На 29.05.2024 година, след 76 години изгнание, в София се завърна тялото, вероятно и неспокойния дух на покойния български монарх и основоположник на царската фамилия на Третото българско царство, Фердинанд I Български.
Наследник на важни кралски европейски династии, Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскуборготски става коронована глава, с името княз Фердинанд I Български, на княжество България в град Търново, на 2-ри август 1887 година, и се заклева да служи вярно на народа ни.
Когато през 1908 година обявява официално Независимостта на България от Османската империя, става национален обединител и сменя титлата си от княз на цар Фердинанд I Български. Заради неправилни управленски действия и решения от негова страна в Междусъюзническата и Първата световна войни, България е победена, губи жители, територии, природни богатства и дължи репарации. Убити и осакатени са хиляди български войници, страната обеднява и задлъжнява. Тогава той е принуден да абдикира от престола в полза на сина си, цар Борис III Търновски и напуска България през 1918 година окончателно, като се установява в имението си Кобург, Бавария. Губи титлата цар на България и това му тежи през целия му живот.
Умира през 1948 година, на 87 години и е погребан в криптата на католическата църква „Свети Августин“ на двореца Кобург, до майка си и баща си, принц Август Сакс-Кобург-Гота и принцеса Клементина Орлеанска.
След продължителни преговори между българските и германските административни власти, е решено тленните останки на цар Фердинанд да бъдат предадени от Германия за вечен покой в България. Военният самолет „Спартан“ ги транспортира от град Кобург до София. Процедурата по приемането им на родна земя е определена с официален траурен протокол. До смъртта си, цар Фердинанд остава католик и затова се наложи да бъде извършено църковно опело по католически и православен канон, последователно. Катафалката с монарха бе посрещната на входа на парка на двореца „Врана“, София от Западно и Средноевропейски митрополит Антоний, официален пратеник на Светия Синод и от апостолическия нунций в република България, архиепископ монсеньор Лучано Суриани. Двамата извършиха религиозни ритуали и след това под звуците на Траурния марш, изпълняван от гвардейски духов оркестър, траурното шествие премина по алеите на парка.
Цар Фердинанд Сакс-Кобур-Гота бе внесен в двореца „Врана“ с песента „Шуми Марица“, национален химн на царство България от 1886 до 1947 година, където започна преклонението пред него. Той ще бъде положен за последен покой в криптата на двореца „Врана“, където е погребан и първородният син на Симеон Сакскобургготски, принц Кардам, негов правнук и престолонаследник.
Изразих почит към духа и честта на цар Фердинанд I Български, под знамената му като главнокомандващ, се е сражавал за България в Балканската война и Първата световна война дядо ми Милан. Той малко говореше за онези времена, но носеше следите им по тялото си за цял живот. Оцелял и реализирал се в живота, изпитваше уважение към цар Фердинанд и смяташе, че позициите и действиятя му някога, са последица от геополитическите процеси в началото на 20-ти век. Които са били стресиращи за българите, но непредотвратими, предвид обстановката в Европа, съюзите, привързаността на царската династия с немски корени, към определени отношения, влиянието на Русия и всичко, което е имало значение тогава за нас, като народ и страна. Аз като негова внучка, приемам казаното от дядо ми Милан тогава и го съпоставям към днешна Европа. Някога се е наложило да бъдем съпричастни към определени политики, а към този момент, не е ли същото с нашите приоритети, съюзнически договорености и приятелски нагласи? Повторението на отделни детайли от историческото развитие, макар и с нов привкус, показва, че познаването на фактите и изучаването на историята предполага правенето на по-малко грешки, в хода ни, като народ, нация и държава. Познаването на превратностите на миналото води до настояще без изненади. Предупреденият винаги е въоръжен.
„Този жест, да се върне цар Фердинанд в България, го намирам като нещо, което сочи към друго виждане и друг прочит на историята“. Симеон Сакскобургготски (29.05.2024.)
Видях се лично с цар Симеон II Български, съпругата му, царица Маргарита и децата им, принц Кирил Преславски, принц Константин-Асен и принцеса Калина. Липсваха някои членове от семейството му, но времената са забързани и всеки носи орисията си, каквато и да е тя. Симеон Сакскобурготски е роден на 16-ти юни 1937 година и е на 87 години. Това не попречи да стои прав и с достойнство, часове наред да приема почитта към дядо му, цар Фердинанд I на плеяда български гражданини, без значение на техния ранг, пол и вероизповедание. Понеже сме стари познайници с царя, се прегърнахме и разцелувахме топло и сърдечно. Обективите на всички фотоапарати и тв камери ни хванаха веднага. Не се случва често аристократична и обикновена кръв да покажат свойска привързаност спонтанно. И двамата знаем, че постъпката ни не е по протокол и нарушава правилата. Но в такъв момент, за който той е чакал цял живот да се изпълни волята на дядо му Фердинанд, да почива за вечни времена в българска земя и този факт е налице, кой се интересува от строгостта на протокола? Аз също. Още повече, искрената връзка между нас, като двама наследници на славни войни от онова време, всеки с потеклото си, преодоля естествено забраните и се превърна в миг на единомислие. Казахме си каквото имахме помежду си и аз се оттеглих. Но в мене остана тръпчиво мисълта за смисъла на времето, за волята на съдбата и силата на живота, които надделяват над всички предизвикателства, дори и над дирята на смъртта. Вселената си знае работата, другото са само мигове от вечността.
