„Понякога пурата е само пура“.
Зигмунд Фройд
Думата секс ни е позната от латинския език /sex/ и характеризира културния феномен на взаимоотношенията между половете, с цел репродукция или покриваща широк ареал от междуличностни екзистенциално-интимни и социално-психологически отношения. Древните хора обожествявали природата и я оприличавали с раждането и поддържането на живота. Човешката сексуалност е била основополагаща част от живота и културата на предците ни. Така е било през целия хилядолетен ход на човешката раса. Така е и сега. Според легендите, още от зората на човешкото съществуване, се прокрадва идеята за секс, партньорство и изневяра.
Малко известно е, че първия човек – Адам е имал друга жена преди Ева и нейното име е Лилит. Заради буйния си характер и нежеланието си да е подчинена на Адам, Лилит го напуска. Господ се смилява над клетника самотник, Адам и му праща Ева. По-нататък всички знаем историята на Адам, Ева и ябълката. Интересното тук е, че още с първите стъпки на човечеството, възниква и сексуалната връзка в триъгълна форма.
„И зверовете пустинни ще се срещнат с диви котки и песоглавци ще си подвикват един другигу, там веди ще отдъхват и ще си намират покой“.
Старият завет, Книга за пророк Илия, 34-14
„Фактът на съществуването на половите потребности у човека и животните се изразява в биологията с приемането на „половия нагон“ по аналогия с инстинкта за приемане на храна и вода.“ З. Фройд, „Психология на сексуалността“
Сигизмунд Шломо Фройд, известен като Зигмунд Фройд /1856 – 1939/ е австрийски психолог и невролог, баща на психоанализата и разглеждащ сексуалното поведение на хората. Води се и предтеча на сексуалната революция. В многобройните си изследвания и трудове /“Фетишизмът 1927 г.“, „Психология на сексуалността 1905 г.“, „Въведение в психоанализата 1916 – 1932 г.“ и т.н./, той изследва нагона, секса и връзката им с човешкия живот и моделите на поведение.
В теорията си Зигмунд Фройд разграничава две нива на психична активност – съзнавано и несъзнавано. По-голямата част от психичния живот на човека се извършва в несъзнаваното – основния мотиватор и двигател на човешкото поведение. Огромната несъзнавана част, в която попадат човешките влечения, желания, нагони и страхове, Фройд нарича „То“. „То“ е пресирано от „А-за“, който представлява съзнателната част от човешкото поведение и е формиран с цел да регулира нежелани подтици на несъзнаваното. „То“-то е фундаментален източник на психична енергия и конфликтът му с реалността води до това, че „А-зът“ създава нова реалност.
Психичната енергия в началото на живота се съдържа в „То“, а по-късно под влиянието на средата и натрупването на опита се разпределя между „Аз“ и „Супер Аз“. „Аз-ът“ е съзнателна инстанция и неговите функции са: взаимодействие на индивида със средата, следейки за осигуряване на знания за средата, информация и контрол над тялото и нагоните, извършването на познавателни процеси. Според Фройд, ранното развитие на „Аз-а“ е свързано с отношението, което детето има към собственото си тяло. Чрез него лесно могат да се задоволяват желанията на „То“.
„Контролът на „Аз-а“ е „Супер Аз“, който е в основата на спазването на норми и забрани и се проявява чрез съвестта. „Супер Аз“ представлява съзнателността и моралните ценности, т.е. съвестта ни, съчетана със стремежа за самите нас – „Идеалът за себе си“. „Супер Аз-ът“ помага на „Аз-а“ да обладае „То“ в непосредственото му търсене на задоволяване на нагоните, като в същото време ограничава свободата на „Аз“ да изпита удоволствие от изпълнението на тези желания. „Аз-ът“ трябва да се съобразява едновременно с желанията на „То“ и „Супер Аз“.
Зигмунд Фройд различава два типа нагони – сексуални и агресивни. Първият се нарича нагон към живота, а втория – нагон към смъртта. Индивидът е подчинен на несъзнателните си подтексти и търси баланс между половите си нагони, превръщайки ги в полезен актив. „Ако въведем два термина – да речем лицето, от което изхожда половото влечение, сексуалният обект, а действието, към което се стреми нагонът, сексуалната цел, научно осмисленият опит сочи множество отклонения.“ З. Фройд, „Психология на сексуалността“. Оттук следва заключението, че сексът е важен източник на енергия за човешката активност и играе главната роля във взаимоотношенията между индивидите. „За нормална сексуална цел се смята съединяването на гениталиите в обозначавания като сексуален акт, който води до разтоварване на сексуалното напрежение и до временно угасване на половия нагон. От една страна, самите тези действия са свързани с похот, от друга, те засилват възбудата, която трябва да трае до постигането на окончателната сексуална цел. „. З. Фройд, „Психология на сексуалността“. Човек се зачева чрез секс, носи сексуалността в себе си от раждането си, а според някои изследователи / С. Бел, 1902 г./ и от ембрионалната си възраст, докато стигне смъртта си.
Според Зигмунд Фройд има следните фази на психо-сексуално развитие:
А. Орална фаза ( 0-1.5 години) – Уста. В първите месеци, след появата си на бял свят, децата смучат пръст. В зависимост от това кога са отбити да сучат от гърдата на майка си /рано или късно/, получават детска зависимост – рано – сарказъм, късно – са преяждащи. Светът се познава чрез устата.
Б. Анална фаза ( 1.5 – 3 години ) – Изпразване на черва и мехур. Ако детето стиска и не се изхожда, става скъперник, а ако се изпуска – разсипник. Това е периода как и къде се отделя детето.
В. Фалическа фаза ( 3 – 5 години ) – Гениталии. Интерес към гениталиите. Това е периода, в който се развира Суперегото. С приключване на фалическата фаза, Фройд казва, че настъпва покой. Период на протичане на Едиповия комплекс. Детето е обзето от чувство на любов и привързаност към родителя от противоположния пол и проявява съперничество към другия родител, от същия пол.
Г. Латентна фаза ( 5 – 12 години ) – Спящи сексуални чувства. Време за развиване на собствена компетентност.
Д. Генитална фаза ( 12 години – пубертет )- зрели сексуални чувства. Индивидите проявяват интерес към гениталиите си. Фокусът на желанията и удоволствията се концентрира върху гениталиите.
Фройд ни поднася тезата си, че животът се базира на периоди на извличане на информация, вариращи между времето за сексуални отношения, нормите за живот и колебанията между тях. Сексуалната енергия е творческата енергия на гениите. Източникът на тяхната гениалност, несъмнено е тази преобразуваната сексуална енергия. На света съществуват много лидери, които са движени в живота, политиката и творчеството си от силата й и са били подвластни на последствията й.
Фройд изгражда теорията си чрез единични примери от практиката си (case study). Близкото и по-далечното ни минало е наситено с образи на велики диктатори, които живеят в историята като примери на перцепцията –власт + секс +пари. Сексът стои много често в основата на властовите претенции на хората, които заемат висши управленски позиции. Особено изразена е тази връзка при познатите ни водачи на властови доктрини – Мусолини, Хитлер, Сталин, Франко, Енвер ходжа и т.н.
Виден представител на барутната смес – власт, секс и пари в Европа е и Наполеон Бонапарт / 1769 – 1821 /. Роден е в град Аячо, намиращ се на остров Корсика в Средиземно море, в семейство на болно пристрастен към алкохола баща и властна майка. Баща му умира млад от рак и Наполеон, заедно с другите си братя и сестри е отгледан от майка си Мария Летиция Рамолин. Това неприятно житейско обстоятелство остава трайни следи върху неговото развитие. Той има фобии /към коне, белия цвят и т.н./, страда от пристъпи на епилепсия и за съжаление има нисък за мъж ръст – 1.69 см. Силно изразеното влияние на майката, засяга изцяло сексуалното му поведение. Говори се, че той имал непълноценни сексуален живот и либидо. Сексуалните му импулси се появявали внезапно и експанзивно и по същия начин затихвали. Затова Наполеон контактувал предимно с проститутки, а всички други жени приемал за мръсници. Тук е мястото да споменем фразата му „Всички жени са курви, с изключение на майка ми. Но да не забравяме, че и тя е жена…“. По непотвърдени данни, даже се смята, че той е имал полови контакти със сестра си Паулина и хомосексуални връзки с мъже. Наполеон е бил напорист, надменен и властен от дете. По стечение на обстоятелствата, към тези качества се прибавя и заеманата от него военна длъжност във френската армия, която му осигурява и в последствие власт над Франция, както и опити да овладее големи части от Европа и Русия.
Важна за историята на Франция, Европа и в живота на Наполеон Бонапарт е близката до сърцето му жена – Жозефин дьо Боарне. За Наполеон се знае, че той е диктаторът, произведен именно от тази жена. След като се среща и започва да контактува сексуално с нея, сексът придобива друго значение за него. Той е обсебен от тази жена и в техните сексуални отношения, ролята му на властник и генерал е минимализирана, докато в пъти повече се е проявявала ролята на послушното момченце на Жозефин. Тя е доста интересен и събирателен образ, съчетан от отделните и разнообразни страни в живота на Наполеон и на Франция, по онова време. Красива жена с опит е, майка на две деца, но е и лобист, сексуален партньор, съпруга и приятелка на Наполеон Бонапарт. Същевременно с това успява, чрез добрите си способности, да бъде и таен приносител на футуристичните за онова време идеи на банкера и финансовия си съветник г-н Буйе, с който има паралелна любовна връзка, по време на брака си с Наполеон Бонапарт. Тези невиждани за тогава идеи, подшушнати в леглото, влизат в основата на секретния план на властолюбивия Наполеон, да превърне Европа в обединена държава.
Анализирайки живота и сексуалните връзки на Наполеон Бонапард, разбираме нуждата му да търси силната жена, майка си – г-жа Мария Летиция Рамолин подсъзнателно в действията си. Той не успява да излезе от „Фалическата фаза“ според Фройд и очевидно има Едипов комплекс, който по-късно прехвърля и към Жозефин. Тези му незадоволени сексуални влечения са енергия, която намира изблик в прекомерното му желания за власт, налагане и насилие. Мария Летиция Рамолин и Жозефин са двете силни жени в обкръжението на Наполеон, с подчертано изразени властови интереси. Той черпи от тяхната сила, за да захранва собствената си себичност и незадоволен потенциал. Мъжът Наполеон, войнът Наполеон и любовникът Наполеон е изграден от съвкупна и силна женска енергия, в различни фази от живота му. Която енергия е основна в разглеждане на нагоните му и тяхната интерпретация по Фройд.
Господинн Буйе, като банкер, познава отлично мъжката суета към величието и парите. Работните му ангажименти са били активно да участва във финансирането на поръчките за закупуване на коне, оръдия, гюлета, пушки и т.н. за френската армия. Но тайния му принос се квалифицира като епохален, на фона на това да е само банкер и страстен любовник на първата френска дама. Изследователи считат, че той е т.н. автор на първообраза на съюза на европейските държави. Футуристичните идеи от края на 17 век на Буйе, който сигурно е представител на неизвестен финансов кръг от негови колеги – финансисти, са били за създаване на единна Европа, с единна парична единица. Наполеон Бонапарт казва „Стремежът да се властва над себеподобните е една от най-силните човешки страсти“.
В основата на целия този разказ стои взривоопасната смес – секс, власт и пари. Тази смес, сложена в ръцете на диктатор, може да обърне света с краката нагоре. Навремето, идеята за обединена Европа не е намерила благоприятната почва, каквато има в съвремието. Но и днес комбинацията секс, пари и власт са съществена част от живота у нас и на Стария континент. Сексът е фундаментална и неделима част от удовлетвореността на човека. „В подходите за субективно усещане за благополучие, се допуска, че цялостната жизнена удовлетвореност се детерминира от специфичните аспекти на опита, като жизнени планове, социален живот, професионална натовареност и т.н/“ – Таир, Георгиева, Психологични изследвания, кн. 2. 2010. София
Зигмунд Фройд твърди, че всичко в заобикалящия ни свят е въпрос на неудовлетворена сексуалност. Чрез Фройд можем да обясним отношението на сина Наполеон към бащата пияницата и към майката, с изключителната власт над семейството. В представите на сина Наполеон, бащата е вдъхвал ненавист от пиянството и безпомощността си и същевременно с това, майката е будела възхищение със силния си характер. Тези подтексти се отразяват в последствие на сексуалните му взаимоотношения и либидото му. Както и обслужват по-късните му агресивни състояния.
Зигмунд Фройд е силно свързан с фамилията Наполеон Бонапарт. Не само защото разглеждаме живота на великия пълководец, през учението за секса и нагона на великия психоанализатор, а защото съдбата наистина има пръст в тези взаимоотношения. Мари Бонапарт гръцка принцеса и правнучка на брата на Наполеон Бонапарт, спасява Зигмунд Фройд от сигурна смърт, плащайки голяма сума пари като откуп на нацистите. Тя е била негова почитателка, пациентка и ученичка. Зигмунд Фройд успява да напусне Виена и да емигрира в Англия, но сестрите му остават и са изпратени в концентрационен лагер, където намират смъртта си.
Друга интересна информация е за задочната връзка на Наполеон Бонапарт е с българската история, по думите на Георги Сава Раковски. Той казва, че Наполеон Бонапарт има български произход. Според изследванията на Раковски, от Наполеоновото родословие е видно, че прадядо му 23 поколения назад се е казвал Вилхелм Българина /1034-1075/, а прадядо му 21 поколения назад, е носел името Булгарино фон Сетимо.
Светът се върти около секса и нагона и част от познанието за тях идва от живота, сексуалното поведение и властта на Наполеон Бонапарт. В основата на способностите на индивидуалната личност да се създава и развива в съвременното общество, стои първичната причина за естествени полови отношения. Сексът движи света от създаването му и води неговите жители по пътя към изграждане на светогледа им и ги тиражира като собственици или последователи на инстинктите си.
