Виена е центърът на моя интерес към цивилизацията. Не само, защото Виена е в центъра на Европа, а защото е и своеобразна начална точка на световната история, култура, политика, шпионаж, икономика, развлечение, спорт, музика, гастрономия и какво ли не!
Във Виена ми е хвърлен пъпа.
Не знам точно къде, затова всеки път когато отида там, обикалям из града напосоки, с надеждата да усетя силата му. Това с пъпа е интересна история. Навремето, като съм се родила, баща ми, мир на праха му, направил семеен съвет. Искал да знае, как да се изпълни традицията, за да ми върви в живота.
Всеки от родата имал различно предложение и накрая той, съвсем дипломатично, за да не обиди някой, решил. Написал писмо до братовчед си Пепо, който живеел във Виена и сложил пъпа ми с поръка да го хвърли на „специално“ място в града.
Така и станало и ето толкова години част от мене е виенчанка, централноевропейка и отдавнашна членка на ЕС. Чичо ми Пепо не каза до края на дните си, как е изпълнил заръката? Нарочно, за да се види какво ще е развитието ми в живота, без да имам предварителна нагласа. Това е обяснението за жизнения ми устрем към Виена.
Волфганг Амадеус Моцарт, Густав Климт, Хитлер, Пейо Яворов, Фриденсрайх Хундертвасер, Георги Димитров, Зигмунд Фройд имат своите световни истории във Виена.
Моцарт ни оставя велика музика, която е толкова актуална днес, колкото и в годините, когато я създава.
Густав Климт е водолей и рисува чувствени картини на дами и котки, а „Целувката“ му е една от емблемите на Виена.
Хундертвасер е ексцентрик и хулиган в изкуството, прави запомнящи се с индивидуализма си екстериорни и интериорни проекти.
За Хитлер се знае, че обичал да си пие кафето в кафене „Централ“, в битността му на неизвестен и беден художник.
Георги Димитров е имал фина виенска любовница, покрай която е научил перфектно немския език, обратно на твърдението, че само за 3 месеца се е подготвил в затвора за защитната си реч, когато е бил обвиняем по делото за подпалването на Райхстага в Берлин, Германия през 1933 г.
Зигмунд Фройд е казал „Колкото по-безупречен е един човек отвън, толкова повече демони крие отвътре“. Велик анализатор на човешките постъпки, мисли и душевни терзания, Фройд е бил изключителен прагматик. Черпил е идеи за изследванията си от проблемни души, които срещал по виенските улици, от собствените си отношения с близки, приятели, семейство.
Пейо Крачолов Яворов е свързан с Виена емоционално и я е посещавал многократно, за да се учи от големите литератори.
След неуспешния си опит за самоубийство в София през 1914 г., подбудено от смъртта на съпругата му Лора, издателят му и приятел д-р Кръстьо Кръстев го завежда на преглед при именит виенски офталмолог.
Знае се, че двамата са били отседнали в хотел „Хамаранд“, зад кметството и полуслепият Яворов е бил изключително обезсърчен за себе си. Хотелът и днес приема гости.
Според племенницата му Ганка Найденова, Яворов има незаконен син във Виена, роден от връзката му с Весела Монева. Впоследствие Весела се омъжва за швейцарския художник Карл Олзомен и той припознава детето като свое, но то носи гените на великия ни поет и белетрист.
Според историческите данни, Виена е толкова старо населено място, колкото е и Рим.
Близостта на река Дунав до селището го е превърнало през годините в желано за живеене и работа. Отначало там са се подвизавали римляните с войнствените си легиони. В последствие преминават и остават следи славяни, авари, унгари…Дори турците се опитват да окупират и османизират града.
Династията на аристократичните Хабсбурги държи в ръцете си векове наред кормилото на монархическото господство над Европа.
Имах невероятната чест да се запозная и общувам с престолонаследника на Австрия /и на Унгария тогава/, както и син на последния австрийски император Карл I, г-н Ото фон Хабсбург и семейството му. Това се случи в София през 2003 г., но винаги когато обикалям из виенските улици се сещам за този космополит, с добро чувство.
Otto, както го наричаха австрийците е първи братовчед на цар Борис, защото майка му Зита е сестра на майката на царя – Мария Луиза и следователно е втори братовчед на Симеон Сакскуборготски.
Ерудит, полиглот, невероятно жизнен за достолепната си възраст, той оглавяваше движението „Паневропа“ до смъртта си и бе уважаван и ценен съветник, заради интересния си и наситен с премеждия и опит дълъг живот.
Река Дунав преминава през Централна Европа и град Виена е най-голямата столица по цялото й протежение, с около 2,3 млн жители.
Стопанското, социалното, културното и туристическо значение на реката се отразява на Виена възходящо. Особено на музиката.
Йохан Щраус-баща създава „Радецки марш“ повлиян от славата на чешкия граф и австрийски фелдмаршал, герой от войните с Наполеон – Йозеф Радецки и реката.
Синът му, Йохан Щраус написва великолепните валсове „На хубавия син Динав“ и „Приказки от Виенската гора“, без които нито един новогодишен концерт на 1-ви януари не преминава в концертната зала „Мюзикферайн“ и това е така от 1939 г. досега.
Музикантите от Виенската филхармония с виртуозните си изпълнения са същинските посланици за мир, сърдечност и приятелство между хората по цял свят.
Самата Виенска гора е митично място и всеки, който се разхожда из нея става по-витален и щастлив. Самият Йохан Щраус е бил запленен от силата на природата там и превръща усещанията си в музика.
„Щтефансдом“ е църквата, която приковава поглед отдалече и високата й кула ми е вечният ориентир във Виена.
Това е духовното ми място. Винаги, когато нещо ми тежи на душата, намирам начин да стигна до „Щтефансплатц“ 3 и да почувствам успокоение.
Независимо от тълпите хора, които я обсаждат, вляза ли в лоното й, сякаш светската глъчка изчезва и оставаме само църквата, аз и Бог. И си казваме всичко, един на друг.
Католическата катедрала е световен туристически обект заради неповторимата си форма, стенописите, скулптурните композиции, каменните резби и старинния си дух.
Има 18 олтара и 6 параклиса, крипти, гробници и катакомби. Срещу 8 евро специален асансьор се изкачва до върха на Северната кула и оттам се виждат разнообразните по форма, цвят и височина виенски покриви, като гледката е много приятна.
В близост до катедралата „Свети Стефан“ е кафене „Аида“, където ако не си хапна една тортичка „Сахер“ или ябълков щрудел с канела, плочките по „Кертнерштрасе“ ще ме спъват, като минавам по тях. Това е шега, разбира се. Но кафето и вкусотиите в „Аидата“ са повод за малка почивка, от скитането из Виена.
„Виенският шницел“ във Виена е коренно различен на вкус от този, който правят у нас, заради свежото и топящо се в устата телешко месо. Предлагат го в повечето кръчмички и гарниран с традиционна бира си е светско кулинарно преживяване.
Музеите във Виена са образователни центрове, където и най-всезнаещия човек ще има какво ново да види и научи.
Времето бързо минава в разглеждане на „Квартала на музеите“, „Албертина“, „Природо-историческия музей“, „Музея за изящните изкуства“, „Испанското училище за езда“… Нищо не бива да бъде пропуснато.
Обстановката в дворците Шонбрун, Белведере, Хофбург, предметите на изкуството, посудата, стълбите, килимите, градините, всичко е със златна историческа стойност.
Сиси ми е любимка. Харесвам я, защото е била модна икона за времето си, със своите 172 см. височина и 50-те си килограма.
Представям си я, как ежедневно е спортувала, за да поддържа добрата си форма и за да дразни заобикалящата я тежка и префърцунена виенска аристокрация.
Елизабет Баварска, съпруга на император Франц Йосиф е предвестница на феминизма. Тя е показала нагледно на двора, чрез революционните си постъпки, желанието за промяна на протоколните правила в строгата австрийска монархическа структура.
Днес Сиси продължава да бъде легенда за дамите и обичан лик от мене, туристите и рекламистите.
Във Виена всячески експлоатират миловидното й личице, щамповано върху билборди, дрехи, чанти, бонбони, кутии за накити, книги, картини и т.н.
Метрото във Виена е подземното транспортно бижу на мегаполиса.
Работи от 5 сутринта до 00 часа вечер, като през уикенда и празниците има и нощни мотриси. Разрешава се пътуването с кучета, билетът за тях е 1,10 евро, точно наполовина на един нормален билет.
Когато за първи път се качих с моя афганистанец във виенското метро, бях много притеснена, да не ми правят забележка другите пътници, заради големината му. И преживях невероятна изненада – една достолепна дама стана и ми направи място, за да седна аз с кучето.
Благодарих й сърдечно за комфортното пътуване, но вътрешно си бях слисана от начина на поведение на виенчани. Никой не ми подвикна за това, че пътувам с животно. Напротив, улесняваха ме и се радваха приятелски на любимеца ми.
Във Виена се предлагат много изгодни комбинирани тридневни транспортни карти, с които може да се движиш из града със всички видове обществен транспорт и едновременно да посещаваш музеи, театри, ресторанти, кафенета, Пратера и други интересни места на преференциални цени.
Купуват се от билетните гишета или магазинчетата за цигари, на които има надпис WL – Vorverkauf и означава покупна на билети в аванс.
Текстът е публикуван в http://www.highviewart.com/razlichnata-viena-2583.html на 07.12.2014.
