Всеки, който носи свободен дух и малко авантюризъм в себе си, без да се съобразява с възрастта си, е бил в „Пратера“. Наричат го „Виенския „Дисниленд“. Славата му на интересно място за деца и възрастни го прави привлекателна цел за обичащите да изпитват радостта от живота, днес и сега.
Създаден е като парк за разходки и отмора от император Йозеф II (това е синът на Мария Терезия, първата жена, властник в Хабсбургската монархия и императрица на Свещената Римска империя, управлявала успешно 40 години) през 1766 г. Днес „Пратерът“, намиращ се във втори бецирк на Виена, е един от най-посещаваните паркове в Австрия.
Смята се, че названието „Пратер“ има няколко извора. Първият идва от името на благородника де Прато, който навремето владеел тези земи. Вторият идва от думата „prate“, която на местния диалект означава „олелия“, а третият – от латинската дума „prаtum“ и означава „ливада“. Свързването на думите „олелия“ с „ливада“ в едно понятие, създава мястото за шумни народни срещи и забавления, „Пратер“.
Навремето тежкият и стриктен имперски протокол задължавал членовете на Хабсбургската фамилия да се държат по строгите дворцови правила. Това ги накарало да търсят начин как да се отдадат на по-свободно поведение и обикновени, жизнерадостни забавления.
Ловът, отглеждането на коне, кучета и птици, както и ездата и танците не им били достатъчни. Любовните афери помежду им също. Имали нужда от нещо повече и то дошло, когато в ловния парк „Вурстелпратер“ във Виена било разрешено да има кафенета, димящи скари с вюрсчета и да се пие бира на открито.
Така, покрай храната, напитките и надошлите циркови артисти, ставала весела глъчка, идвали жени от близо и далеч, особено красиви славянки, и се заформило търсено от всички класи място за веселие. Аристократите със синя кръв приели охотно да се смесват с хората от простолюдието. За разнообразие, отмора и забава.
Появили се и въртележките, борбите на здрави мъжаги помежду им, мимовете и шутовете. Поставило се се началото на историята за „Пратера“ и така вече 252 години.
За да се влезе в „Пратера“, няма нужда от входен билет, плаща се за всеки отделен атракцион на място. Работното време е от 15-ти март до 31-ви октомври, от 10 часа сутринта до 12 часа вечерта. През зимния период, особено около Коледа, има специална празнична програма за посетителите.
Тук е интересно по всяко време на деня и вечерта. Пълно е с народ от къде ли не, говорят се различни езици, смесват се религии, нрави и облекла. Но си струва човек да забрави на колко години е, кой е и какъв мисловен товар носи и да завърти света около себе си. Бързо нагоре или яростно напред, за да се отблъсне от XXI век и да попадне във времето на своята си приказка.
Звездата в „Пратера“ е виенското колело, създадено от английския инженер сър Валтер Басет през далечната 1896 г., по повод 50-тата годишнина от управлението на Франц Йозеф I Хабсбурски. През Втората световна война виенското колело е било разрушено напълно, същата участ са имали и другите атракционни на територията на парка.
Първото нещо, възстановено напълно след войната в „Пратера“ е колелото и то започва да функционира с пълна сила, за радост на виенчани. С 15 кабинки е, които имат формата на умалени автобуси и всяка кабинка побира 12-15 души, като движението му по цялата ос е за около 30 минути.
Скоростта на въртене на кабинките е изчислена така, че всеки посетител може да се любува на гледката към Виена от различен ъгъл, докато се стигне до пиковата височина, от 70 метра, на върха на колелото. Модерно е кабинките да се наемат за лични или корпоративни тържества, а моята най-романтична вечеря бе под звездите на Виена, точно там.
„Пратерът“ с множеството си вълнуващи атракционни – бързи влакчета, въртележки, излитащи в небето скоростни асансьори, блъскащи се колички, стрелбища, детски кътове с приказни герои, водни пързалки, зали за пейнбол, изкривени огледала и други разнообразни и спиращи дъха забави, прави хората щастливи. Кара ги да забравят грижите и служебните си задължения и да се отдадат на детското в себе си. Препоръчвам „Влакчето“, „Дивата мишка“ или „Бумерангър“, както и „Кулата“.
Традиционните и емблематични виенски ресторанти – Schweizerhaus, Meierei, Lusthaus, Alte Jagerhaus или Walfisch са отворени целогодишно. Много виенчани след работа идват тук, да пийнат бира и да се повеселят, защото се предлага и вкусна кухня от всички съставни части на някогашната Хабсбурска империя – италианска пица, спагети или тирамису и великолепен сладолед, чешки коленца с кнедли, хърватски кебапчета, унгарски гулаш и лангоши. И разбира се много и разнообразна бира, за всеки вкус.
„Пратерът“ е позитивната визитна картичка на Виена. Това е малка частица площ от европейската територия, където усмивките, веселието и доброто настроение са на мода. Лесно достижима туристическа дестинация, която си струва всяко вложено за това левче. Което ще се възвърне многократно чрез спомените, когато имате нужда от тях. С веселите снимки, приятните храна и напитки, изпитаните вълнуващи усещанията и безвремието, отдадено само и единствено за вас.
Текстът е публикуван на 15.04.2018. – http://www.highviewart.com/cvetno/-praterat-vienskiyat-disnilend-10201.html
