Четвъртият президент в най-новата история на демократична България положи клетва и встъпи официално в длъжността си. Сам. Без президентша. Г-н Плевневлиев е семеен, с деца, както се изисква за човек, заемащ такъв висок държавен пост. Другарката му в живота е енергична и успяла дама, която до преди няколко месеца собственоръчно е направлявала семейното гнездо и сигурно се е справяла добре. Но днес, като съпруга на президента на Републиката, малко се спря. На сянка, на скрито, на сигурно. Забрави да го придружи в най-важните му обществени стъпки – клетвата и церемонията по встъпването му на поста държавен глава. Съпругата – президентша е олицетворение на майката за хората, на женската част от силната мъжка държавническа половинка, тя е дамата в реалната властта. По Конституция тя няма права и задължения като съпруга на президента, но от морална и етична гледна точка нейната фигура е олицетворение на свободата на взаимоотношенията между половете. Тя е застъпник на социални и благотворителни каузи и горда изразителка на силата и духа на съвременната майка и съпруга у нас.
Дали филмът „Мисия Лондон” я стресна и накара да не се вписва в неподходящи за амплоато й роли или натюрела й на момиче от народа надделя над нуждите за държавническата откритост на съпруга й, само тя може да каже. Рано или късно ще го направи. Няма как, ние живеем в България и малко са нещата дето са скрити и непоказани.
Имала казват лично пространнство и то е недосегаемо. Разбира се, че е така. Но по дефиниция личното пространство е зоната от около 1.50 метра около човека. След това следва т.н. социална зона, която е около 2.5 – 3 метра. След социалната зона идва ред на т.н. обществена зона, която е до 5 метра около лицето. Според специалистите антрополози и психолози това са кръговете на пространствено възприемане на индивида.
Горните дефиниции опростяват подхода на г-жа Плевневлиева към държавническите задължения, защото тя всеки ден излиза от личното си пространство, когато отива на работа, на пазар или да изведе децата си в парка. Следователно е свикнала да е в общественото пространство и много лесно би понесла и обществения интерес към нея и семейството й.
Единственото което съществува като истина, че не подкрепи публично съпруга си с очаквани от нея действия и преобърна протокола с главата надолу. Единният държавен протокол е сериозно нещо,но бог да му е на помощ, ако първата дама реши да покаже кои са силните й страни.
Ако госпожа президентшата се дърпа преднамерено, то нейното послание е много силно и добре разбрано от всички. Такава ПР практика е нова стъпка в съвременните комунакионни техники и дори г-н премиера, който е доказан природен ПР талант има какво да научи. Иде нов протоколен или ПР полъх, моля, изчакайте! Следва продължение…
публикувано в. „Преса“ – 25.01.2012.
