Почти измина годината на черната водна змия, която по китайския хороскоп доносе духа на мъдростта и справедливото вземане на решения. И вместо да се извисим духовно, да се обединим като нация, състояща се от умни, трудолюбиви и неподвластни на времето и трудностите му хора, както повелява добрата страна на животното от източния хороскоп, в България надделяха колебливостта и нестабилността. Както и трудното взимане на важни решения, лицемерието и калпавостта, слабостта и алчността, несъгласието и безверието. Заради това, че е черна змията ли, но краските в политическия ни живот бяха супер нелицеприятни. Отрова се лееше от думите и жестове на българските политици. Сякаш бяха ухапани и заразени и отвърте им идваше хуленето и критиката.То не бяха караници, заплахи, компромати, закани, протести, борби. Слава богу словестните схватки преобладаваха в конфронтациите на политическия ни елит и то предимно по сутрешните блокове на телевизиите и от трибуната на Народното събрание.
Когато хората излязоха по улиците и площадите през м. февруари отчаяни от глад и безпаричие, имаше и по някой камък, уцелил незнайна глава, но това не се брои. То си е в реда на нещата, когато се правят улични „дебати“. Лошите спомени от самозапалили се хора обаче остават завинаги да стряскат нечие съзнание, да горчат и да напомнят на онези политици, срещу които скочиха с цената на живота си безутешно несъгласните протестъри. Падна правителството на Борисов или по-точно той клекна. Сам и нарочно. После имаше избори, които доведоха Станишев на власт, барабар с Местановите хора. Отново имаше недоволни, които пак скочиха по улиците да търсят справедливост. Всеки бе срещу всеки.Протести до дупка и „оставка“ на всички. Кой и кои? Това са въпросите на полугодието. Не се знае като ни остави правителството, какво ще правим сиротни? Няма значение, важното е, че Борисов е срещу Станишев, после Станишев е срещу Борисов. Борисов е срещу Доган, Местан е срещу Цветанов. Костов е срещу Михайлова-Нейнски, Борисов е срещу Пръмова. Борисов е срещу Сидеров, Сидеров е срещу Борисов и Цветанов. Янев срещу когото му падне. Плевнелиев е срещу правителството, хората са срещу Плевнелиев. По-малки политици са срещу по-големи, наложилите се са срещу прохождащи, богати са срещу по-малко богати. Сини са срещу червени, зелените са срещу жълти. Дъгата е срещу небето. Студентите решиха да покажат, че и те са на политическата карта, особенно след като г-н Пардю дойде да ги омъгьоса. С какво, той си знае..
Годината се изтъркаля, много мина, малко остана. Само словестната ярост е тук. Иска ми се, догодина да не я срещам. Да си остане в тази, годината на черната водна змия. Вярно е, не можахме да се разпознаем кой кой е, но въпреки конфронтациите се задържахме живи и здрави. С цената на смислените усилия на мъдри и положителни герои. Които мислят за Родината си и не ги интересува колко са цветовете на политическата дъга. Пука им само за децата и внуците ни, които утре ще играят хоро заедно на площада пак, въпреки различита си по-рождение, ще се влюбват и ще творят, ще помагат на майките си с пазарските чанти и ще се смеят на грешките ни.
Те, грешките са поносими, подлежат на оправяне и могат да се коригират с разум и далновидност. А конфронтациите и вербалните обиди, макар да са част от политическата игра, дано да си останат тук и сега, в годината на змията!
Статията е публикувана във в.“Преса“ на 23.12.2013 – http://pressadaily.bg/publication/31064-2013-%E2%80%93-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8/
