Грац е столица на федералната област Щирия (Steiermark), Австрия. Далечни наследници на келтите, днес щирияните говорят своеобразен мелодичен немски език и имат интересни култура и традиции.
Грац е старо поселище с уникален културен, исторически, индустриален и социален облик. Следите от борбите за местна власт, надмощието на оръжията и силата, ума и хитростта, опитът в кулинарията, изкуството, народните обичаи, спорта и красивата природа правят втория по големина град в Република Австрия обичана туристическа дестинация.
Грац е разположен около река Мура и има около 300 хиляди жители, заедно с околността. Университетски град, откривателят на свободната енергия Никола Тесла завършва електроинженерство в тукашния Технически университет.
Грац е свързан и с българската история, тук е преживял последните си години първият коронован глава на младото княжество България, след освобождаването й от турско иго – княз Александър Батенберг, който умира от неуспешна операция на апендицит през 1893 г.
По-късно, по настояване на българската общественост, тялото му е пренесено в София и днес почива в мавзолей гробница, намираща се на булевард „Васил Левски“ 81.
В покрайнините на Грац е роден Арнолд Шварценегер – големият атлет, бодибилдър, артист и политик, губернатор на щат Калифорния (2003 – 2001), САЩ. Между 1997 и 2005 г. градският стадион е носел неговото име. Поради поредица от скандали около губернаторството му и острият им отзвук в родината му Австрия, самият Арни забранява името му да се използва за титул на стадиона. Сега храмът на спорта в Грац се нарича „Арена Меркур“.
Родената във Виена киноприма Роми Шнайдер е обичала да се разхожда в градините на замъка Егенберг (Schloss Eggenberg). Тя е попивала от автентичната дворцова атмосфера и битност на отсядалите там император Франц Йосиф и императрица Сиси фон Хабсбург. По-късно Роми изиграва неповторимо Сиси във филмовата трилогия за нея – „Сиси“, (1955), „Сиси – младата императрица“ (1956) и „Сиси – трудни години на императрицата“ (1957).
Замъкът Егенберг е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, заради стилната си готическа и барокова архитектура и прекрасните си паркови пространства.
Замъкът Шлосберг с часовниковата си кула (Uhrturm) и парка наоколо са любимо място за разходки на градчани. До двореца може да се стигне пеша, по наклонените улички на стария град или с фуникуляр (влакче, което се изкачва по стръмния рид до замъка на върха и от там се разкрива гледка към река Мур) и през проход в скалата, който преминава покрай подземните галерии на замъка, които днес се използват за артистични прояви и весели събития. Мястото е стратегическо и от височината се вижда цялата околност.
С помощ от добър и ерудиран местен приятел, на 3-ти март – нашият национален празник, се озовавам в операта на следобедна постановка на „Евгений Онегин“ от Пьотър И. Чайковски, по романа на Александър С. Пушкин. Връзка между освободителното българско движение срещу турското ни робство, руската аристокрация, музиката и топлите човешки отношения ме карат да вярвам, че светът е едно прекрасно вселенско място. Където умът, сърцата и светлите мисли на хора от различни епохи, етноси и мирогледи се преплитат в стойностен стремеж към истина и съвършенството.
Разстоянието от София до Грац (Градец на словенски) е около 800 километра и е едни 10 часа прилично шофиране по магистралите на Европа. Пътят минава и през тунелите на словенските Алпи, покрай известния ски курорт Марибор. Ако времето е ясно, се откриват неповторими природни гледки.
Храната в Грац е приятна, разнообразна и по ресторантите не се набляга само на прословутия виенски шницел (той е вкусен, огромен и мирише апетитно, но не е звездата в менюто) със смесена салата. Има типични за региона местни и зеленчукови блюда, в които се усеща влиянието и на съседните словенска и хърватска кухни.
А сладкишите трябва да се пробват подред, без никакво изключение – ябълковите, ягодовите, вишневите, бананови и шоколадови варианти на торти. Те са магнит за небцето, очите, но уви, сякаш с невидима пръчка закръглят допълнително естествените ни природни форми.
Регионът е винарски и предлага разнообразие на вина – Совиньон Блан, Пино Блан, Треминер и други, които лятно време се пият с газирана вода, като шприц.
Градчани са фенове на народните си носии и с удоволствие ги носят, дори в много студените дни. Да срещнеш цели семейства в неделя, на път към църковната служба, пременени в типични за Щирия народни дрехи, ме обнадежди силно. Каквото бита и традициите са градили векове, никаква външна сила не би могла да промени или заличи.
И греяното червено вино в студа, като част от същите тези традиции, ми се стори доста приятен начин на сближаване между хората и прогонване на мраза от бузите и думите.
П.С. Съвет към преминаващите с кола през Република Сърбия и Република Хърватия – нека да са подготвени с пари в местни валути – сръбски динари и хърватски куни, за пътните такси. Служителите по пунктовете мамят, особено, ако им подадеш евро, не са държат професионално и образуват неприятно усещане на завърнало се отдавна отминало време. След коректните служебни лица у нас, в Словения и Австрия, тези „юговци“ развалят картинката за етичността по пътя на Балканите към и от Европа.
Текстът е публикуван на 10.03.2018. – http://www.highviewart.com/cvetno/grats-skritata-perla-na-avstriya-9961.html
