Хасково е областен център, намира се в Южна България и е град с хилядолетно датиране. Средище на траките, важна крепост за първата българска държава, място с интересна история, археология, култура и икономика. Непосредствено до Хасково се намира с. Клокотница, където през март 1230 година цар Иван Асен II заедно с безстрашните си войни се бие с навлезлите на българска територия византийци, предвождани от император Теодор Комнин и ги побеждава. След тази триумф, България придобива сила и мощ и има излаз на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо.
По-късно, след освободителната руско-турската война през 1977 – 1878 години и по силата на Берлинския договор, град Хасково остава в Източна Румелия до 6-ти септември 1885 година, когато се извършва Съединението на България. В Хасково днес живеят около 75 хиляди души, около 90 % от които са християни. Това е причината, по идея на кмета Георги Иванов да бъде издигнат мономент на Света Богородица, висок 33 метра. Статуята от мрамор на светата Божия майка от 2003 година е основна забележителност на града. Отбелязана е със оригинален сертификат в Световните рекорди на Гинес, като най-високата статуя на Богородица с Младенеца. В основата на монумента се намира действащия параклис „Рождество на Пресветата Богородица“. Малка подробност, която има значение за монумента е, че ореолът около главата на статуята не е признат от Гинес, а това са цели 1.80 метра. Жалко, но все пак ни има там, нали. Непосредствено до монумента е изградена през 2010 година много ефектна и с интересна архитектура 30 метрова камбанария, със 135 стъпала, която е една от най-високите на Балканите. От нея се разкрива живописна гледка към града и околността и веднага се превръща в любимо място за всеки, който я е изкачил.
Град Хасково сякаш пулсира с времето. Тук на всяка крачка има часовник. Крачейки из града, знаех за колко минути мога да мина от едно място до друго, с прецизна точност. Явно хасковлии не си губят времето и го ценят, като постоянно си напомнят „колко е часа“. Първо видях новата часовникова кула на града, която е със съвременен дизайн. На около 200-тина метра от нея съзрях и старата часовникова кула. Създадена е през 1837 година и е работила безотказно до 1916 година, когато по решение на управата на града бива разрушена. През 2013 година е възстановена изцяло, по стари чертежи и днес е като естествен притегателен център на града. Около нея се събират млади и стари на срещи и раздумка. Висока е 23 метра, изградена е от дялан узунджовски камък и механизмът й се сверява по най-съвременен начин – чрез сателит. Отброява всеки час, като камбанарията й е уникална. Изработена е във Великобритания, в ателието „Уйатчепъл“, което е изработило и камбанарията на прословутия Биг Бен в Лондон. Интересен факт за леарната „Уйатчепъл“ е, че тя е вписана в Книгата за рекордите на Гинес като най-старата леарна за камбани на Албиона.
Спокойно може да се каже, че Хасково е градът, в който рекордите на Гинес са си като у дома. Тук всяка есен се провежда традиционния Джаз фест, но за него още нищо не е отбелязано в Гинес. Поне за сега..
Градът се слави с уютните си кафенета и в това до театъра се запознах с един интересен господин. Разказа му ме плени, възторгна и разчувства. Той се оказа син на красавицата, главна героиня в любовното стихотворение на поета Симеон Стоянов, в което той описва нежните им срещи край Хасковската река и неизменните тополи с думите: „край реката редят се, редят се тополите, побелели от първия сняг. Аз те чакам за среща, аз те чакам, но моля те, ти да минеш по другия бряг“. За съжаление поетът вече е покойник, както и музата му, но пламенната им и чувствена любов ще живее вечно чрез песента на група „Щурците“ – „Среща“ . Тази песен ми е любима и аз съм щастливка, че научих за историята на героите в нея от първо лице.
„Кенана“ е другото култово място в Хасково. Там слънцето е много дружелюбно и жителите на града ежедневно се радват на природата, дишат чист въздух, ходят пеш, влюбват се, спортуват и си почиват. Разхождат кучетата си и си правят пикник. Паркът е на една ръка разстояние от центъра на града и това го прави още по-ценен и предпочитан за краткотраен отдих и забавления.
На 15-тина километра на север от Хасково се намира и Димитровград – рожбата на социалистическото строителство. Градът е изграден с бригадирски труд през 50-те години на 20-ти век точно на това място, защото се намира на пресечната точка на транспортните коридори 8, 9 и 10. Днес градът е жизнен, в него живеят около 40 хил. души, които работят главно в химическата индустрия. Неделният битпазар е атракция и привлича туристи от целите Балкани. Градската управа работи усилено по европейски проект, включващ Димитровград в транстуристически маршрут, обхващащ градове от бившите социалистически Републики в Европа, с типична тоталитарна архитектура и инфраструктура. Заради уникалния му произход и начин на изграждане, като първия и единствен град на бригадирското движение в България, се работи по обявяването му за паметник на културата.
На 18 километра от Хасково, в южна посока се намира музеят на тракийското изкуство в село Александрово. Изграден е с подкрепата на Япония, която е дарила 3 млн. долара за това начинание. На площ от 900 кв.м. са изложени експозиции на артефакти, между които и златни накити, намерени при археологически разкопки. Както и копие на откритата от д-р Георги Китов през 2000-та година уникална тракийска гробница от IV век преди Христа, със запазени стенописи. Когато влязох в репликата на тракийската гробница, която е в центъра на музея ме обзе силно вълнение. Досега отблизо до потънали в доскорошна забрава рисунки с изключително качество на конници, кучета и войни е незабравим. Изобразените фигури са 25 в различни житейски ситуации и пресъздават бита на траките, такъв какъвто е бил. Изследванията показват, че това е била гробница на изтъкнат тракийски владетел, чието име не е намерено като писмен знак сред разкопките. Ловните и бойни сюжети на стенописите ни дават информация за света на тракийските аристократи и взаимоотношенията им с обикновените одриси. Истинската могила се намира на около 300 метра от музейната експозиция. В момента гробницата е консервирана и за съжаление не се допускат посетители до нея. Александровската тракийска гробница е сред 100 национални туристически обекта и е в процедура за включването й в световното културно наследство на народите.
Град Харманли е част от Горнотракийската равнина и отстои на около 35 км. на югоизток от областния център Хасково. Името на града идва от харманите, които са се намирали около река Олу дере. Харманите са места, на които се е извършвала вършитбата на житото. На няколко километра от града се намира „Изворът на Белоногата“ – важна забележителност за всеки българин . Автентичната Герганина чешма е построена през 1585 година и до сега освежава жадните. Петко Рачо Славейков написва поемата си „Изворът на Белоногата“ през 1873 година и дава живот на легендата за любовта на Гергана и Никола и османският везир, който среща момичето тук на чешмата и тя го пленява с хубост, ум и принадлежност към род, земя и либе. В близост до чешмата е издигната статуята на белоногата Гергана и има плоча с написан кратък куплет от поемата на Славейков.
В Харманли живеят слънчеви хора, наследили традиционите за българина гостоприемство, доброта и отдаване на важно значение на приятелството и обикновенните, но топли човешки взаимотношения. Какви палачинки правят там, леле, ще си изядете пръстите, както и различни местни деликатеси, които са изкушение за всеки чревоугодник.
Пътеписът е публикуван на 13.04.2014. в сайта http://www.highviewart.com/
