Власинското езеро се намира в в източната част на Република Сърбия, в близост до планините Чемерник, Грамада и Варденик, както и платото Власина, на около 100 километра от София и е чудесен природен кът за отмора, риболов, кулинарен туризъм, включващ похапване на прословутите месни специалитети от сръбската кухня – ущипци, вешалици и плескавици, както и фамозния им каймак.
На мястото на Власинското езеро до средата на 20-ти век е имало торфени блата, които мъдро са превърнати в изкуствен воден басейн за рекреационен туризъм и риболов, с площ около15 квадратни метра и дълбочина на места 30-40 метра. Основната му атракция са няколкото плаващи острова, образувани от торф, които „влизат в ход“ през май – юни, когато водата е достатъчно висока. През другото време са закотвени на брега. Най-извесният плаващ остров е кръстен от месните „Моби Дик“, на белия кит от романа на американския писател Херман Мелвис. Около езерото е спокойно, блаженно и въздуха е чист. Накацалите по бреговете къщички изглеждат кокетно с подредените пъстроцветни саксии с есенни цветя отпред, а белите моторни лодки на пристана издават, че тук кипи риболовен живот, докато падне първия сняг. Рибари с гордост казаха, че костурите от езерото са големи, много вкусни и се ловят лесно и с удоволствие.
В ресторанта на най-стария хотел край езерото, които е и седалище на местната ловна дружинка, достолепен келнер, облечен в костюм и с папионка ми напомни времената, които у нас безвъзвратно са отминали. Говореше ми с финес, стоеше чинно до масата и само чакаше да поискам нещо, за да ми го донесе на мига. Той ми прошепна свойски една магична легенда, която разказвал само на отбрани дами. И тя гласи, че вечер, по залез слънце, когато езерото е спокойно, само за минута от него излизат вълшебни пари. И която дама успее да вдиша тези пари, остава вечно млада и красива. Важното било, да се уцели времето, когато те въздействат, защото е много кратко. Противно на очакванията му, аз си останах на масата при вълшебните плескавици, вешалици и сладки баклавички с вкус на лимон, а не побързах към брега на езерото, за да стана вечно млада. Незнам дали в легендата, разказана ми от сръбския келнер има истина, но колкото сръбкини срещнахме в района на Власинското езеро, всичките бяха млади и хубави. А на грничния пункт Стрезимировци, който е близо до езерото, нашите митничарки също бяха като част от екипа на Мис Свят.
Природата около Власинското езеро е девствено красива, слънцето залязва в далечината и оставя златна диря след себе си. Дърветата са се навели над водата и прегръщат последните слънчеви лъчи. Птиците са накацали като брошки по тях и съзерцават небесния хоризонт безмълвно. Тишината се нарушава само от вятъра, който напомня за себе си, като поклаща леко клоните на дърветата. Денят си отива, за да отвори място на нощта. Мигът между заника на слънцето и идването на луната е може би онова вълшебно време, за което ми разказа келнера. Тази красота е заразителна. Омайва те, опиянява сетивата ти и те увлича в мисли за хармонията в природата, за силата на земните закони и мястото на човека в тях. Романтиката на този необикновен миг си заслужава да бъде споделена с любим човек, за да изпитате заедно това, което природата дава само на избрани. Защото когато си обичан, сърцето и ликът ти са естествено красиви, а светът става по-хубав и съвършен
Статията е публикувана на 16.11.2013. – http://highviewart.com/articles/view/958
