„Внимание: товарният влак за Канада тръгва на осми коловоз на 5 и 15, на 5 и 15 тръгва товарният влак за Канада от осми коловоз.“ – из песен на „Клуб НЛО“
Канада е втората по големина държава в света след Русия и се намира в континента Северна Америка. Площта й е близо 10 млн. квадратни километра и се простира между Атлантическия, Тихия и Северния ледовит океан и има около 32 млн. души население.
Канада е парламентарна монархия, държавен глава е кралица Елизабет II, суверен на Великобритания. Съществува като отделна държава от 1867 г., когато три британски колонии се обединяват в Канадска конфедерация.
Канада е федерация, състояща се от десет провинции (Алберта, Съскечуан, Манитоба, Квебек, Онтарио, Ню Брунсуик, остров Принц Едуард, Нова Скотия, Нюфаундленд, Лабрадор) и три територии (Юкон, Северозападните територии и Нунавут), всички регионално групирани.
Английският и френският езици са официални, като са гарантирани от Хартата за правата и свободите и закона и регламента за официалните езици в страната. Столицата Отава е четвъртият по големина град след Торонто, Монреал и Ванкувър.
Канада е член на Общността на нациите, ООН, НАТО, НАФТА, Г-8, Г-20, СТО.
Канада има шест часови пояса, територията й обхваща почти цялата северна част на континента Северна Америка.
Наименованието на Канада идва от думата кanata, наследено е от езика на индианското племе ирокези и означава „място за живот, поселище„.
Най-ранните заселници на територията на Канада са индианците, като с идването на първите европейци на континента се сблъскват с препятствия като чужди езици, поведения, привички, технически пособия, оръжия, селскостопански култури, животни, цивилизационни постулати и много болести. Всичко това редуцира съществено броя им, с около 70%.
В Канада има сериозен приток на емигранти от цял сват. Пристигналите на няколко вълни през годините назад българи, смята се, че в момента са около 100 хиляди души, и са концентрирани главно в Торонто, Монреал, Отава и Ванкувър.
Канада е високо индустриализирана и добре урбанизирана, водеща е по икономически фактор държава в световен мащаб, валутата й (канадски долар) е силна и доходите на глава от населението – едни от най-високите в света.
Страната е богата на залежи на природен газ, нефт, злато, алуминий, цинк, уран, крупен износител е на енергия и земеделска продукция – пшеница, царевица и други.
Канада има силни политически, икономически, стопански, културни и социални връзки със САЩ. Тяхната обща сухопътна граница възлиза на около 9 хиляди километра.
В Канада къщите са спретнати, винаги с гараж и градинка и нямат ограда. Хората имат доверие помежду си и не се крият зад дебели дувари. Може би защото приемат природата като свещена част от живота си и не искат да я заграждат само за себе си.
Канада е голяма държава, в която хората са центъра на всяко действие. Социалната система така е добре устроена, че умеят да градят, за да има за всички.
„Ех, Канада, еех, Канада, ще продам червената си „Лада“, ще продам последната си риза, за билет до Монреал и виза„.
Търся своята канадска история, силно впечатлена от видяното, още от първата стъпка на летище „Лестър Б. Пиърсън“ (Lester B. Pearson) в град Торонто, Онтарио. Това е най-натовареното гражданско летище в Канада, през което преминава международен трафик в размер на около 40 млн. пътника годишно. Кръстено е на видния канадски дипломат и политик, премиер-министър на Канада и носител на Нобелова награда за мир за 1957 г. – Лестър Б. Пиърсън.
На канадските хартиени доларови купюри има поставени ликовете на политиците, които са били премиер-министри на Канада, а самите пари са пластмасови и при допир предизвикват интересно усещане.
В момента, премиер министър е Джъстин Трюдо.
Онтарио е най-населената провинция в Канада, с близо 15 млн. жители (2018), високо индустриално развита и втора по площ след провинция Квебек. Името на провинция Онтарио идва от наименованието, с което индианското племе ирокези наричали езерото Онтарио и означава „прекрасна, красива, сияеща вода“. Провинция Онтарио е разположена е централната част на Канада.
Първо попадам в град Бърлингтън на езерото Онтарио (Lake Ontario), курортно градче, което много ми харесва. Подредено, уютно, чисто и населено с приятни, усмихнати и работливи хора, които излъчват приветливост и доброта.
Езерото Онтарио е част от 5-те Големи езера в Северна Америка – Горно Езеро, Мичиган, Хюрън и Ери, най-долното е по географски принцип от всичките и е гранично за САЩ и Канада. Голямото езеро, видно от името си, е най-голямо, а Ери – най-малко.
Големите езера са най-голямата сладководна свързана водна система на земята. Езерото Онтарио е с площ около 19 хиляди квадратни километра и прилича на малко вътрешно море, защото от брега, докъдето ми виждаха очите се шири синя, спокойна вода.
Животът покрай езерото Онтарио е спокоен, някак лек за живеене, с разграфени по часовете за деня ежедневни ангажименти, които не тежат от натоварен трафик, луди амбиции, тежки драми или намразили себе си хора.
Всичко преминава с естествен ритъм и наоколо, с всяка стъпка по тези места присъства мисълта за едно приятно състояние на духа – свобода. Свобода да си ти, независимо какъв цвят кожа и коса имаш, колко си богат и на кой Бог се молиш за здраве и берекет.
Да правиш каквото обичаш и същевременно да се чувстваш близък по един неповторим начин с хората около себе си и с природата, която е поставена на почтително място във всяко едно човешко действие тук.
Такова изживяване за пълноценност ми достави изненадващото питане – защо там? Защо не се чувствам така тук, в собствената си родна среда, където всяка дума, мисъл и творение ми е по-близка, от където и да е по света?
Защо там дишането е някак с неповторима нотка на други човешки измерения и тяхното отражение се усеща във всеки един момент в живота на канадците.
Стана ми леко жал за собствения ми произход и обичта ми към моето родно, което е неприкосновено и непреходно и с които така се гордея и водя със себе си дори и на Луната. Тези мои скъпоценни неща са с мене навсякъде, но по канадската земя, те някак бледнееха пред това, което се случваше вътре в мене, там.
Свобода на духа, тялото и ума. Дишане. Можене. И в умерена доза прозрение, че за да си пълноценен като човек, характер, творец, родител, дъщеря, гражданин и радетел за просперитет, трябва да си вътрешно способен, да знаеш кой си и как да го покажеш на света около тебе.
А там това става лесно, някак бързо, като пускането на хвърчило, което иска да следва вятъра, в ръката на целеустременото да го гони дете. Това ми хареса на брега на езерото Онтарио и не мога да кажа дали индианските духове ме озариха или природата е източник за светли прозрения.
„Сияещата, голяма вода“ ме повлече по вълните си и аз се потопих в мъдростта им. Сутрин слънцето сякаш изскачаше от дълбините на езерото и напредваше по пътя си през деня, в неспирна гонка с времето и живота по бреговете му.
Всичко е сякаш установено по определени правила, но винаги водата има последната дума, която тежи повече от тази на хората.
Торонто също се намира на брега на езерото Онтарио. Това е най-големият град в Канада и финансов, икономически, културен и социален център на провинция Онтарио, в чиито предели е и административната столица на Канада – град Отава. Тук живеят и работят около 6 млн. души.
Градът е завладяващ, движението по шестлентовите магистрали в една посока, които се вливат в града е точно както по филмите. Хората са същите, като нас, живеят, смеят се, пазаруват, обичат се.
Различното и много интересно за мене бе, че ходят на работа по над 30 километров подземен пешеходен тунел, които свързва централната част на града с много сгради, институции, магазини, кметството, домовете и когато навън е студено и зимата е превзела ежедневието на обикновения канадец с високите си минусови температури (за Северна Америка става въпрос, все пак), това тук долу е спасителен оазис за всеки, който излиза от дома си и трябва да се придвижи лесно и бързо през града.
За първи път виждам такава умна и практична пешеходно достъпна комбинация между „Ийтън център“, хокейната зала на славата, „Роджер център“, магазини, ресторанти, сладкарници, развлекателни центрове, детски кътове, химическо чистене, тото пунктове и път за придвижване между тях с такава голяма дължина.
Тук си вървят всички, които не искат да ги вали дъжд, сняг, да им пече слънцето или просто бързат за някъде, а и комуникационните връзки с транспортните средства в града са им на една ръка разстояние.
Нарича се Path и навсякъде има ясни разноцветни табели, за да си добре ориентиран в каквото търсиш и къде се намираш, въпреки, че си под земята. Помислено е за добрата визуална ориентация на хората и смятам, че е доста трудно да се загубиш в Торонто.
Бих искала да оприлича Path на подлеза на метростанция „Сердика“ в София, която е като много миниатюрна част от това грандиозно подземно съоръжение, което е започнато да се изгражда още в началото на XX век в Торонто и днес се доразвива за улеснение на гражданите му.
По набелязаната си предварително програма, посещавам символа и гордостта на Торонто – СН Тауър (CN Tower) – кула, която е направо като игла забодена в небето, с височина 553 метра, използва се като комуникационен транслатор и се намира на много възлово за града място – до гарата, до покрития стадион „Роджърс център“ и до аквариума.
От специалните витринни платформи се вижда панорамно целия Торонто, езерото Онтарио и живота наоколо в пълния му натюрел. Туристите са като залепени за магнит пред гледките и има защо, усещането за покорената височина не се изразява само в цената на билета за вход, но и в нуждата всекичовек да прекоси границите на земното притягане и да стане съизмерим с крилата на птиците, които сякаш с размаха си издигат физическото тяло на всеки посетител до небето.
Попадам в най-стария квартал на Торонто, вървейки само по улица „Фронт“, по която първите заселници са поставяли началото на живота тук. На близо, едно до друго, са основните и важни за всеки град места – пощатът, пазарът със свежите продукти, пожарната, полицията и дистиларната, която е била център на производство на огнена вода.
Днес „Дистилъри дистрикт“ е място за среща с миналото, историите които се раждат около консумацията на напитки и интереса на хората, посещаващи Торонто към онази магия, която е накарала толкова емигранти от цял сват да се заселят на това кътче обетована земя.
Торонто е и небостъргачите, които са като елегантни, слаби и издължени примадони, гордо извисяващи се в небето на града. Тяхната гъстота би могла да се сравни с гъстотата на дърветата в гората.
Зелените острови природа около тях сякаш напомнят как бетонните побратими на дърветата са били настъпателни и са искали да получат славата на гората, но преработена и насочена към урбанизираната сцена.
Където съперничат на историите на истинските дърветата, с височината си и сякаш печелят с многобройните си сивкаво-златисти отблясъци това импровизирано състезание. Защото природата в града е подчинена отдавна в полза и за благото на хората и днес тези недостижими великани са визитната картичка на Торонто.
Е, разбира се, видях и бездомни хора с кучета, които спокойно си безделничаха в центъра на Торонто. Така добре бяха разпределили мястото в един подлез помежду си, че дори колелата им имаха подредена симетричност, в целия им сякаш организиран хипарски хаос.
Тази тенденция, броят на бездомниците да расте вълнообразно в големите градове по цял свят е някак плашеща. Може би е признак на изтощената сила за живот на хората, които предпочитат да са свободни посвоему, без да се подчиняват на правилата на урбанизираната човешка цивилизация.
Животът в Торонто е пъстър, интересен, някак специален. Има по малко или по повече от спектъра на ежедневния калейдоскоп за хората и средата и аз правдиво го предавам, защото посланията трябва да са такива, каквито ги има там.
След тази канадска история, вече не съм същата. Знам, че животът е по-хубав отколкото съм го мислела и виждала. Почувствах духа на свободата и нейната близост. Видях отражението на мислите на индианските духове във водите на езерото Онтарио и усетих посланията им.
Трудно е да се премине границата на безмълвното, което само идва и остава, за да даде своето скрито послание. Проследявам какво идва в ума ми и това е добро усещане за красив спомен. И за път към надежда за нови срещи, с това, което ми предстои.
„Червената „Лада“ е само част от припев на известна наша градска песен, но си струва да се пее, защото носи мириса на хубава мечта.
Текстът е публикуван на 26.07.2019. – http://www.highviewart.com/cvetno/kanada-svoboda-na-duha-uma-i-tyaloto-12311.html?fbclid=IwAR25HTFFg1mpV24osotVV8nwqqMziu4TCre59rT_3lTQ0hIqMsDbpmYCstA
