Белите нощи са природно явление, което е характерно за местата по нашата планета, които са около 60-тия паралел. В определен период в годината там, между месеците май и юли, слънцето не залязва и стои под хоризонта. Няма нощна тъмнина, а се наблюдава леко свечеряване, наречено полумрак. Това е времето, когато слънчевият диск не пада по-ниско от 6 градуса под хоризонта. Научно доказано е, че поведението на слънцето се дължи на наклона на земната ос спрямо него.
Санкт Петербург е относително близо до Полярния кръг и Белите му нощи са негова запазена марка. Иначе климатът е непредвидим, студен, мъглив и влажен и това се отразява на ежедневието, мисленето и социалния живот на местните.
Белите нощи са най-романтичното време в града на Пушкин. В Северната столица на Руската федерация това явление е част от живота и силно е повлияло върху творчеството на хората на изкуството и културата. Например големият руски писател Фьодор Достоевски пише през 1848 г. повестта си „Бели нощи“, в която разказва романтична история.
По време на Белите нощи се провежда престижният оперен и балетен музикален фестивал „Звездите на Белите нощи“ и фестивалът „Алени платна“, който е международна туристическа атракция. На него посетителите са сюрпризирани с водни представления, безплатни концерти на открито на световни и руски групи, певци и инструменталисти, продължителни светлинни шоу програми, фойерверки.
Музикалният фестивал „Звездите на Белите нощи“ в град Санкт Петербург се провежда за пореден 24-ти път тази година. Домакин е Мариинският театър за опера и балет и между 26 май и 24 юли се представят над 160 спектакъла и концерти на сцените му, с участието на руски и световноизвестни музикални и балетни звезди.
Идеята за този фестивал се появява в мислите на прочутия диригент Валерий Гергиев – носител на „Грами“ и главен художествен ръководител на Мариинския театър, няколко години преди да успее да я превърне в реалност през 1993 г. Оттогава до днес, това е дългоочаквано музикално събитие, станало вече институция и е задължителна част от световния музикален репертоар на големите имена.
Мариинският театър е открит през 1860 г. с написаната още през 1836 г. опера от Глинка – „Животът на царя“. Сградата на театъра е с типичната за онова време архитектура и носи името на императрица Мария Александровна, съпруга на руския император Александър II.
Тук през годините са се играли именитите оперни и балетни постановки, като „Борис Годунов“ и „Хованщина“ от Модест Мусоргски, „Княз Игор“ от Александър Бородин, „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус , „Дама Пика“ на Пьотър Чайковски, балетът „Шехерезада“ по музика на Римски Корсаков, балетът „Жар птица“ на Игор Стравински, „Ромео и Жулиета“ на Сергей Прокофиев и много други великолепни музикални творби.
Санкт Петербург е известен с мостовете си и местните го наричат „град-музей на мостовете под небето“. Северната Венеция се слави с наличието на 800 моста над река Нева и прилежащите й канали, като 12 от тях са подвижни. Около града има 100 реки и канали, с обща дължина 300 километра, 42 острова и около 100 езера. Най-големите острови в делтата на река Нева са Василевският, Петроградският, Крестовският и островът на Декабристите. Островът Котлин е най-големия във Финския залив, където се влива река Нева.
В периода на активното корабоплаване по реката – това е времето от месец април до месец ноември всяка година, 12-те подвижни моста се вдигат в 2 часа през нощта или иначе казано съвсем рано сутринта. Така големите кораби могат да преминат от и за вътрешността, носейки различни товари или пътници. Санкт Петербург е едно от най-големите пристанища на Руската федерация.
През другото време от годината, поради близостта на Балтийско море, откъдето навлиза лед и студена вода, реката е замръзнала, като за пример юнската температура на водата е между 3 и 5 градуса.
Самото повдигане на мостовете е голяма атракция и вече е придобило статута на емблематичнатуристическа важност. По време на Белите нощи, когато градът е препълнен с посетители от цял свят, повдигането на мостовете събира желаещите да наблюдават това интересно инженерно поведение.
Най-лесно и атрактивно се наблюдават мостовете от борда на корабче или лодка, които се намират във водите на река Нева. Цялата ситуация около мостовете е много интересна. Те са осветени и се повдигат поетапно с няколко минути разлика. Плавателните съдове, които са препълнени с развеселени туристи, лудо препускат по Невските води, за да могат хората да видят и снимат всички мостове.
Те плавно се разединяват и осите им застават на 90 градуса, спрямо предишното си хоризонтално положение. Преди да се случи това, се чува продължителен сигнал, предназначен за информиране на всички, които са около моста, че той ще е затворен за коли и пешеходци за остатъка от нощта. Някои мостове се повдигат и спускат по два пъти на нощ.
Най-дългият мост над река Нева е Висящият мост (Болшой Обуховский) – 2824 метра, а най-широкият е 99,5-метровият Син мост над река Мойка, приток на Нева.
Река Нева преминава през Санкт Петербург в продължение на 30 километра, като делтата й е между 300 и 700 метра в пределите на града.
Санкт Петербург е изграден върху пресушени блата. През различните периоди от време се е казвал Петроград и Ленинград, но винаги на галено са му викали Питер. Основан от цар Петър I Велики през 1703 г. за столица на Русия. Като такъв остава до 1918 г. Днес е град с федерално значение, наравно с Москва.
Санктпетербургци ми разказаха, че ако някой не се прибере вкъщи навреме след запой или купон, се оправдава с вдигането на мостовете, защото няма как да прекоси реката. Това весело градско творчество е възпято в песни и вицове.
Всички дворци около река Нева също са осветени и в полумрака на Белите нощи са като част отвеликолепна приказка. Те са неми свидетели на над 300-годишната история, живота и ежедневието на хората от града. И стават основен декор във всички снимки, с които гостите си пълнят спомените.
Интересен е мостът „Поцелуев“ (мост на целувките), намиращ се близо до Мариинския театър в центъра на града. Наименован е така още през XVIII век, когато наблизо до него е имало заведение с име „Поцелуй“ , където помещиците са се събирали да пият водка и да се забавляват. Собственикът му носел фамилията Поцелуев и така се поставя началото на историята на това световно място на срещи, което сега е култово за влюбените.
Разположен на брега на Финския залив, на същия паралел, на който е и Аляска, Санкт Петербург е град на каналите и дворците. Той е най-големият от северните градове и най-северният от големите градове на планетата. Тук има над 1200 исторически и културни паметника, а дворците и прилежащите към тях паркове – Царско село, Петерхоф, Павловск, Стрелна, Ораниенбаум, Пулково, Кронщад, Ролша, Гатчина, Александово, са включени в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
Широките руски души от каналите на Северната Венеция, с които имах щастието да се срещна, открито се хвалеха с именития си съгражданин Владимир Владимирович Путин. Приемат го наравно с великите си предшественици и силно се вълнуват от всичко, което се коментира за него в публичното пространство. Той е бил заместник кмет на града от 1994 до 1996 г. и това още повече ги подтиква към гордост и интерес.
Текстът е публикуван на 22.06,2016. – http://www.highviewart.com/sankt-peterburg-i-belite-noshti-5696.html
