка, катедралата винаги е пълна с туристи. Вляво от входа й се намира саркофагът с тялото на крал Людовик IV, Баварски, целият от черен мрамор. Тук е и уникалната фреска „Исус на Кръста“, рисувана от Ван Дайк.
Баварците стават все по-малко в собствения си град, за сметка на пришълците от Африка, Азия и къде ли не. В метрото, което е построено и организирано перфектно в няколко лъча, могат да се видят пътници от всички нации, събрани тук накуп. Немците са доста толерантни, а чужденците леко забравят за добрите порядки и това не ми се понрави. Транспортната система в Мюнхен е полифункционална, удобна и направена наистина да е в полза на хората.
Точно в 11 часа съм се подредила пред кметството / Das Rathaus/ на Мариенплатц, за да чуя ударите на стария градски часовник и да зърна феноменалната атракция – въртящите се средновековни фигурки. Рицари, които се бият с копия, танц на слуги, носещи пълни с бира бъчви, херцог Уйлям V и съпругата му Рената, благородници и стражи танцуваха 10 минути пред събралата се около мене тълпа. За финал, едно птиче изкукурига няколко пъти и представлението свърши.
Посещавам лятната резиденция на баварските владетели Нимфенбург / Nymphenburg Schloss/, която е с невероятен парк, потънал в зеленина и Резиденцията / Die Residenz/ им в центъра на града. В архитектурен аспект, както в екстериорно и интериорно съчетание, отделните сгради на замъците на династията владетели Вителсбах са уникални. Събраните в тях колекции от произведения на изкуството от времето на Ренесанса, периодите на Барок, Рококо и Неокласицизма говорят сами за стойностите си. Всеки детайл в именията свидетелства за големите им политичеки амбиции, изтънчените им културни и светски маниери и доминантното им влияние в обществото.
Времето в Мюнхен бе студено за началото на месец април. Топлите кожени шапка и ръкавици се оказаха доста полезни, когато валеше сняг на парцали и духаше бръснещ вятър. Но студа не ме спря да ида в музея на BNW, за да видя историята на популярната кола BMW и не само нея. Огромната модернистична сграда, намираща се в приятния Олимпийски парк бе наредена артистично, с различни модели коли, мотори и велосипеди и ме изпълни с оптимизъм. Светът ни е обхванат от съвременни технически изобретения и обикновения човек е пряк участник във възхода си. Цветове, дизайн, иновативни интериорни решения превръщат превозните средства в малки бижута и има за всеки, поне по един брой. Защото продават и миниатюрни макети, които са добри копия, на познатите ни серии коли. В Мюнхен видях хора, които бяха облечени в по-непретенциозни дрехи, но не видях по улиците да се движат невздрачни на вид, мръсни и очукани коли и мотори. Личеше си, че бях в света на Баварците!
Срещнах се с обикновени мюнхенци. Духовни хора, които живеят семпло, но за сметка на това пълноценно. Уважават спорта, като карат колело по идеално направените велоалеи или играят тенис, плуват, разхождат се сред зеленината на парковете. Социалните мрежи не са им чак толкова по вкуса и затова имат време за себе си и за приятелите си, за живия контакт. Казаха ми, че Мюнхен е световен център на информационните технологии и тук е концентрирано наличие на изпечени спецове по IT. Както и умели кибершпиони, които знаят всичко за всеки мрежов потребител. Леле… Много интересна легенда чух тук, че феноменалния български полицай Никола Гешев е живял и починал в Мюнхен през 1984 година.
В Мюнхен през 1972 година се провеждат XX Летни олимпийски игри. Отидох да видя олимпийските спортните съоръжения, създадени преди 43 години. На мястото са си, използват се максимално. Показаха ми прословутата сграда, в която се е случила трагедията с атентата срещу 11-мата израелски спортисти, нападнати от членове на палестинската терористична организация „Черният септември“. Сега всичко е забравено и там е обикновено студентско общежитие, в което може би живеят и наши момичета и момчета, учещи в Мюнхенския университет .
Пазарът Виктуалиенмаркт / Viktualienmarkt/ се намира в центъра на стария Мюнхен и за него подробно ми разказа един достолепен мюнхенец в самолета. Още на 10 000 метра височина бях омаяна от думите му и наистина, когато го намерих, ахнах. Пазар, като пазар, но повече е място за гладници. Пшенична бира в големи халби, всякакви кулинарни месни и рибни деликатеси, вино, сладкиши, печива и десетки кръчми на открито. Глъчката на тълпата е весела и тук можеш да срещнеш туристи, любители на добрата храна и напитки от цял свят. Смесих се с една група италианци, които сладко си сръбваха големи бири и опитваха апетитни ековюрсчета. Целият пазар е превзет от думата еко – месата, колбасите, сирената, печивата, виното, та дори и цветята. Сладкишът с баварски крем тук е уникално вкусен и си заслужава да бъде опитан по няколко пъти. По околните щандове са накацали стоки от региона, но има всякакви, от цял свят. Предлаганите плодове и зеленчуци са подредени с типичната немска точност и акуратност и това ме накара да не забравям къде съм, все пак!
Заведоха ме в легендарната бирария Хофбройхаус /Hofbrauhaus/, в която някога се е отбивал Хитлер да пие бира. Дори е имало и опит за покушение срещу него и тези факти събират тук любопитни търсачи на истории от цял свят. Заведението е в баварски стил, огромно, шумно и препълнено. Мощни сервитьорки тичат, носейки големи бири и табли с чинии, оркестър свири национални песни, около дървените маси са насядали туристи или местни, облечени в тиролски костюми. Мястото прилича на местен цирк повече, отколкото на квалитетна местна кръчма.
Не можах да отида до стадион „Алианц Арена“, където се проведе Мондиала през 2006 година, но поне видях мини копието му. В мащаб 1/20 е и е разположено на Мюнхенското летище, Термнал 2. Мини „Алианц Арена“ е елегантно и удобно място за отдих на чакащите полетите си пасажери.
Заради лошото време, нетипично за Великден, не посетих и приказния замък Нойшвайнщайн / Nеuschwanstein /, намиращ се в подножието на Баварските Алпи, на100-тина километра от Мюнхен с влак. „Замъкът на лебедовата скала“ е магнит за всички романтици и наистина си заслужава да бъде видян, заради интересните истории около построяването му и приказния му външен вид.
Останаха ми недовършени мюнхенски истории, които чакат нетърпеливо своя край. Времето ми е добър приятел и отново ще ме прехвърли в Бавария, за да си наваксам пропуснатите срещи. Мястото е изпълненено с още приятни хора, интересни сгради, колекции, експонати, храни и напитки, музика и жива природа, които ме чакат. Кафето е вкусно сутрин с мляко от алпийска крава, придружено с бретцел с масло. Вечерите с приятели са приятни, в раздумка, на по светла бира в някоя кръчмичка, а улиците в стария град на Мюнхен са пълни с легенди, които копнея да разбера.
Снимката е на творбата “Четиримата апостоли“ на Албрехт Дюрер, намираща се в „Пинакотека – стари майстори“, Мюнхен
Текстът е публикуван на 19.04.2015. в http://www.highviewart.com/myunhen-raznolikiyat-grad-3148.html
