Тих бял Дунав и зарята за Възкресение – гаф или необходима промяна в църковния протокол?

Церемониалният произвол на архимандрит Дионисий на връх Великден в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ в София разбуни духовете на миряните. Присъствието на гвардейци в храма, музикалното изпълнение на „Тих Бял Дунав“ веднага след камбанния звън и поздрава „Христос Воскресе“ от устата на негово Светейшество, бългаския Патриарх Неофит, както и три минутните илюминации в небето, превърнаха честването на светия православен празник във водевил с християнски привкус. Смаяният и неподготвен от нововъведенията в църковния протокол, Патриарх Неофит едва успя да задържи гнева си и дипломатично продължи богослуженето си.

Смесването на държавния и църковния ритуал създаде кичозен прецедент. Нововъведения в канона не се отричат, добре дошли са, но трябва да са направени за благото на вярващите, а не в техен изключителен духовен натиск и стрес.

А последвалото вербално и невербално обяснително поведение на председателя на църковното настоятеластво на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“, архимандрит Дионисий за оправдание на случилото се, показа колко не е на мястото си въпросното духовно лице.

Скандала ескалира още повече и след изказаното мнение на Главния секретaр на Светия Синод на БПЦ, негово Високопреподобие архимандрит Герасим, че церемониалното самоуправство на архимандрит Дионисий ще бъде разгледано на специално тяхно заседание на 17 май т.г.

Великден е важен църковен празник, чакан, почитан, обичан и носещ българския дух.

Не се е родил още някой, на когото ще се позволи да се подиграва с него!