От доста време наблюдавам хората в краката. Оглеждам първо обувките им и после повдигам поглед към лицата и прическите им. Проучването е интересно и нееднозначно. Искам да разбера дали човек си избира обувките или обувките сами си намират притежателя? И какво казва обувката за този, който я е обул? Дали мокасините си намират фини притежатели, сандалите са за романтици, чехлите са за свободолюбивите, ботушите са атрибут на силните и смели хора или просто са супер подходящи за студеното и дъждовно време? Дали са на ток, платдорма, с катарами, капси или са с изчистен дизайн и какъв цвят са? Колко обувката охарактеризира човека, който я носи или случайните прилики са просто подчертаване на индивидуализма, обут в материален израз. Знае се, че обувката придава характер на човека, самочувствие, подчертава походката му. Обувката го пази от студ и пек, от локви и сняг. Завършва цялостната му визия, поставя му етикети на определен типаж и го придвижва по света. Ако не е била обувката, сигурно краката на хората щяха да имат друга еволюционна форма. Обувката е модна икона, съкровище. Нежната половина на света е луда по обувките Да има 100 чифта обувки си е в реда на нещата за всяка уважаваща се средностатистическа жена. Какво толкова са 100 чифта – разделени по сезони, типове и начин на изработка и употреба, това е равно на една съвсем прилична бройка необходими обувки за всеки ден от годината, нали така! И всяка нощ…
1. Как вървят хората и какво става с обувките им? Често като видиш обувката на един човек, разбираш какъв е той. Чепикът издава характера на човека. Погледни обувката и не питай за притежателя й. Когато обувките са деформирани от носене отпред, се счита, че човекът, който ги носи бърза в живота си, иска да постигне нещо на всяка цена. Обратното, когато обувката е с дефект от носенето и стъпването отзад, човекът е с недовършени житейски цели и не се насилва да ги осъществи. Има хора, които не се разделят със старите си обувки, защото са преминали заедно с тях през дълги житейски битки и си ги харесват, въпреки изтъркания им вече външен вид. Други са скъперници и не обичат да се охарчват за нови, затова си карат дълго с износените.
2. Колко струват обувките? Цените на обувките са разнообразни – от поносими за нашия джоб до космически за някои фешън модели. Баба ми казваше: обувките са огледалото ти, носи тези, които са ти по мярка на положението и уважението.“ В малко думи, казано достатъчно за това, как да си намираме обувки според възможностите и начина ни на живот. Купувай си хубави и удобни обувки! Те са вещи с не много дълъг цикъл на употреба и щом са част от гардероба ни, нека са най-добрите!
3. Подхождат ли обувките на притежателя им? Човекът се опреличава с вида и формата на обувките си. Имах един съученик , на който му казвахме ‚Чукундура‘, защото носеше обувки с особено демодирана форма. Днес дори не си спомням името му, но странните обувки, белязали завинаги живота му помня. Изразът „От налъм не можеш да скочиш в мокасина“ е от градската кухня и показва отношението към живота и поведението на особняците, които ни съпътстват и не могат и не искат да приведат живота си към изискванията на деня.
4. Как да си носим обувките с удоволствие, а не по задължение? Когато не ни стискат обувките, светът е розов и щастие дебне отвсякъде. Но убива ли ни чепика и принц да си по рождение, животът ти е болезнено съсипан. За да се чувствате комфортно и да носите с лекота и радост обувките си, спазвайте едно просто правило: купувайте ги не по принуда от повод, нужда или зор, а само когато имате настроение за това. Не робувайте безрезерно на модата, а се съобразете изцяло с формата и размера на крака си. Приемете обувките като сполучливо продължение на краката си. Обувката е странна вещ, изисква специално отношение през цялия си живот на наш имиджслужител. И за да й тръгне на добре, трябва да се купи с любов! И нали знаете – новите обувки се настъпват леко отпред от любим човек, за да ви върви на късмет с тях!
Единственият недостатък на обувките е, че заемат място и съхранението им изисква правилно отношение към тях. Не само трябва да се почистват, лъскат и поставят самостоятелно една до друга, но обувките си просят почти любовно отношение. Защото сумирани в цифри като лично съкровище, струват цяло състояние и правилното им дондуркане е един вид инвестиция. Модата на обувките се мени и върти. По цветове, форми, материи и декорации. Дамски и мъжки, обувките са аксесоар към облеклото. Но облеклото не може без верния си събрат обувките. Те са като слънцето и вятъра, вървят ръка за ръка и правят живота на човека стабилен, конфортен, удобен, бляскъв, спортен, морски и дори съвсем обикновен. Тези, които са модерни днес, утре са демоде, но след три сеозна може пак да са в топ класациите за елегантност и актуалност. Обувките са втората кожа за краката ни, затова често именно тя е по важна за статуса на притежателя си повече, отколкото естествената му. Обувкоманията е завладяла света и благодарение на нея има производители на обувки, които от обикновени обущари са се превърнали в „кралете на звездите“. За всяка жена е въпрос на върховна чест и явно демонсриране на превъзходство, да притежава последен модел от нашумелите модни дизайнери. Имам десетена приятелки, които са пристрастени до изглупяване по спорта „ купих си нови обувки, виж ми ги“. Броденето из магазините, избирането и купуването на поредния чифт нови пътъци е социална терапия. Която харесвам, защото освен, че олекотява портфейлите на мъжките половинки, ги кара да са винаги в крак с модните тенденции.
Текстът е публикуван във в. „Преса“, брой 303/08.11.2014.
http://pressadaily.bg/publication/59635-%D0%9B%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B0/
