В Москва съм, зимата започва да показва снежната си мантия. Времето е хладно, но не прекалено студено. Вече се носи приповдигнатото настроение по предстоящите новогодишни празници. На Червения площад, по традиционната голяма елха поставят весела украсата, а дърветата пред ГУМ-а са окичени с многобройни разноцветни топки. Красиво е, само усилената охрана показва, че във въздуха витае напрежение.
Градът е забързан в утрото и московчани носят задачите за деня си в чантите и раниците си. Лицата им са напрегнати, всеки коментира с познатите си последните новини около сваления руски самолет над Сирия от турски ракети. Показват сърцатото си отношение и по трагичните събития над Синайския полуостров в Египет. Хората са стреснати и разочаровани. Доскоро Турция и Египет бяха сред техните основните туристически дестинации за почивка. Сега ги отписват задълго от плановете си. И са гневни, заради ежедневните неприятни новини, които ги засягат.
Москва е град на 868 години и знае две и двеста. Моите приятели са обикновени хора, с надежди, идеи, планове и мечти. Обичат семействата си, работата и небето си. Не се различават по нищо от което и да е друго човешко същество на планетата. Но не вярват, както казват на „изкуствените сълзи“, които проливат световните миротворци за тяхно добро. И отново, за кой ли път, застават като авангард в борбата за полезния мир?
Този, който дава свобода на духа, пази, гради и създава
