Манастирът „Свети Георги“ се намира на около 80 км. от София в Западна Стара планина, в пределите на съседна Сърбия. Някога исконно български, днес той е метох и епод юрисдикцията на Сръбската православна църква.
Месторазположението му е свързано с интересни легенди, датиращи от векове. Смята се, че богомилите оценили местността около река Темска като свето място, закътано в полите на Балкана. Дивната природа, начинът по който луната и звездите осветяват нощите в района, ромонът на реката и пречистващата сила на живата вода във водоскоците, спокойният полет на птиците,лекият планински бриз, свежият и насищащ въздух сигурно са накарали хората на Боян Мага да се установят именно тук. Легендата гласи, че именно в скални ниши в околността на Темския манастир са скрити техни ценни реликви и съкровища.
Знаем от изследователи, между които Юрий Венелин, Петър Дънов, и Николай Райнов, че княз Баян Бенеамин – Боян Мага е син на цар Симеон Велики и брат на цар Петър. Той е основоположник на богомолското учение, а поп Богомил, наречен Йеремия е негова дясна ръка и първи сподвижник. Богомилството учи хората да познават и почитат природата, силите и законите й и връзката им с обикновените човешки мисли, чувства, действия и вярвания. Счита се, свети Иван Рилски, закрилникът и покровителят на българският народ, основателят на Рилският манастир е брат на Боян Мага.
В последствие, високодуховното разположение на мястото около река Темска в западния дял на Стара Планина , наситено с митове и исторически легенди го превръща в християнска обител. Построените от римляните пътища са осъвременени и днес са основните пътни артерии до обителта. Манастирът, носещ името на „Свети Георги“ е бил български мъжки монашески. След попадането му по силата на Ньойския договор от 1919 година межу Царсто България и Антантата в територията на Кралство Сърбия през 1925 година става метох. Размирните исторически времена са оставили сведения в аналите на манастира, че той често е бил обект на набези от страна на недоброжелатели и то не само на друговерци. Дали са търсели ценни предмети, счинани за оставени от богомилите, злато или книги можем само да гадаем. През вековете манастирът е бил и просветен книжовен център. Тук са написани от монаси-книжовници „Темските ръкописи“ в средата на 18 век, които са запазени и се съхраняват в град Нови Сад, като част от българското книжовно-историческо наследство.
Днес манастирът е център на поклоннически туризъм. Църквата е строена в началото на 13 век и в последствие е доизграждана заради опожаряване и разрушаване. В двора на манастира има чешма, захранвана с вода от карстов извор, намиращ се в непосредствена близост. Казват, че има чудодейни свойства, пиела се за поумняване и затова е обект на особен интерес от хора, жадни да повишат IQ-то си. Обликът на манастирската околност е останал автентичен, с характерните за района бит и поминък.
На път за Темският манастир се преминава покрай град Пирот. Освен Момчиловата крепост, стопанинът на която е оспорван исторически герой, наричан балканският Робин Худ, препоръчвам горещо и посещението на съботния градски пазар. Колорит, хорско жужене, смях и позабравени поне за мене мили картинки от близкото минало на застанали от двете страни по пазарните улички порядъчни граждани, производители на селскостопански култури – картофи, моркови, лук, спанак, ябълки, яйца, сланинка, домашно сирене и мляко, цветя и какво ли още не? Стопаните предлагат чисти и здравословни продукти от дворовете си, непосредствено на минаващите купувачи. Пазарлъкат е задължителен, като може да се плаща и в български лева. В близките кафани, кафето в джезве е превъзходно и ми напомни за баба ми, която с удоволствие черпеше приятелките си и с ароматната течност в малки изящни порцеланови чашки. После се взираха в тях и по следите от кафето си вещаеха бъдещето. За плескавиците, вешалиците, каймакът и дюлевата ракия в местните кръчми само споменавам, за да може всеки да се наслади индивидуално. Времето в град Пирот с спряло в по-добрата страна на нашия живот и ми се иска да не наваксва разликата. Провинциалното спокойствие, ведрите лица на хората, спонтанното им дружеско поведение ме плени. Чувствам се добре, като сред свои. Не само заради липсата на езикова бариера, но и заради съхранената патриархалност, човешката доброта и непринудените отношения.
Текстът е публикуван на 18.03.2015. в
http://www.highviewart.com/za-balkana-bogomilite-i-pravoslavieto-2999.html
