Йерусалим е древен духовен, религиозен и мистичен център, средище и свещена земя на трите важни монотеистични религии – юдеизъм, християнство и ислям.
Наричан е „Градът на мира“ ие разположен терасовидно, на плато в Юдейските планини. Историята му е дълга, интересна и наситена с битки за владичество, кръв и влияние.
Началото й поставя цар Давид, като го завладява около 1100 години преди Христа. Идват персийците, които войнствено влизат в града и разрушават Соломоновия храм. Следват периоди на римско и византийско присъствие, на борбите на кръстоносците от Йерусалимското кралство със сарацина Саладин.
През 16-ти век става част от Османската империя до след Първата световна война, когато преминава под британски флаг.
Втората световна война бележи основаването на държавата Израел. Следват поредица от военни действия, като през 1967 година Западната стена на Храмовия хълм, известна още като свещената за евреите Стена на плача, става разделителната линия между юдеизма и исляма. От другата й страна се намират монументът „Купола на Скалата“, за който има предание, че оттам Мохамед е полетял с коня си в небесата и важната за мюсюлманите джамия „Ал-Акса“.
Няколко пъти съм посещавала Йерусалим, но трудно се пише за него. Тук е пълно с истории и процесите около и в него са дръзки и дълбоки и трябва да се усетят добре.
Това е град извън границите на реалността на нашите възприятия, Свещено място за няколко религии, център на вековен културен и исторически подем. Повратна материална и духовна точка в световната история, където се преобръщат реално представите на хората, чрез съзряване и осъществяване, в единоначалие с Божественото и обикновеното.
Йерусалим е съвкупност от много ценна земя, напоена с кръв, вода и вино, която има свои съзнание и душа. Съществуват няколко теории за възникването и просъществуването му във времето, но истината още се търси и дано бъдещето бъде услужливо да повдигне завесата над тази енигма някой ден.
Опознавайки миналото, по-лесно ще разбера настоящето.
Бродейки по Старият град на Йерусалим, обичам да минавам през еврейския, арабския, християнския и арменския му квартали. Тяхната сепарация е интересно обозначена и всеки си има своя чар, история и култура. Тук е живеца на израелската столица, с глъчката, пъстротата, жестовете, миризмите, с лабиринтите и тесните проходи.
Това уникално градско богатство влече на гърба си близо 4 500 годишна риза от житейски спомени. Да си сред търговците на антики, подправки, сладости, религиозни дрънкулки или тъкани е приятно преживяване. Пазаренето на сука е традиционен спорт за местните и ако не го владееш, губиш от колорита на стария Йерусалим.
Всяка покупка тук, дори и най-дребната, изисква суетене около предмета, разговори, опипване, шеги, пазарене и накрая вадене на парите бавно, до окончателното плащане. Усмивката е задължителна, а придобитият предмет съхранява задълго приятния спомен за времето, прекарано с интересен вид хора, които с търговските си похвати са останали в отминали вече епохи, извън нашето време.
Йерусалим е сърцето на световното пилигримство и вярващите, всеки в своя Бог, искрено се надяват да посетят Светите земи, поне един път в живота си.
Идвайки тук, водени от едно съкровено желание – да се сдобият и пренесат със себе си у дома, копие от реликвите, с проектирани останки от аурата на Бог, да се приближат до предполагаемите предмети, докосвани от неговите ръце. Това ментално съприкосновение с Божественото, чрез дубликат на автентичното, превръща Йерусалим в несменяем център за вечни енергийни послания.
Молитвите на вярващите, подкрепени с упованието в копията от религиозните реликви /книги, образи, икони/, стават силни, всеобхватни и непоколебими при срещата с Божественото. Всички заедно работят за спасението, изцелението и доближаването до непознатата сила, която движи съзнанието, духа и дава смисъл за богопрекланящия се. Материалните символи, макар и религиозни дубликати, са нужни за духовното издигане на хората. За превръщането словата от Светите книги /Библия, Талмуда, Коран/, в ръководен стимул за праведен земен живот.
Религиозните паметници са част от мрежата на Господ, по която хората стигат до същността му. Те са домовете на вярата и тяхната святост определя поведението на вярващите. Смята се, че в Йерусалим са най-силно енергийно заредените храмове. Затова стремежът на вярващите да се помолят тук е толкова голям, както и желанието им да слеят душата си с лика на своя Бог, на местата на историческото му зачатие.
Преклонението пред Светите места, пред останките и съхраненото от значимото религиозно минало, поставя началото на т.н. хаджийство. То се развива през годините и придобива своя собствена история в съществуването на Йерусалим.
Хаджийството става основна цел в живота на осъзнати вярващи, които се стремят да бъдат част от религиозния световен център. Да се оприличат лично с непознатото, което ги води, променя и развива духовно и умствено.
„Хадж“, основата на думата хаджийство има арабски произход и означава поклонение.
След достигането на пилигрима на Божи гроб, това поклонничество придобива формата на персонална и фамилна привилегия, за пред религиозното и светско обществото по родните им места.
Тази система на разработване на божествената енергия в много копия, се превръща в добре платен източник на средства за религиозните органи, участващи в процеса. Те стават единствените тартори за оправдаване и поправяне на погрешни помисли и дела.
В разговорната реч, за българина хаджилъка в Йерусалим, се отъждествява с името на храма Божи гроб.
В Библията са посочени седемте смъртни гряха, като морални категории, които хората допускат в земния си път. В светския живот, това е важна тема за писателя и философ, Данте Алигиери /1265-1321 /, в творбата му „Божествена комедия“ и за художника Йеронимус Бош /1450-1516/, нарисувал ги в картината „Седемте смъртни гряха“, намираща се в музея „Прадо“, Мадрид. Те доста нагледно, през творческия си поглед, чрез допустими за разбиране от психиката на хората изразни средства на словото и четката, обясняват същността на темата.
Седемте гряха и техните антиподи са:
похот целомъдрие
алчност щедрост
мързел трудолюбие
завист състрадание
чревоугодничество лишение
горделивост смирение
гняв търпение
В търсене на изгубената си душа и за да заличат завинаги греховете си, повечето вярващи се молят горещо за опрощение и спасение.
Ортодоксалните християни обичат да посещават Йерусалим около Страстната седмица, преди Великден. Тогава се смята, че частичка от силата на Христос слиза на Земята и превръща натрупаните грехове в добродетели. Как се постига това?
С молитви на мястото, наречено Свещено, където според легендите е разпънат и в последствие е положен мъртвия Исус Христос. Намира се в храмът „Възкресение Господне“, в християнския квартал. Всеки, който прекрачи прага зад неговата тежка врата, вече става свидетел на чудесата на Спасителя. Престава да бъде обикновен вярващ и отнася със себе си топлината на упованието от невидимата ръка, нежно загнездваща наченки от искрици непозната енергия, в съзнанието и душата му.
Творецът преобръща хаджията, да преосмисля живота си до момента на срещата им, и да поиска съзнателно да промени посоката на поведението си.
И става чудо, наслоените греховете се превръщат в крехки добродетели.
Творецът преценява грешника по последващите му постъпки, дали ще стане праведен и поправен християнин или ще остане на брега, от неправилната страна на реката на живота?
Храмовият комплекс „Възкресение Господне“ е средище на толерантното отношение между християнски вероизповедания и събира под един покрив католическите и православните клонове, за провеждане на богослужения.
Важните места за пилигримите, които се приемат като част от машината за заличаване на грехове, са Стената на плача и пътят на болката на Христос – Via Dolorosa.
Стената на плача /Западната стена/ или Котел, е най-магнетичното и мистично място в Йерусалим, сърцето на Израел. Място-послание, библейски паметник на световното духовно развитие.
Влиянието му се простира далеч над религиозната му стойност. Тук идват хора от цял свят, искащи само да се докоснат за кратко до каменните плочи, носещи наслоения дух на намеренията на поколения вярващи за мир, добро и просперитет, през хилядолетия назад.
Стената на плача се приема за част от някогашния Йерусалимския храм и свещено място за последователите на юдеизма. Нарича се така, заради легендата, че вярващите са идвали тук да оплакват страдалчески разрушаването му. Воплите им, пренесени през времето, се чуват и днес от техните потомци.
Стената на плача се посещава свободно от всички, тя е емблемата на Йерусалим. Тук пристигат и отявлени атеисти, за които парите са единствен Бог и идват само за да се помолят за увеличаване на своите приходи.
Славата на евреите, да са в много близки отношения с духа на финикийските знаци, кара всички сребролюбци да се нареждат около стената, наречена заради тях и Стената на парите и да се опитват да измолят светите сили за лични финансови облаги.
Стената на плача има и славата на най-пряк и най-бърз проводник на молбите до Създателя. Не случайно хората докосват старите камъни, молят се и оставят бележки с написани послания до Бог. Тези бележки са част от машината за опрощаване на греховете. Тяхната роля е много важна в този процес.
Знае се от опит, че всяка искрена молба стига по предназначение.
Via Dolorosa е 600 метров каменен участък от Стария град, преминаващ през мюсюлманския и арменския квартали. Наричан е още „Пътя на Кръста“, защото Исус Христос вървейки по него, е носил на гръб кръста си в непосилни мъки и в края му е бил разпънат.
Известен е с 14-те си спирки , 9 от които са в Стария град, между Лъвската Порта, в близост до крепостта Антония, където се е намирал домът на римския управител на Йерусалим, Пилат Понтийски и където Исус Христос чува смъртната си присъда, продължавайки през различни места /станции/ по пътя до църквата „Възкресение Господне“, където е неговата Голгота.
Извървяването на Via Dolorosa е най-съществения елемент от шествието по почитането на Велики четвъртък преди Паска. Процесията на вярващите е спектакъл, пресъздаващ времето на скръбната случка отпреди 2000 години. Имено тук, чрез молитвата „Отче Наш“, който е решил да се спаси от греховете си, като се съедини мислено с мъченията на Исус Христос, го прави най-ярко и по атрактивен за себе си и религиозния си стил начин.
Пътят на Кръста е пресъздаден за първи път от францисканските монаси и придобива своето огромно значение в почитането на мъките на Исус Христос в последните часове от неговия земен живот. Той визуализира историята на страданията на Спасителя, като най-пряка връзка за вярващите с него. Те се оприличават с последните жертвени мигове на Христовата душа и тяло. Това най-често се приема и използва от тях за очистване на греховете им.
„Който от вас е без грях, нека първи хвърли камъка върху нея“, пише в Евангелието на Йоан, 8 глава.
Всички сме грешни по един или друг начин. Нашите мисли, действия и поведения могат да бъдат неправилни, спрямо моралните постулати, най-често от незнание и неопитност и по-рядко от нарочни простъпки.
Теоретичната заплаха, че всеки човек, един ден, рано или късно заплаща за грешките си е мощният подтик за изкупление.
Приемам, че най-подходящото място за премахване на греховете е стъпка 13 от Via Dolorosa, която се намира в църквата на Божи гроб. Там, на мраморната плоча, наречена „Плочата на помазването“, след свалянето на Исус от кръста, тялото му е било измито с благовонни масла и балсамирано от Йосиф Ариматейски. Обстановката около плочата и тя самата се бележи със силна енергия, и би могла да бъде егрегор за пречистване, чрез дълбоки и искрени молитви.
Твърди се, че така тялото и душата ще бъдат излекувани от товара на греха.
Има два типа хора – тези, които спасяват живота си, за да не потъне в тинята на предизвикателствата и онези, които го развиват въпреки тях. Решението е лично и не търпи отлагане. Животът е много кратък, а Исус Христос казва „истината Ви прави свободни“. Последвайте го!
Вероятно предците ни са изпитвали същите чувства за болка, страх, принадлежност, обич и вяра като нас. Техните представи за света са сходни със съвременните ни, морални и етични категории. Времето е галопирало с хилядолетия напред, но стремежите ни за добър живот, просперитет, успехи, любов и пари са непроменени.
Взаимодействията между отделните общности се осланят на историите за отминалото, настоящето, вярата в Бога и ролята им като маркери в пътя, живота и смъртта, като части от вечността.
Днес Йерусалим е институционалното сърце на република Израел и нейна столица
от 1949 година. Намира се на 60 километра източно от Тел Авив и с кола се стига за около 45 минути, ако няма задръстване.
Текстът е публикуван на 16.04.2022. – https://www.highviewart.com/patuvay/patepis-za-grada-na-mira-yerusalim.html
