„För Sverige, i tiden“ („За Швеция, във времето“), девизът на кралство Швеция
Като стожер на кралство Швеция, крал Карл XVI Густав е монарх на страната повече от половин век. Той става крал на Швеция на 16-ти септември 1973 година и от тогава неизменно изпълнява задълженията си. Крал Карл XVI Густав има ограничени политически правомощия, участва в официални церемонии и представлява страната в чужбина, открива ежегодните сесии на шведския Парламент и е главнокомандуващ на шведските въоръжени сили. Наследството на трона се предава на първородното му дете, независимо от пола.
Кралство Швеция е парламентарна демокрация от 1917 година, кралят е държавен глава, а изпълнителната власт се упражнява от демократично избрано правителството.
Кралство Швеция е конституционна монархия от 1809 година, действащата Конституция е преработена през 1975 година и се основава на четирите основни закона – Инструментът за управление, Законът за наследяването, Законът за свободата на печата и Законът за Риксдага (Парламента).
Законодателната власт се осъществява от еднокамарен Риксдаг, в който депутатите се избират с мандат от четири години, като почти половината от тях са жени и това прави чест на шведското общество. Правителството на кралство Швеция се оглавява от министър-председател, избиран от парламента.
С над 1000-годишна история като суверенна държава, кралство Швеция официално стана член на НАТО през 2023 година, след като страната подаде молба за присъединяване към Алианса. Решението й да преустанови продължителния си неутралитет е повлияно от промените в сигурността на Европа, особено след началото на руската инвазия в република Украйна.
Кралство Швеция е разположено в Северна Европа, на Скандинавския полуостров и заема източната и най-южната му част. На североизток граничи с република Финландия, на запад и северозапад с кралство Норвегия. На изток се мие от водите на Балтийско море и Ботническия залив. На югозапад е отделена от кралство Дания, чрез протоците Йоресунд, Категат и Скагерак, а през най-голямото мостово съоръжение в Европа, „Йоресунд“ се извършва комбинирана автомобилно-железопътна връзка между град Малмьо в кралство Швеция и столицата на кралство Дания, град Копенхаген, намиращ се на остров Зеланд. Има морска граница с Дания, ФРГ, Полша, Русия, Литва, Латвия и Естония.
Кралство Швеция е член е на ЕС от 1995 година, на Шенген от 1996 година, но през 2003 година, с референдум шведските граждани се отказват от присъединяване към Еврозоната (групата от 20 страни, членки на ЕС, които са приели еврото за своя официална валута са: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция и Хърватия). Валутата на Швеция е шведска крона (на шведски език – svensk krona), означава се със символа kr. Кроната става официален паричен знак на Скандинавския валутен съюз, обединяващ Дания, Норвегия и Швеция през 1873 година. В резултат от дълги преговори и споразумения между трите държави, въвеждането на кроната е ключов момент в историята на Скандинавия. То е улеснило търговията и е допринесло за икономическия растеж на региона.
Днес, шведската крона е една от най-стабилните валути в Европа, заедно с норвежката крона и швейцарския франк.
Официалният език на кралство Швеция е шведският. Той е северногермански език и е тясно свързан с датския и норвежкия езици. Говори се от около 9 милиона души в кралство Швеция, от около 300 000 жители в република Финландия, главно по югозападните и южни брегове, както и на Оландските острови. До Втората световна война, шведския език се говори и в части от Естония и Латвия.
Релефът на кралство Швеция е разнообразен и оказва значително влияние върху начина на живот, икономиката и културата на страната. Северната й част е планинска, докато южната и централната са по-равнинни. Най-високият връх в страната е „Кебнекайсе“ – 2123 метра над морското равнище.
Кралство Швеция е една от най-богатите на водни запаси страни в Европа, има множество реки, като най-голямата е река „Далелвен“, с приблизителна дължина от 535 километра, заедно със съставящата я река „Вестердалелвен“. Водопадът „Ульфстреммен“ е най-известната забележителност по течението й и е един от най-големите водопади в Швеция, както и популярна туристическа дестинация.
Швеция е известна като „страната на хилядите езера“, те покриват значителна част от територията й и оформят нейния пейзаж и култура. „Венерн“ е най-голямото шведско езеро, с приблизителна площ от 5519,1 квадратни километра, съдържа около 153 кубични километра вода. Това означава, че в езерото има достатъчно вода, за да се напълнят около 153 000 000 олимпийски басейна. „Венерн“ е третото най-впечатляващо езеро в Европа, познато с множество си острови и живописна природа, източник е на питейна вода, енергия, използва се за транспорт, риболов и отдих.
В северните части на страната има ледници, използвани за прясна вода.
Ледниковата дейност през вековете е оказала значително влияние върху формирането на почвите, подзолистите почви са най-разпространените в Швеция, особено в северните части (подзолистите почви се образуват в условия на влажен климат и се характеризират със светъл, пепеляв цвят на горните си слоеве, бедни са на хранителни вещества и имат специфичен профил, дължащ се на процеси на измиване и преместване на минерали и органични вещества в почвения профил). В низините и в близост до реките и езерата се срещат блатни почви, а кафявите горски почви са характерни в южните и централните части на Швеция, където климатът е по-топъл и по-сух. Една пета от страната, особено в дъждовната югозападна Швеция и студения далечен север, е покрита с блата и торф.
Кралството има предимно умерен климат, благодарение на топлото течение Гълфстрийм. Зимите са студени, особено в северните части, където се наблюдават дълги периоди на тъмнина. Летата са сравнително кратки и прохладни. Близостта до морето омекотява студеното време в крайбрежните райони, докато във вътрешността е по-изразен континенталния климат.
Около 15 процента от страната се намира в Арктическия кръг, а в северните части на Швеция, включително и в Арктическия кръг има явление, известно като „полярни дни“. През лятото Слънцето не залязва за продължителен период и има непрекъсната дневна светлина.
В южна Швеция средните температури през лятото достигнат до 20-25°C, а през зимата да паднат до около 0°C, докато в Северна Швеция имадълги и студени зими и кратки, прохладни лета. Средните зимни температури стигат до минус 20° – 25° C.
Горите покриват голяма част от територията на кралство Швеция и са важен природен ресурс. Те заемат около 60 % от територията на страната и са неразделна част от нейния пейзаж, култура и икономика.
Кралство Швеция е основен световен износител на горски продукти. Дървесината е ценна и се транспортира чрез гъста пътна и железопътна мрежа. Шведските фирми са известни с производството на различни продукти от дърво, включително хартия, плоскости и сглобяеми къщи и мебели.
В шведския фолклор елфите често са свързват с природата, горите и свободния на живот. Те са свръхестествени същества с дребен ръст, правят магии и могат да бъдат както добри, така и палави. Почитат се като културен феномен от местните, но придобиват световна слава от филмите, направени за тях.
Кралство Швеция, със своите обширни гори, безброй езера и разнообразни местообитания, е дом на богат животински свят. От големи хищници до малки насекоми, шведската природа предлага уникални възможности за наблюдение на дивата природа. Присъстват мечки, рисове, вълци, лисици, лосове, елени, сърни, зайци. В балтийските води могат да се видят тюлени, а в северните части на Атлантическия океан – китове и делфини. Езерата и реките са богати на водолюбиви птици – патици, лебеди и чапли.
Ловът и риболовът са строго регулирани и много видове животни са напълно защитени. Големи стада опитомени северни елени, собственост на етническата група саами, пасат в северните планини и гори. Разрешен е ловът на херинга, треска, писия, скумрия и сьомга, както и скариди и омари. Град Гьотеборг е водещото рибарско пристанище и голям рибен пазар. Атлантическата херинга и нейния по-малък роднина, балтийската херинга, са традиционни храни за шведите.
Кралство Швеция е една от най-развитите страни в света и природните ресурси са важен фактор за икономиката й, осигуряващи й жизненоважни суровини за промишлеността и допринасят за създаването и запазването на добре платени работни места. Наличните природни изкопаеми са: железни, медни и уранови руди, злато, сребро. Страната изпитва недостиг на изкопаеми горива и разчита на внос за своите нужди.
Кралство Швеция е водещ център за производство на комуникационно и военно оборудване.
Към 2023 година, населението на кралството е около 10,5 милиона души, здравните услуги за хората са сред най-добрите в света. Детската смъртност е ниска, а средната продължителност на живота е висока. По-голямата част от населението на Швеция (сравнително малко на брой в сравнение с площта й, от приблизително 449 964 квадратни километра), живее в южната част на страната, предимно в градовете. Най-населен е триъгълника Стокхолм-Гьотеборг-Малмьо и по крайбрежието на север от Стокхолм.
В кралство Швеция средната жилищна площ е сравнително голяма.
Образователната система с малки изключения, е публична и отворена за всички без такси.
Швеция приема християнството през XI век и в продължение на близо 500 години католицизмът е преобладаваща религия. Когато първите вълни на протестантската реформация заливат Европа в средата на XVI век, лутеранството се налага и става доминиращо (от името на реформатора Мартин Лутер, основател на протестантско течение в християнството).
Кралство Швеция е известно с либералната си социална политика. Минималният размер на годишния платен отпуск на работещите е пет седмици, а законовата работна седмица е 40 часа. Сравнително висок е данъка върху доходите на физическите лица (вариращ от около 30 до 60 процента).
Кога и къде е възникнала Швеция отдавна е предмет на дебати? Някои историци твърдят, че люлката й се намира във Вестергьотланд и Йостергьотланд, т.е. в югозападната и югоизточната част на страната. Други приемат, че Швеция е основана в района на езерото Малер, което днес е рекреативно и модерно място около столицата Стокхолм.
Името на Швеция произлиза от наименованието на местно племе „Svear“ или „Suiones“, и е споменато още през 98 година от н.е. от римския автор Тацит. Древното име на страната е Свеарике (държавата на свеите), по-късно Сверийе.
Историческите корени на шведската държавност могат да бъдат проследени чак до викингския период (около VIII-XI век). За начало на съвременната шведска държава се счита 1523 година, когато Густав Васа е избран за крал на Швеция и се разпада Калмарската уния. По време на Средновековието, Дания, Норвегия и Швеция (части от територии, принадлежащи на днешна Финландия) се обединяват в рамките на Калмарска уния, създадена през 1397 година и действала до месец юни 1523 година под властта на Маргарета I Датска, кралица на три държави. Това обединение обаче е нестабилно и през XVI век Швеция се отделя от унията и се превръща в самостоятелно кралство.
Но дори и след тази дата, Швеция преминава през множество исторически промени и трансформации. С времето, на шведския трон се сменят различни династии, всяка от тях има свой собствен произход и история. С най-дълго непрекъснато присъствие, е династията Бернадот. Тя бележи началото си с издигането и избирането на френския маршал Жан Батист Бернадот за крал на Швеция през 1818 година, известен е с името Карл XIV Йохан. От възкачването му на шведския престол, династията Бернадот продължава да управлява Швеция векове, като линията на наследяване е интересна и си заслужава да бъде проследена:
Крал Карл XIV Йохан, основател на династията Бернадот, неговото управление (1818 –1844) бележи период на стабилизация и модернизация на Швеция. Преди да стане крал, той е френски маршал с рождено име Жан Батист Бернадот, воюващ под командването на Наполеон Бонапарт. Роден е на 26-ти януари 1763 година във Франция и умира на 8-ми март 1844 година в Швеция. Крал е на Швеция и Норвегия в продължение на 26 години, доживява до почтената възраст 81-а години. Изборът на Бернадот за наследник на шведския престол е в резултат на сложни политически договорки между различните европейски държави. Швеция вижда в него възможност да укрепи своята позиция в Европа и да се отърве от влиянието на Русия. Шведският парламент предлага на Бернадот да стане наследник на шведския престол. Той приема предложението доста бързо, осъзнавайки, че това е уникална възможност за него. Рядко се случва чужденец да бъде избран за крал на друга държава. Бернадот успява да се интегрира добре в шведското общество и да е един от най-уважаваните монарси в историята на страната. Карл XIV Йохан е пример за това, как политическите обстоятелства могат да доведат до неочаквани резултати и как един човек може да промени хода на историята – персоналната си, на рода си и на страната, която го е приела за суверен.
Крал Оскар I, син на крал Карл XIV Йохан, продължава политиката на баща си и допринася за развитието на индустрията и инфраструктурата. Управлява Швеция и Норвегия като крал (1844 –1859) в продължение на 15 години и оставя значителна следа в историята на двете държави. Роден е в Париж, Франция на 4-ти юли 1799 година и умира в Стокхолм, Швеция на 8-ми юли 1859 година. Крал Оскар I активно подкрепя развитието на индустрията и търговията, ведещи до икономически растеж и модернизация на страната. През 1844 година се приема нова Конституция, ограничиваща властта на монарха и засилваща ролята на парламента. Крал Оскар I поддържа политика на неутралитет в международните си отношения, което е спомогнало да се избягне въвличането във войни на Швеция. Женен е щастливо за дъщерята на маршал на Наполеон Бонапарт, мадам Жозефин де Боарне, с която има пет деца.
Крал Карл XV, син на Оскар I, известен със свободолюбивите си възгледи и подкрепата за конституционната монархия (1859 –1872). Роден е на 3-ти май 1826 година в Стокхолм, Швеция и е починал на 18-ти септември 1872 година в Малмьо, Швеция. Продължител е на либералните реформи, започнати от баща му, крал Оскар I, което води до по-голяма политическа свобода и модернизация на държавата. Крал Карл XV е голям почитател на изкуствата и науката, насърчава развитието на културата, самият е талантлив художник и оставя след себе си много произведения на изкуството. По време на неговото управление се наблюдава значителен напредък в изграждането на железопътната мрежа в Швеция и Норвегия, което е спомогнало за развитието на икономиката и свързаността между различните региони. Преди да стане крал, той е регент на баща си Оскар I, поради здравословните му проблеми. Умира на 46 години и се смята, че смъртта му е причинена от преумора, тъй като той е работил много усилено за развитието на страната си.
Крал Оскар II, син на крал Карл XV, неговото управление (1872–1907) е белязано от културен разцвет и укрепване на международните отношения на Швеция в световен план. Роден е на 21-ви януари 1829 година и е починал на 8-ми декември 1907 година в Стокхолм. Крал Оскар II е продължител на либералните промени, започнати от баща си, крал Оскар I, включително разширяването на избирателните права, реформи в образованието и развитие на инфраструктурата. Контраадмирал по ранг, с него кралство Швеция изживява период на относителна политическа и социална стабилност, избягват се големи вътрешни конфликти и международни войни. Крал Оскар II е крал и на Норвегия до 1905 година, опитва се да запази Скандинавския съюз, но не успява и Норвегия се отделя като самостоятелно кралство от Швеция.
Крал Густав V, внук на крал Оскар II, управлява (1907-1950) през бурните години на началото на XX век и световните войни и е една от най-дългоуправляващите фигури в шведската история. Роден е на 16-ти юни 1858 година в двореца Дротнингхолм (Drottningholm Palace), Стокхолм, Швеция, където и умира на 29-ти октомври 1950 година. От 1917 година ръководи като парламентарен монарх, има силна воля и визионерски поглед напред, освен политиката обича и спорта, играе великолепно тенис на корт и основава първия тенис клуб в Швеция. На 20-ти септември 1881 година, крал Густав V се жени за дама с много известно потекло (немската и руската имперски фамилии и на баденски, пруски, саксонски, ваймарски аристократични дворове), принцеса Виктория фон Баден, дъщеря на великия херцог на Баден, Фридрих I и съпругата му, принцеса Луиза Пруска (1838 – 1923). От своя страна принцеса Луиза Пруска е дъщеря на немския император Вилхелм I и крал на Прусия (1797-1888) и съпругата му, кралица Августа Мария Луиза Катарина Сакс-Ваймар-Айзенахска (1811-1890). Бащата на кралица Августа Мария Луиза е великия херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах, Карл-Фридрих, а майка й е великата княгиня Мария Павловна, дъщеря на руския император Павел I (1754-1801) и на императрица Мария Фьодоровна (с рождено име София Доротея Августа Луиза Вюртембергска, 1759-1828). Император Вилхелм I е син на пруския крал Фридрих Вилхелм III и на принцеса Луиза фон Мекленбург-Щрелиц. Император Вилхелм I Пруски е брат на руската императрица Александра Фьодоровна (с рождено име принцеса Фредерика Луиза Вилхелмина Шарлота Пруска, 1798-1860 ), която е вуйна на принцеса Августа и съпруга на руския император Николай I (1796-1855). Крал Густав V и кралица Виктория имат трима сина. Крал Густав V управлява Швеция в период на значителни промени, както в страната си, така и в международната обстановка. Въпреки че е конституционен монарх и реалната власт е в ръцете на шведския парламент и правителство, той упражнява значително влияние върху политическите процеси и общественото мнение. Известен е с консервативните си възгледи и е привърженик на традиционните ценности и се противопоставя на радикалните социални и политически промени. По време на двете световни войни( ПСВ и ВСВ), кралство Швеция успява да запази неутралитета си, което се дължи отчасти и на умелата външна политика на крал Густав V. Под неговото управление страната преживява значителен икономически и социален растеж. Някои историци критикуват крал Густав V за авторитарните тенденции и опитите му да ограничи демократичните процеси. Обвиняван е също в симпатии към нацизма и в недостатъчни мерки срещу антисемитизма в Швеция. Независимо от оценките, крал Густав V остава значима фигура в шведската история.
Крал Густав VI Адолф, херцог Сконски, е син на крал Густав V, известен със своите исторически познания и археологически интереси. Управлява кралство Швеция (1950–1973), след смъртта на баща си, крал Густав V. Периодът на неговото управление е белязан от значителни социални и икономически промени в кралство Швеция, както и с промени в международната обстановка след Втората световна война. Роден е на 11-ти ноември 1882 година в Стокхолм, Швеция и е починал е на 15-ти септември 1973 година, на 90-годишна възраст.
Кралство Швеция официално остава неутрална зона по време на ВСВ, като оказа значителна икономическа и военна помощ на съюзниците и след края на войната, се включи активно в процеса на възстановяване на Европа и укрепване на международното сътрудничество. Кралство Швеция запази своя неутралитет и по време на Студената война, но активно участва в международни организации като ООН и се стреми да насърчава мира и сътрудничеството между държавите. Периодът на управление на крал Густав VI Адолф е белязан от значителен напредък в изграждането на шведския модел на социална държава. Въведени са редица социални програми, осигуряващи безплатно образование, здравеопазване и пенсии и превръща кралството в един от водещите примери за социална справедливост в света. Обича ботаниката и е страстен археолог, обикаля света в търсене на древни артефакти (Китай, Италия, Гърция).
Дъщеря му, принцеса Ингрид Виктория София Луизе Маргарета (1910-2000) от брака му с принцеса Маргарет Конаут (внучката на кралица Виктория ) се омъжва през 1935 гоидна за своя трети братовчед – датския кронпринц Кристиан Фредерик Франц Микаел Карл Валдемар Георг (1899-1972), който в последствие става крал Фредерик IX Датски. Тяхната първородна дъщеря Маргарете Александрине Торхилдур Ингридпрез (1940) се възкачва на датския престол през 1972 година, като кралица Маргрете II Датска.
Крал Карл XVI Густав е роден на 30 април 1946 година в двореца „Хага“ в Солна, Швеция, с името принц Карл Густаф Фолке Хубертус и е най-малкото дете и единствен син в семейството на принц Густав Адолф, херцог Вестърботън и на принцеса Сибил фон Сакс-Кобург и Гота. Тя е най-голямата дъщеря на последния управляващ херцог на Саксония-Кобург и Гота, Карл Едуард (1884-1954) и съпругата му, херцогиня Виктория Аделхайд фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (1885–1970).
Бащата на Сибил, херцог Карл Едуард и майката на крал Густав Адолф Шведски, принцеса Виктория Баденска са внуци на кралица Виктория и принц Алберт.
На 26 януари 1947 година баща му, принц Густав Адолф загива в самолетна катастрофа и малкият принц става автоматично наследник на шведския престол, след дядо си принц Густав VI Адолф. Когато действащия крал Густав V умира през 1950 година, дядо му става крал Густав VI Адолф, а принц Карл Густаф е определен за бъдещ престолонаследник на трона.
Принц Карл Густаф завършва гимназия и преминава две година и половина обучение в Кралските сухопътни, Кралските военноморски и Кралските военновъздушни сили на Швеция, като през 1968 година получава офицерско звание и в трите подразделения на шведската армия. До заемането на шведския престол, той е с ранг капитан в сухопътните и военновъздушните сили и с ранг лейтенант във военноморските сили. След военното си образование, продължава подготовката си и завършва история, социология, политически науки, право и икономика в университетите в Стокхолм и Упсала.
За да придобие управленски опит, стажува в структурите на шведското представителство в ООН, в Шведската агенция за международно сътрудничество и развитие (SEDA), в лондонска банка и работи в посолството на кралство Швеция в град Лондон, Великобритания.
Карл Густаф е наречен „принцът на купоните“, защото обича сладкия и свободен живот. Качва се на трона през 1973 година и оттогава е свидетел на множество промени в кралство Швеция и в света, като цяло. Въпреки че ролята му е свързана със секулярност, кралят е популярен сред шведите, смятан е за символ на стабилност и единство, доктор хонорис кауза е на Шведския университет по селскостопански науки, Кралския институт на технологиите, Стокхолмското училище по икономика и на университета в Турку, република Финландия. Носител е на званието „Почетен адмирал на военноморските сили на Великобритания“, присъдено му през 1975 година от кралица Елизабет II.
Управлението на крал Карл Густаф е белязано от модернизация на монархията и активната й роля в международните отношения, той е един от най-дълго управляващите монарси в света.
Създава семейство със Силвия Сомерлат през 1976 година, три години след възкачването си на престола. Кралската двойка има три деца, принцеса Виктория (родена 14-ти юли 1977 г година), принц Карл Филип (роден 13-ти май 1979 година) и принцеса Мадлен (родена 10-ти юни 1982 година).
Съпругата на крал Карл XVI Густав, кралица Силвия, е родена на 23-ти декември 1943 година в град Хайделберг, Германия от майка бразилка и баща германец. Когато е на три години (1946), семейството се премества в град Сао Пауло, република Бразилия, заради съмнения, че баща й е имал връзки с нацисти. През 1957 година се завръщат във ФРГ, а през 1969 година Силвия завършва образованието си и получава диплома за преводач по испански език. След дипломирането си, работи в аржентинското консулство в Мюнхен и е хостеса на XX летните Олимпийски игри през 1972 година във ФРГ. Там се запознава с принц Карл Густав, докато е престолонаследник на Швеция. След ухажване, продължило близо четири години, красивата любовна история прераства в брак на 19-ти юни 1976 година. Сватбата им се счита за едно от най-големите събития в Швеция през XX век и cтpyвa oĸoлo 1,1 милиoнa дoлapa. Ha тържествената вечеря, лeгeндapнaтa гpyпa АББА изпълнявa зa пъpви път песента „Dаnсіng Quееn“, в чест на Силвия. Бракът им е смятан за един от най-стабилните в европейските монархии до 2010 година, когато крал Карл XVI Густав става център на обществен интерес, заради слуховете за честите му оргии в стриптийз-клубове в Стокхолм и аферата му с Камила Хенемарк, вокалистка на провокативната група „Army of Lovers“. Шведската кралска двойка устоя на бурята около скандала по незачитане на семейните ценности от крал Карл VI Густав и безспирните му купони. Те доказват на света, че десетилетията съвместен живот и служене в интерес на шведския трон и народ са спойката, задържала ги заедно. Успяват да запазят популярността си сред хората, но кралската им приказка вече не е така захаросана и любовта им нагарча. Шведите видяха, че дори и в рая има урагани.
Кралица Силвия е обичана в Швеция, заради уменията си да е близо до хората и с кроткия си нрав. Активно участва в различни благотворителни кампании, като се фокусира върху децата, младежите и хората с увреждания. Известна е със своята елегантност, стил и стоицизъм, говори свободно шведски, немски, английски, френски и испански езици.
След скандала с крал Карл VI Густав от 2015 година, певицата Камила Хенемарк живее в Израел и е доброволец в израелската армия.
Принцеса Виктория Ингрид Алис Дезире, херцогиня на Вестергьотланд енай-голямото дете на крал Карл XVI Густав и кралица Силвия. Родена на 14-ти юли 1977 година в болницата „Каролинска“ в Солна, близо до Стокхолм, кралство Швеция и е очевидния наследник на шведския трон. Когато бъде коронясана, принцесата ще стане първата управляваща дама, кралица в династията на Бернадот, кралското семейство на Швеция от 1818 година насам.
Принцеса Виктория е първородна, но нейният по-малък брат, принц Карл Филип Едмънд Бертил (1979), като мъжко отроче е признат първоначално за престолонаследник. През 1980 година става обрат с влязлата в сила конституционна промяна, която постановява най-голямото дете на крал Карл XVI Густав, независимо от кой пол да наследи трона. Така, на 18-ия си рожден ден през 1995 година, на официална церемония в кралския дворец в Стокхолм, принцеса Виктория получи правото да служи като държавен глава на кралство Швеция.
Принцеса Виктория има дислексия (специфично нарушение на обучението, което засяга способността за четене и писане), която й създава проблеми в училище, но тя успява успешно да завърши средното си образование през 1996 година. Веднага започва дълга и широкообхватна образователна програма, за да се подготви за бъдещите си отговорности. През 1996–1997 години учи френски език в Западния католическия университет в град Анже, република Франция, а по-късно учи политически науки и история в университета „Йейл“ в Ню Хейвън, Кънектикът, САЩ. Това е един от най-престижните университети в САЩ и е член на т.н. Бръшлянова лига на американските висши учебни заведения. За да придобие повече опит, както баща си, тя работи в различни международни институции, като Обединените нации в Ню Йорк, САЩ, в посолството на страната си във Вашингтон, окръг Колумбия, САЩ и в офиси на шведското правителство в различни страни. Получава и военно образование в Шведския университет по отбрана в град Стокхолм. През 2006 година преминава дипломатическо обучение в шведското външно министерство.
На 24-ти февруари 2009 година, принцеса Виктория обяви годежа си с Даниел Уестлинг, неин личен треньор и предприемач във фитнес индустрията, а на 19-ти юни 2010 година се състоя сватбата им в катедралата „Св. Никола“ в Стокхолм. По време на изисканото тържество, принцеса Виктория се появи с уникална златна тиара с перли и камеи, с образите на Купидон и Психея. Това бижу е с историческа стойност, има френски произход и идва в семейството, като наследствена скъпоценност. Твърди се, че самият император Наполеон Бонапарт подарява тиарата през 1809 година на първата си съпруга, императрица Жозефин. Тя се наследява от сина на Жозефина, принц Йожен дьо Богарне (принц на Френската империя, принц на Венеция, вицекрал на Италия, велик херцог на Франкфурт, херцог на Лойхтенберг и принц на Айхщет, доведен син на Наполеон Бонапарт), който ги предава на дъщеря си Жозефин дьо Боарне,принцеса Фон Лойхтенберг, кралица на Швеция и Норвегия. Тя завеща камеите на дъщеря си, принцеса Юджийн (1830 – 1889), тя от своя страна ги поверява на своя племенник принц Ойген херцог Херке (1865-1947, син на крал Оскар II и талантлив художник). Той подарява комплекта на принцеса Сибил (1908-1972), майка на сегашния крал, като сватбен подарък през 1932 година и оттогава скъпоценностите остават в кралското семейство Бернадот. Комплектът включва тиара, огърлица, гривна, чифт обеци и брошка.
Майката на принцеса Виктория, кралица Силвия носи целия набор от бижута – тиара, обеци, огърлица, брошка и гривна на церемонията по връчването на Нобеловата награда през 2005 година.
Двойката (Виктория и Даниел) имат щастлив, засега лишен от скандали брак и две деца – дъщеря, принцеса Естел Силвия Ева Мери, херцогиня на Йостерготланд (родена 23 февруари 2012 година) и син, принц Оскар Карл Улоф, херцог на Скания, (роден 2 март 2016 година).
Като правнучка на принцеса Маргарет Конат /(1882 -1920), внучка на кралица Виктория и принц Алберт и съпруга на крал Густав VI Адолф Шведски/, принцеса Виктория е 196-та в линията за наследяване на британския трон.
От 2004 година насам, принцеса Виктория подобно на майка си и баща си има собствен двор, който организира официалната й програма. Заедно със семейството си живее в замъка Хага, близо до Стокхолм.
На 17-ти октомври 2023 година, принцеса Виктория бе назначена за посланик на добра воля за Програмата на ООН за развитие, целяща намаляване на бедността и подобряване на благосъстоянието на хората и живота на планетата, с хоризонт до 2030 година.
Принц Карл Филип Едмунд Бертил, херцог на Вермланд е единствен син на крал Карл XVI Густав и кралица Силвия и заема четвърта позиция в линията за наследяване на трона, след сестра си принцеса Виктория и нейните деца. Роден е на 13-ти март 1977 година в Стокхолм. Завършва средното си образование през 1999 година и започва веднага военната си служба, като има офицерско звание лейтенант. През 2006 година защитава диплома за графичен дизайн в университета за дизайн „Форсберг Скул“, Стокхолм, а през 2009 година дебютира с колекция от сребърни прибори за хранене, в известната дизайнерска компания „Svenskt Tenn“, доставчик на прибори и посуда за шведския кралския двор от 1928 година.
Принц Карл Филип е женен за принцеса София, херцогиня на Вермланд. София Хелквист е обикновено момиче от народа, плеймейтка, родена е през 1984 година в семейството на баща датчанин, специалист по човешки ресурси и майка шведка, маркетингов мениджър. Има две сестри.
Стройна и пленителна, през 2004 година София се появява в шведското мъжко списание „Slitz“ по монокини и със змия в ръка (боа), закриваща част от гърдите ѝ. Набира популярност и е избрана същата година за Мис „Slitz“. Учи счетоводство и бизнес развитие в Института по английски език и бизнес в Ню Йорк, САЩ. Завършва и Университета в Стокхолм и докато е студентка се издържа, работейки като сервитьорка и модел.
През 2010 година в стокхолмски нощен клуб, красивата София се запознава с принц Карл Филип, чрез общи приятели. Това е любов от пръв поглед и за двамата. Налага й се бързо да забрави разкрепостения си начин на поведение и да се научи да бъде дамата до кралския син, показваща пред публиката финес, стил и елегантност на аристократка. През 2015 година двойката прави хубава сватба, на която са поканени като свидетели членове на европейските кралски семейства. Имат три деца – принцовете Александър Ерик Хубертус Бертил, херцог на Сьодерманланд (2016 г), Габриел Карл Валтер, херцог на Даларна (2017) и Джулиян Хърбърт Фолке, херцог на Халанд (2021), и очакват четвърто през месец февруари 2025 година.
Карл Филип е кръстник на племенницата си, принцеса Естел, първородна дъщеря на сестра си Виктория и на и племенника си, принц Николас, син на сестра си, Мадлен.
Като правнук на принцеса Маргарет Конат /(1882 -1920), внучка на кралица Виктория и принц Алберт и съпруга на крал Густав VI Адолф Шведски/, принц Карл Филип е 197-ми в линията за наследяване на британския трон.
Принцеса Маделин Терез Амели Жозефин, херцогиня на Хелсингланд и Гестрикланд е най-малкото дете на крал Карл XVI Густав и кралица Силвия, родена е на 10-ти юни 1982 година в в замъка Дротнингхолм, край Стокхолм. За момента, принцеса Маделин е осма по ред по наследяване на шведския трон. Завършва средно училище през 2001 година и през 2006 година приключва образованието си в Стокхолмския университет, където учи история на изкуството, история, етнология и организационно управление и лидерство.
Тя се омъжи на 8-ми юни 2013 година в църквата на Кралския дворец в Стокхолм за Кристофър О’Нийл, бизнесмен от британско-американски произход. Двойката има три деца – принцеса Леонор Лилиан Мария, херцогиня на Готланд ( 2014), принц Николас Пол Густав, херцог на Ангерманланд (2015) и принцеса Адриен Жозефин Алис, херцогиня на Блекинг (2018).
Принцеса Маделин се ангажира да защитава децата в риск, особено е активна в борбата срещу сексуалната експлоатация. Кръстница е на племенниците си, принц Оскар, най-малкия син на сестра си принцеса Виктория и принц Габриел, средния син на брат си принц Карл Филип.
Като правнучка на принцеса Маргарет Конат /(1882 -1920), внучка на кралица Виктория и принц Алберт и съпруга на крал Густав VI Адолф Шведски/, принцеса Маделин е 198-та в линията за наследяване на британския трон.
По решение на крал Карл XVI Густав, децата на принц Карл Филип и по-малката му сестра, принцеса Маделин не са официални членове на шведския кралски дом, не изпълняват кралски ангажименти и са лишени от титлите „техните кралски височества“.
През годините династията Бернадот е осигурила дълъг период на стабилност и мир в кралство Швеция. Те успяват да се адаптират към променящите се условия и да са релевантни за обществото. Бъдещето на династията Бернадот е трудно да бъде предвидено, съвременната монархия е различна от тази в миналото и ролята на кралското семейство продължава да се променя. Въпреки това, популярността и адаптивността им към новото време предполагат, че те ще продължат да играят важна роля в шведското общество и за напред.
Швеция е известна с добре изградената демократична система на управление и хората уважават и спазват законите, придържат се към персонално добронамерено ангажирано поведение към страната и народа си. Затова убийството на министър-председателят Улоф Палме, на 28 февруари 1986 година шокира страна, несвикнала с политическо насилие. Палме е харизматичен лидер на шведската Социалдемократическа партия и започва реформи, които не се нравят на някои едри собственици на бизнеси и съумява да си създаде врагове. Той открито се изказва срещу навлизането на ядрената енергетика, не пести критики срещу съветската инвазия в Чехословакия през 1968 година. Сред целите на неговите словесни атаки е и режима на апартейд в ЮАР. Това го превръща в мишена и за съжаление показно е застрелян в гръб в центъра на Стокхолм, докато се връща пеша от кино, заедно със съпругата си. Приема се, че убийството на Палме е сложен казус, свързан със Студената война и вътрешните политически борби в Швеция. Има дълбоко влияние върху шведското общество и до днес продължава да бъде обект на дебати и спекулации.
Столицата на кралство Швеция, Стокхолм е най-голям град в страната. Намира се на кръстопътя на езерото Мелар (Mälaren) и Соления залив (Saltsjön), ръкав на Балтийско море, срещу Финския залив. Градът е изграден върху множество острови, както и върху континенталната част на Упланд (Uppland) и Сьормланд ( Sörmland или Södermanland0. По силата на местоположението си, Стокхолм е една от най-красивите столици в света. Построен е до голяма степен от шведския владетел Биргер Ярл (1210-1266). Разраства се бързо в резултат на споразумение, сключено с германския град Любек, което гарантира на търговците да могат да се установят легално в Швеция и стоките им да бъдат освободени от митнически такси. Стокхолм започва официално да се счита за шведска столица през 1436 година. Първоначалното му ядро е „градът между мостовете“ — Гамла Стан (Старият град), състоящ се от остров „Стадс“, остров „Хелгеандс“ и остров „Ридар“. Сградите в този район са предимно от XVI и XVII век. Стокхолм е водеща индустриална зона и е второто по големина пристанище в Швеция, след Гьотеборг. В града и околностите живеят около 2 млн. жители.
През 1912 година Стокхолм е домакин на Олимпийските игри.
Заради разностранните си интереси, комбинацията от ум и способности, шведите могат да бъдат наречени умниците на Европа, борещи се за призови постижения в безброй области. Спортът се явява техен приоритет и начин на живот и близо половината от жителите на страната членуват в спортни клубове. Кралство Швеция е водеща в зимните спортове и е известна с шампионите си по ски, включително Ингемар Стенмарк (алпийски стил) и Сикстен Йернберг (скандинавски стил), както и иноватора във фигурното пързаляне Гилис Графстрьом. Шведите поддържат международна репутация в тениса на корт (Бьорн Борг) и в голфа (Аника Сьоренстам).
Кралство Швеция се гордее с Кралската си опера и Кралския си драматичен театър в Стокхолм, в които от 1780 година се играят представления.
Световно известния режисьор Ингмар Бергман се премества от театралната сцена към киното, печелейки одобрението на критиците извън Швеция с произведенията си, по-специално с филма „Дивите ягоди“ (1957), а шведските актьори Грета Гарбо, Ингрид Бергман, Биби Андерсон и Макс фон Сидов са интернационално кино богатство. Културното наследство на кралство Швеция е съвкупно преплитане на усещането за остроумие и игривост, с откровеност и зачитане на славното минало.
Основаната през 1739 година, Кралска шведска академия на науките, избира Нобелови лауреати по химия и физика. Нобеловата награда за литература се присъжда от основаната от крал Густав III през 1786 година, Кралска шведска академия за литература, история и антики. Церемонията по връчването на Нобеловите награди се провежда точно на 10 декември всяка година, и е елегантно, елитарно и най-цененото годишно събитие в кралство Швеция. Организира се от Нобеловата фондация, която управлява наследените средства и имоти на Алфред Нобел, починал през 1896 година. Алфред Бернхард Нобел е шведски химик, инженер и предприемач, известен с изобретяването на динамита. Основал е 90 фабрики за производство на динамит в цял свят и има 355 патента за различни изобретения, свързани с експлозивите. Освен научните си занимания, Нобел е писал поезия и драматургия. Въпреки че е създател на мощно взривно вещество, той е дълбоко загрижен за разрушителните последствия от войните, които неговото изобретение е подпомагало. Като израз на съжаление за ролята си в правенето на убиващи оръжия, Нобел завещава по-голямата част от своето състояние за учредяването на Нобеловите награди – около 31 милиона шведски крони. Тази сума днес се равнява на еквивалент от около 1,8 милиарда шведски крони, огромно богатство, което финансира и до днес една от най-престижните награди в света.
В Стокхолм, кралство Швеция, ежегодно се присъждат Нобеловите награди на личности, които са допринесли най-много за човечеството в областите физика, химия, физиология или медицина, литература и икономика.
В Осло, кралство Норвегия се връчва Нобеловата награда за мир.
Шведските фолклорни истории за елфи, викинги и красиви горски духове, разказвани от родителите на Астрид Линдгрен (1907 – 2002) развиват въображението на малкото момиченце и я превръщат в талантлива детска писателка. Тя публикува романа си „Пипи Дългото чорапче“ през 1945 годинаи главната героиня Пипи веднага става любимка на милиони деца по света. Астрид Линдгрен е автор и на „Емил от Льонеберя“, „Карлсон, който живее на покрива“, „Мили мой Мио“, „Роня, дъщерята на разбойника“, „Братята с лъвски сърца“ и други детски книги. Творбите й са преведени на 70 езика и издадени в повече от 100 страни, а в България „Пипи Дългото чорапче“еиздадена чак през 1968 година.
АББА е емблема на световната музикална индустрия. Създадена през 1972 година, шведската поп група става една от най-успешните музикални формации в историята. Името й е акроним на първите букви на имената на членовете ѝ: Агнета, Бьорн, Бени и Анни-Фрид. АББА печели музикалния конкурс на Евровизия през 1974 година с песента „Waterloo“и с това поставя началото на експанзивната си кариера. Групата има множество хитове, сред които „Dancing Queen“, „Mamma Mia“, „Knowing Me, Knowing You“, „Super Trouper“ и т.н. АББА допринасят значително за популяризирането на поп музиката по света, но въпреки огромния си успех се разпадат през 1982 година, заради лични дрязги между членовете. Милионите екзалтирани почитатели остават силно разочаровани от решението им. Последният им студиен албум „Voyage“ излезе през месец ноември 2021 година, след почти 40-годишна пауза. Песните „I Still Have Faith In You“ и „Don’t Shut Me Down“ стават веднага популярни. Групата заяви официално, че това е последния им албум и няма да имат нови студийни записи.
Кралство Швеция е популярна на световния пазар с лидерството си в дизайна на мебели и стъкло. Най-известната компания в Швеция, ИКЕА е основана през 1943 година и разпространява стоковата си листа с напълно „шведски“ начин по целия свят. Фирмата е специализирана в продажбата на мебели и домашни аксесоари. Наименованието й е акроним, съставен от първите букви на името на основателя си, Ингвар Кампрад (1926-2018) и имената на двете ферми, в които е израснал. Първоначално компанията продава дребни на вид и асортимент стоки – химикалки и рамки за картини. С течение на времето ИКЕА се фокусира върху производството на мебели и бързо се разраства, за да стане глобален лидер в своя бранш. Много от мебелите на ИКЕА са с модулен дизайн, което позволява на клиентите да ги адаптират към своите нужди и пространство.
В младостта си, през 40-те години на XX век, основателят на ИКЕА, Кампрад е активен член на шведска националистическа организация и изразявал възхищение към идеите на нацистката партия в Германия. Взаимоотношенията на Кампрад с нацизма са сложни и многопластови, повлияни от историческия контекст, семейни връзки и лични убеждения. По-късно в живота си,той публично призна, че членството му в тази организация е била „най-голямата грешка в живота му“. Извинява се за действията си и заявява, че дълбоко съжалява за причинената болка на пострадалите. Въпреки че Ингвар Кампрад има тъмно петно в миналото си, свързано с нацизма, той е оставил значителен отпечатък върху света, като основател на една от най-успешните компании в историята. Неговият живот ни напомня, че дори успешните хора допускат големи грешки.
Дипломатическите отношения между Кралство Швеция и Република България са установени на 6-ти юни 1914 година, по времето на управлението на цар Фердинанд и крал Густав V. Двете държави официално признават съществуването и суверенитета си, една на друга и поддържат добронамерени дипломатически отношения. През 1964 година, издигат дипломатическите си мисии в ранг посолства.