„Едно от удоволствията, свързани с пътуването, е да посещаваш нови градове и да се срещаш с нови хора“, казва Чингис хан (1162-1227), върлувал в Узбекистан и оставил трайни следи там.
Следвам думите му и съм в Ташкент, столицата на република Узбекистан. Попадам в царството на най-усмихнатите, най-добродушни и най-приятелски настроени хора, с който съм се срещала досега.
Те са остроумни събеседници, с открити сърца и ведри лица. Приемам ги веднага като близки по дух, но Изтокът е тънка работа с детайлите и затова скъсяването на дистанцията между нас изискваше повече усилия от моя страна.
Ташкент е наречен перлата на Узбекистан и е смесица от различни хора, цветове, мириси, култури, религии и най-вече храни и подправки. И гостоприемство, което пълни душата с искреността си.
Градът Ташкент, с около 3 млн. души население (една десета част) от около 30 млн. души, живеещи в страната, е красива съвкупност от широки улици и булеварди с по 3 и повече платна в една посока, нови модерни сгради, социалистическо строителство и исторически, архитектурни и религиозни наследства. Намира се в долината на река Чирчик и е най-големият град в Централна Азия.
През тези земи са преминали и оставили исторически, духовни, икономически, архитектурни и генетични следи Александър Македонски, Чингис Хан, Амир Тимур, сасанидски перси, хуни, араби, монголи, тюрки, узбеки, руснаци.
Заради централното място, което заема Узбекистан в Азия, съставът на населението е пъстър, като най-преобладаващата част са узбеките, следвани от руснаци, таджики, казаци, татари, корейци, азербайджанци, киргизи, евреи и др. Основният език е узбекският, използва се и таджикски език, а аз спокойно си комуникирах навсякъде на руски език.
Република Узбекистан е една от най-бързо развиващите се икономически страни не само в Централна Азия, но и в цял сват, според изследванията на финансови специалисти от NSBC.
Съвременна република Узбекистан е суверенна държава от 1991 г. и е с президентска форма на управление. Узбекските земи са изключително богати на запаси от газ, нефт, руди на благородни, цветни и редкоземни метали (волфрам). По добив на злато и уран страната се намира в челната десетка в света. Памукът в Узбекистан е национално богатство и се отглежда традиционно.
В територията на република Узбекистан се намира Аралско море, което е изключителен природен феномен, защото солена водна площ се превръща в изсъхнала земна повърхност – обширната Туранска низина, в която се простира пустинята Къзълкум.
На границата с република Таджикистан се намира първенецът в република Узбекистан – връх Хазрет султан (4643 м.), разположен в Хисарския хребет, а в югоизточната част на страната се намират планините Тяншан и Памир-Алтай.
Времето в република Узбекистан бе много приятно за края не месец октомври (20 – 25 градуса), но иначе климатът тук е сух, остро континентален, с високи летни температури (35-55 градуса) и ниски зимни (0-15 градуса).
Преобладаващото мнозинство от вярващите узбеки са мюсюлмани, около 80%. По улицата срещах дами, покрили с красиви кърпи главите си, но това бе по-скоро като поведение заради културната им нагласа, а не наложено от религиозните норми. Повечето млади жени и момичета са облечени в модерни дрехи и по нищо не се различават от европейските си връстници.
Узбеките обичат и уважават традиционните си народни облекла, които са красиви, цветни и носят веселост в ежедневието им. На главите мъжете си слагат шапки, тип кепе в синьо, тъмнозелено и черно със златни везани мотиви.
Културата на обличане и стилът на поведение са изключително повлияни от източните азиатски традиции, възпитава се обич и уважение към старейшината в семейството и се слуша и до ден днешен неговата дума по важните за рода дела.
Има патриархалност, ценене на наследеното и придобитото с труд, висок морал във взаимоотношенията, както и толериране на доброто отношение към животните – кучета, коне, камили, които са приемани като близки членове на домакинството.
В Ташкент има завод за леки коли от известната марка „Шевролет“ и почти всички узбеки карат такива. По улиците се виждат само местно производство „Шевролети“, различни модификации и това е така, защото митото за други световни марки коли от внос е 80%, включително и за руските коли „Лада“.
Това превръща „Шевролет“ в непоклатим монополист и ако някой узбекски гражданин желание да кара кола марка „БМВ“ например, то това ще му струва доста скъпо. Узбеките са традиционно добри търговци и могат да смятат правилно, кое им е по джоба и кое не.
Туристическата индустрия се развива с бързи темпове, под напора на хилядите желаещи да изследват Пътя на коприната и интересния живот и историческите наследства на един от големите световни завоеватели – Амир Тимур.
Предвид многото години на различни порядки, действали в страната, и непознаване достатъчно добре на етичните норми на съвременния туризъм, често месните хотелиери в желанието си да печелят бързо и веднага, отдават една и съща стая на няколко чуждестранни туристи. И я ползва този, който дойде пръв.
Другите остават да чакат във фоайето на хотела, да се освободи каквато и да е възможност да положат глава и морно тяло в хоризонтално положение или се наблъскват по повече от няколко в една стая.
Ташкент е един от най-старите градове в Азия и за него има сведение, че е оживено поселище на хора от поне 2200 години. През него е преминавал Великият път на коприната, водил след себе си търговци, но и обмен на ресурси, вери, цивилизации.
От 1930 г. е столица на република Узбекистан. Името му означава „Каменният град“ и е наложено от IX век след Христа, като преди това градът се е наричал Чач, носещ името на древна укрепена крепост. Разположен е в зона на засилена сеизмична активност.
На около 100 километра от столицата Ташкент се намира планината Чимган, която е част от Западния дял на Тяншанската планинска верига.
Узбекската кухня е превъзходна, сходна е до турската, от която е заела някои ястия и подправки, но има своята уникална специфичност. Храненето е протяжно, със стил, времето е винаги приятел на хранещия се. Узбеките са изключително гостоприемни и се яде много, порциите са огромни и всичко е вкусно.
Преобладават ястия с месо – конско, овнешко, агнешко, телешко, говеждо, заешко, пилешко, пуешко, гълъби и пъдпъдъци. Свинско месо също се консумира и може да бъде намерено лесно по ресторантите.
Харесах тяхната самса – това са тестени топки или четириъгълници, подобно на нашите банички, с различни видове пълнеж – месо с лук, зеленчуци или сирене. Приятни са за ядене по всяко време на деня или нощта.
Пловът им наподобява турския пилаф и е националното ядене на Узбекистан, има десетки видове, като например сватбен, тограма, самаркандски, ташкентски, бухарски, андижански, които се различават както по регионален произход, така и по съставките, от които са направени.
Но ястието е винаги месно, с ориз и различни зеленчуци, много подправки и разбира се поръсено отгоре с прясна и нарязана на по-едро киндза (кориандър). Поднася се от рано сутрин до късно вечер и може да се яде с ръце или с прибори.
Месото в Узбекистан е почти на цената на плодовете и зеленчуците е и силно разпространено като основна храна.
Узбекският чай е изключително приятен, пие се ежедневно и е допълнение към всяко ядене. На мене ми хареса зеления чай, поднесен с лимон, който дори без захар е приятен и полезен за храносмилането и настроението.
Шиш кебапът е също традиционна узбекска храна, която има невероятен вкус и разбрах, че месото (всякакво по произход) се обработва задължително по специфичен начин, за да е така вкусно, сочно и ароматно. Порциите са големи не само на вид, но и направо те предизвикват да се бориш сладокусно с тях, докато не кажеш „край, не мога повече“.
Пробвах с удоволствие и лагман, салата „Навруз“, мантъ, басма и разни други вкусотии, от които сега съм на откровена диета.
Узбекската кухня е великолепна, свежа, калорична, прави хората събрали се около масата заситени, задружни и щастливи. Наистина, това е мястото за всички лакомници, обичащи хубавата храна, които ценят израза „живея, за да се храня вкусно и много„, повече от всичко.
В старата част на Ташкент попадам на историческа смесица от култура и религия, която е уникална по рода си. Огромните по размери религиозни средища предизвикват възхищение, заради майсторския си архитектурен ансамбъл, красивите цветове на външната декорация, комбинация между строителството им с останалите елементи от градската среда и приятната атмосферата, която обгръща местата, в които са разположени.
Разглеждам религиозния комплекс „Хазмати Имам“, в който се намира считания за най-древен Коран (от VII век) на халиф Осман. Той е обявен за важен елемент от световното културно наследство, под егидата на ЮНЕСКО.
Разглеждам религиозното училище „Барак хан“, което е признато място за образование и култура, с богата библиотека, разглеждам и площадът на „Независимостта“, централния хотел „Узбекистан“ със своята останала от социализма специфична мегаломанска архитектура, която показва какво е било времето тук.
Площадът „Амир Тимур“ в центъра на града, заедно със статуята му, както и музеят, посветен на неговия живот, военно дело и наследството, което е оставил след себе си, като войн, завоевател, умен, но и жесток пълководец и основоположник на узбекската държавност, са в основата на историите за града.
Поетесата Ана Ахматова е една от руските културни легенди, която е била „помолена“ да се пресели в Ташкент от 1941 до 1944 г. и там е написала стихотворението „Ташкент разцъфва“.
Попадам на най-колоритното място в града – пазара „Чорсу“, в превод „четири пътя“, доказано древно средище на търговци, около което се е развил по-късно и града. Интересно място, където глъчката, шума, пъстротата на стоките, мириса на подправките, цветността на плодовете и зеленчуците, лицата и виковете на продавачите са част от живостта и уникалността на Ташкент.
Пълно е с местни хора, дошли на пазар, но чуждестранните туристи също са сред сергиите и не само гледат, а пълнят чантите си със стока от всякакво естество. Невероятно място, зареди ме с истории и проследих с интерес културата на поведение при сключване на дребните сделки, пазарлъците и получаването на задължителните отстъпки. Тук се върти не само търговия, но е и територия за срещи, забавление и подобряване на настроението.
Иначе си е пазар, като пазар, но има и стоки, които ме изумиха по своя характер. Например предлаганото кисело мляко, обработено от мляко на крава или коза не е във вида, с който сме свикнали да го консумираме, а е като малки овални топки, с диаметър 2-3 см., правени ръчно. Има солен вкус и се запазват дълго време, защото са сушени на слънце.
Продават се традиционните узбекски облекла за ежедневие, сватба и други празници и тяхната изработка е изключително ръчна, изумява с перфектната бродерия и източна орнаментика. Всеки мотив е част от цялото, вплита някакъв смисъл и има своето символично значение.
На месните щандове прелива от месо, на което цената за един килограм, е колко на цената на един килограм хубави ябълки. Така разбрах, защо тук хората консумират повече месо и по-малко зеленчуци. А предлаганите подправки ме върнаха в историята назад, когато са били напълно заслужено придружаваща част на коприната, по пътя й към Европа.
А коприната е великият продукт, дал живот на този Път, превърнал желанието на човека да изглежда добре, приятно и красиво облечен не само в потребност, което се е доразвило с годините, в създаването и величаенето на днешната мода.
В Ташкент хората са загрижени един за друг, витае едно забравено от детството ми време на патриархалност, възпитание и човещина. Разходките по всяко време на деня и нощта са безопасни, а градът е необикновено красив, особено с нощната си многоцветна светеща украса, която не е само за Нова година.
Харесвам Ташкент и ще го посетя отново. Приказното ми приключение ще продължи някой ден от там, откъдето го оставих да чака. В града с вековни истории за смел живот и велики дела, срещнах и обикнах „обикновени“ хора, които ми показаха силата на източната топлота и човешкото приятелство.
Текстът е публикуван на 10.11.2019. – http://www.highviewart.com/cvetno/tashkent-gradat-izvaden-ot-prikazkite-na-sheherezada-12486.html
