На 11.11.2024 година, в Зала 1 на Софийския Университет Св.Св. „Климент Охридски“, професор Сава Джонев представи новата си книга „Киберпространство, киберкултура, киберпсихология“. Разговарям с него за смисъла на психологията и връзката й с времето, в което живеем.
Професор Джонев даде интересни отговори на въпроси, произлезли от живия живот.
Как новото време определя стила на книгата Ви?
Професор Джонев:
Идеята за Изкуствен интелект датира от 1956 година, време определящо се като “Оптимизъм”, получаващ своята подкрепа от някои фрагментарни успехи в лингвистиката, математическите обработки, шахмата. Недостигът на технически средства и на гносеологически капацитет обаче затъмняват този подем и до 1994 година той се подвизава като несбъдната мечта, образно казано “Зима на Изкуствения интелект”. Нещата се променят след 1994 година, когато от една страна техническите средства (съвременната компютърна техника) достигат невероятна сложност, бързина, производителност на милиони транзисторни устройства, локализирани в няколко квадратни милиметра микропроцесорна площ и от друга страна разработването на познавателни алгоритми, които в софтуерна интерпретация възпроизвеждат интелектуалните мисловни процеси, обслужващи логически функционирането на Изкуствения интелект. Метафорично този етап се определя като “Пролет на Изкуствения интелект”. Това е смисълът на съвременния киберкултурен взрив, като научен принос към постигането на съвършенство по отношение на различни функции и дейности на индивида и групите на базата на Изкуствения интелект.
Какво е влиянието на киберпространството в живота на хората, от психологическа гледна точка?
Професор Джонев:
Що се отнася до широката публика киберНЕпрофесионалисти, ползата за тях също е огромна, всякаква информация, услуги, интеграция и т. н. са невероятно улеснени и разширени за ползване от обикновените хора. Доминира психологическата категория helping behavior – подпомагащо поведение, което е смисълът и съдържанието психологията, като теория и практика. Веднага искам да отбележа, че с всичко, което човечеството е създало, може да се злоупотребява и киберпсихологията не елиминира риска. Киберпрестъпления, секс извращения, киберхазарт са съвременните варианти на съпътстващата културната еволюция на човешката престъпност във всички времена. За щастие обаче те не са в състояние да заличат позитивния ефект на киберпрогреса. В изследване, проведено с 201 изследвани лица 95% не са се срещали със секс извращения, а от останалите 5% – 2,5% ги отхвърлят с отвращение, другите 2,5% намират нещо привлекателно. Опазването на последната подгрупа изисква благоприятна ценностна организация на възпитателния процес и уплътняване на киберпространството на индивида с придобивки от позитивно естество. Без контрол и порядък този процес няма да се овладее.
Как киберкултурата определя свързаността на отделните елементи на съществуването ни?
Професор Джонев:
Индиведуалните ефекти от киберкултурната интервенция зависят до голяма степен от спецификата на личността – темперамент, пол, възпитание, опит, възраст и т. н. Но в масов аспект има някои общи нюанси в зависимост от възрастта и престоя, който отделните поколения са прекарали в съвременната киберкултурна среда. За едни това се последните 30 години,“Пролетта на Изкуствения интелект”, а за по-възрастните с увертюрата от предхождащата „Зима на Изкуствения интелект”:
Поколението Alpha (1 – 14 години) поглъща виртуалността като реалност, не различава двете състояния. Децата ползват кибертехниката за забавления, учат едновременно по два езика – говорим и кибер.
Поколението Z (15 – 28 години) е кибер обсебено, то ползва киберсредствата за удовлетворяване на емоции, задоволство и интереси, романтични преживявания, за обучение в образователната практика.
Поколението Y (29 – 44 години) е във възрастта за трудова реализация и брак, ползва кибер услугите с акцент към решаването на жизнени проблеми, делови комуникации, образователно и информационно обезпечаване, профилирани контакти и социализация, изкуство, спорт и развлечения.
Поколението X (45 – 60 години) ползва киберкомуникациите за утвърждаване на личностния си профил по посока на трудовото закрепостяване и професионалното закотвяне, но и към ползване на житейски услуги и самоугаждаща възрастова склонност, спад на иновациите, умствена умора и пресищане.
Бейби-бумърите (61 – 79 години) бележат пренареждане на предпочитанията и ползват интернет за информация, услуги, налагане на собствени интелектуални продукти, замираща трудова дейност и комуникации и на последно място се визират развлеченията и забавленията.
Има ли невидима нишка между психологията като наука и интензитета на кибер активността на младите хора (в частност поколението Z, например)?
Професор Джонев:
Киберпространството задоволява една общочовешка потребност от свобода и независимо изявяване, които в детска, тийнейджърска и младежка възраст са все още неовладени и произволни. Оттам идва и неконтролируемото потапяне във виртуалната независимост и своеволие на по-младите. В пристрастяването към виртуалното обслужване. Но това не може да продължава вечно и се прекъсва от актуалните потребности на индивида, които го връщат към реалността. Докато те обаче не се възродят и не породят съответния „глад”, фантазното свободомислене внася в поведението наркотичния ефект на задоволството и бягството от действителността.
Ще заживеем ли изцяло в киберпространството, оставяйки реалния свят извън пределите на възприятията?
Професор Джонев:
Не! Всяко откъсване от реалността е грешка, която се наказва безкомпромисно. Човешките увлечения са от различно естество – преселението на народите, религиозен фанатизъм, идеологически уклони, а в настоящето – виртуален киберсвят. Махалото ще достигне максималното си отклонение и ще се върне в обратна посока, но и загубило част от енергията си. Това ще се повтаря, докато се успокои в равновесната точка между придобивките на реалността и виртуалността. Обогатено и помъдряло, но съхранило реалистичните форми на съществуванието.
Какви са новите проекти, върху които работите?
Професор Джонев:
Именно тези реални механизми, които работят извън модните тендинции и пристрастия на психиката и остават неизменни макар и несъзнателно, подсъзнателно, полуосъзнато или извънпсихично управлявани. Или накратко, НЕСЪЗНАТЕЛНОТО.
Проф. дпсн Сава Джонев е завършил специалности „Физика“ и „Психология“ в СУ „Св. Кл. Охридски”. Щатен преподавател в катедра „Социология“ и катедра „Психология“ на Софийски университет (1986–2010). Председател на Специализирания научен съвет по Психология към Висшата акредитационна комисия (2004). Председател на Научния програмен комитет от IV до IX конгрес на ДПРБ (2005–2017). Председател на Дружеството на психолозите в Република България (2018–2023). Автор на 19 книги по психология.
Текстът е публикуван на 14.11.2024., – https://epicenter.bg/article/Izkustveniyat-intelekt-kato-kiberkulturen-vzriv-v-zhivota-na-horata/367221/10/0