Тази седмица премина под знака на няколко политически събития, които доведоха до нова порция говорене, което бихме описали повече като нещо, в нюансите на черно.
Тон зададе във вторник президентът Радев, който отчете втората година от мандата си. В речта му имаше малко позитивни неща – по-голямата част беше продължение на минорния тон от Нова година.
След това дойде ред на аферата „Ало, Банов съм!“
И тук играта наистина загрубя. Цяла канонада от тежки думи се изсипа по иначе не толкова впечатляващия казус с ремонта на Ларгото. Да не забравяме, че все пак всички очаквахме разследване за корупция за „милиарди„.
И така… за тона, черните краски, какво всъщност вълнува хората – по тези и други въпроси говорим с експерта по етикет, протокол и език Милена Хлебарова.
Как бихте определила тона на речите и изявите на политиците напоследък?
За 2019 се знае, че ще бъде годината на наситените политически събития. Предстои да се произведат избори за изпращане на легитимни представители /депутати/ от българските политически партии в Европейския парламент, избори за местна власт /т.н. кметски избори/ и евентуално, при някакво стечение на обстоятелствата /разбиране за ново раздаване на картите между основните политически сили/ на предсрочни парламентарни избори.В тази връзка, всичко което се говори, върши или дори се създава усещане за бездействие, е в контекста на предстоящите избори.Вербалните характеристики на изявите на политическите играчи на политическото игрище България са израз на цялата моментна картина. А съществената дума е „очакване“. Но знаците за това „очакване“ са различно приемани от обособените политически структури и вероятно самото „очакване“ ще придобие силен колорит. Който колорит, предстои да видим както в много нюанси, така и в отчетлива насоченост – към участниците и зрителите.
Успешна ли е стратегията на премиера да не отговаря със същото в публичните си изяви?
Премиер-министърът Бойко Борисов е много израснал в своето развитие политик. Той не е онзи бързащ да вземе решение, мотивиран за доминантност човек, който познаваме от първите му два мандата.Днес, минал и европредседателство /което си е сериозен атестат за опит и отскок в собственото му развитие като човек, лидер на партия и министър-председател/, той сигурно много добре е запознат със случващото се във видимата и невидима българска мизансцена.Затова изчаквателната му позиция е определено приемлива на първо време. Убедена съм, че той ще намери правилен начин, да покаже мнението си. Но когато си струва, да го направи, без да стреля нахалост. Предстои интересното!
Негативният тон не дразни ли избирателите повече, отколкото да ги вкарва в размисъл и води ли това действително до промяна на електоралните настроения?
Негативното говорене по всякакви теми в публичното пространство нагнетява обстановката. Хората не могат да са постоянно подложени само на караници, празни обещания, изтъркани клишета и безсмислени лозунги.
Действащите политици в момента са онези приети за достойни българи, на които електората е гласувал доверие, за да го представляват и да работят за добруването му. Ако някой от тези политици забрави, как се е озовал във властта и предаде ударно доверието на избралите го, не се съмнявам, че ще му бъде посочено от хората, че не се оправя надлежно с представителството си. Времето в момента е такова, че хората не искат да слушат повече остарели прокламации за живота си.
Очаквате ли още по-сериозно „втвърдяване“ на тона по време на, както мнозина я определиха, „кървава“ предизборна кампания?
Не бих казала че изборите ще са „кървави“. В българското общество, слава Богу, винаги е имало практично приемане на сериозните неща, които се случват в публичното пространство. Не очаквам двата или два + един избори да излязат извън рамките на досега провежданите такива. Може да има повече вербални изненади, като слогани, речи, изказвания, дори театралничене. Но до открита конфронтация няма да се стигне. Нито един политик няма да рискува бъдещото си положение и днешното си реноме, за да поиска нещо повече от по-агресивна риторика.
Дори невербалната комуникация очаквам да бъде в рамките на познатото до момента. Ако се започне вадене на компромати на принципа „ти на мене, аз на тебе“, ще стане кръговрат на омаскарявания. А това няма как да се допусне, особено неконтролируемо, във време, когато ни предстои приемане в Шенген и въвеждане на еврото като официален платежен инструмент у нас.
Как ще завърши в крайна сметка всичко? Може ли да приемем, че в момента сме в центъра на „бурята в чаша вода“ и след някой-друг месец всичко ще е забравено?
Динамичността на процесите в политическото пространство у нас е пряко пропорционална на динамичността на времето, в което живеем. Геополитическата обстановка е определяща, а България винаги е била център на иглата, с която векове наред са опитвали да ни зашиват към един или друг голям играч в Европа или света. Всяка проява на нашата политическа сцена е продължение на нещо или някого, който знае за света повече от вас и мен.И направляването на тези процеси са колкото грижа на нашите политици, толкова и вследствие на външни сили.
Какво ще се случи с имиджа на основните играчи и няма ли хората просто да спрат да слушат какво им казват?
Основните играчи на българската политическа сцена имаха много време да се покажат пред електората какви са, колко са опитни и как оправдават делегираните им права, да ни представляват. Благодарение на собствените им изяви /на подхода проба, грешка/, на избори хората ще ги оценят по достойнство.
Но има една силна наситеност в обществото на отричане, на отхвърляне на познатите прийоми на партийно говорене. Хората не желаят да се припознават в досегашните партийни лица и няма да се учудя, ако се появят извънсистемни играчи, които да са новите победители в наддаванията за власт. Пример за това е партията „Пет звезди“ в Италия, която спечели много политически приятели. Тяхната програма за безусловен базов доход /ББД/е в ход и 5 млн. италианци, които живеят под икономическите стандарти, ще получават 18 месеца ББД в размер от 780 евро на човек, считано от месец април 2019 година. Това е извънсистемно поведение и то печели. И е видимо резултатно.
Хората се умориха от вербални облаци, от които валят заложените, но неизпълнени обещания за по-добър живот. Българинът е прагматичен човек и мери успехите си с това, как живее и колко бързо постига целите си? Ако целите му са изостанали от днес за необозримото утре, хората сигурно ще намерят начин да изразят недоволството си. Мотивацията за добър жизнен статус е вече единственото, което е важно. Идеологиите се изчерпаха и затова, ако се заложи на несистемното и изненадващото в предложенията на партиите, то ще е печелившото.
