COVID-19 промени живота на хората и организациите неочаквано, интензивно и доста дръзко. Секуларността отстъпи място на организирано по строги правила и съобразено с норми и изисквания за запазване на здравето и живота на населяващите Земята поведение.
„Социалната дистанция“, която навлезе като определение, визиращо безопасното разстояние между хората в обществото, промени валидната проксемика на взаимодействие. Отстоянията, налагани с десетилетия в деловото и личното ни поведение се измениха.
Надявам се временно, но тези изисквания ще са валидни, поне докато COVID-19 затвори окончателно вратата след себе си. И повече да не ни напомня за времето от нашия живот, преминало в съжителство с неканен гост, разтърсващ дълбоко установените ни правила. На несъразмерни парчета, които не могат да бъдат прецизно събрани като сбор, от известните ни досега добре наредени и предварително осмислени елементи, в житейската и деловата ни игра.
Трябва да отбележа, че всъщност така наречената физическа дистанция е именно истинското наименование на отстоянието между хората, на тази отдалеченост на телата едно от друго.
А не въведения и вербално получил популярност в публичното пространство израз социална дистанция. Защото отдалечаването по социален признак има съвсем друго значение и визира не промяна във физическата свобода на придвижване, а социалното разстояние между индивидите, свързано с други признаци /пари, положение в обществото, наследства, имоти, накити, колекции от коли или картини, земя и т.н./.
Правилно е в настоящия момент да се коментира променената физическа дистанция, която ни връхлетя бързо и безапелационно, а не приетата погрешно социална такава.
Докато преди време, изповядваните на практика ценности в личен план повлияваха на поведението ни в обществото, днес и сега това прави режимът на здравословно спазване на нарочно определени правила.
Проксемиката се измени бързо. Изискваните от нас 2 метра /6 фута/ физическа дистанция са новият ни начин на живот. Довчера, напълно устроеният ни протоколен свят които ни заобикаляше и налагаше правилата си, е овехтял и не се счита за сигурен.
Положението на тялото „лице в лице“ доскоро се приемаше като част от зоната за най-интимно взаимодействие /0.60 – 0.80 см./. То ще си остане и занапред такова за най-близкия ни семеен и приятелски кръг.
Но деловото отстояние на 1.5 метра ще премине в другия кръг на взаимодействие – 2.5 метра /общественото отстояние/ и ще се припокрие с него.
Публичното отстояние между индивидите прието за 4.5 метра ще стане днешното нормално и безопасно разстояние между нас в ежедневието ни. Страхът от болести ще ни владее физически, умствено и действително, включително и в протоколен аспект.
Въпреки всичко казано дотук, правилата за делово поведение никога не са били задължителен наратив или команди за социален просперитет. Те са важен източник на огледална информация за играчите на житейската сцена и ще останат универсални истини, с които пътят ни по улиците на живота е маркиран. Това са онези верни и полезни знаци, водещи ни към исканото или мечтано място в обществото. Действия, прилагани успешно като практики навсякъде по света.
Ритъмът на живота ни от 2020 година занапред ще се определя от новите правила на деловото поведение, наложени в крачка, от всичко което се случва. Те ще се изграждат като надстройка на съществуващите. И като съвкупност от старо и ново ще ни ориентират в реалността.
Не бива да се съпротивляваме, да търсим вини или неуспехи в поведението си. Нужна ни е адаптация и вярна преценка за времето в което живеем и промените, наложени от него.
Догмите на протокола и етикета са развенчани и сега ние заедно пишем новите им правила.
Леонардо да Винчи казва „о, смъртни, време е да прогледнете“. Взимам цитата и го поставям в реалната ни драматургия, където ще срещнем истината за полезното изменение, на което дойде време да сме настоящи и предстоящи свидетели.
Правила като: няма втори шанс за да направим първо добро впечатление или стилният и приветлив външен вид и сдържаните вербални и невербални маниери винаги ще са валидни и вечни.
Дали изискването да носим временно или за постоянно маски или шлемове на лицата си на обществени места, ще допринесе до създаване на определени модели на поведение, само времето ще покаже? В такава замаскирана среда, усмивката ни няма да е толкова определящ мигновенен фактор, в разгадаването на действията на партньорите в деловите контакти.
Но ще се научим да виждаме други знаци, които ще ни ориентират бързо и точно във взаимоотношенията ни.
Ние не сме станали по-специални днес, от времето до преди COVID-19. Просто социалните ни умения преминават в друг диапазон или образно казано, отиват на друг тротоар.
Езикът на тялото ще ни води за ръка, а гласът, думите и интонацията ще са пак нашите попътни ветрове, за да направляваме правилно себе си и партньорите си в деловите ни взаимодействия.
Текстът е публикуван на 28.05.2020. в http://epicenter.bg/article/COVID-19-vavede-novi-pravila-v-obshtuvaneto-i-mezhdu-delovi-partnori/218238/10/0?fbclid=IwAR3W6usk1Wgyj2WkUxwaZ_HD6Y1_j3aA25pgRo8mmWWenQ-q7f6VdwxaqtY
