Законът за държавния протокол, каза тези дни президентът на Република
България, не съдържал наименованието „първа дама”.
Така е г-н президент, правилно сте разбрали.
Но строгият императив на закона за държавния протокол съдържа ясни
правила за поведението на президента по света и у нас. У нас, тези
правила може да се смекчат при изпълнение, но когато става въпрос за
междудържавническо посещение в САЩ, Република Гватемала или Япония
той е длъжен да ги спазва. Ама много длъжен.
Като например – какво ще прави първата дама на Република Гватемала,
когато има задължения като домакиня да запознае гостенката си, с
културния и социален живот в страната си? – ами нищо. Просто гостенка
от Република България няма да има, тъй като не придружава съпруга
си, българския президент по време на високопоставената визита. От
това следва едно писане на покани само в единсвено число, единствени
прибори за хранене по време на церемониален обяд, подаръци, които
не са съобразени с гостенката, празен стол в ложата по време на оперна
постановка и разни други колизии.
С липсата на г-жа Плевнелиева на държавната сцена до съпруга си, ще се
направят нововъведения, разчупващи рамките на установения протокол.
По наш си, български начин.
Г-н президентът е много сериозен, делови и организиран човек и добър
администратор, но ще обърка работата на собствения си протокол и ще
затрудни протоколите по света. Не му е присъщо, знам. Той не е такъв.
Но е присъщо на любящия съпруг да следва желанията на благоверната си
жена, били те и в противовес със собствения му професионален интерес.
Г-жа президентшата иска да е и ще си остане инкогнито. Браво! Отстоява
си свободата жената с цената на всичко. Показва на всички кой носи
панталоните в къщи.
Явно е, че г-н Плевнелиев обича и държи на семейството си. Готов е на
всичко за него, включително и на компромиси. А може ли ситуацията
така да се пренажежи и той да трябва да избира – да бъде между баща
на нацията и баща на децата си. И той хипотетично разбира се, да
избере семейството. Да се откаже доброволно от поста си, пак казвам
хипотетично.
Не е невъзможно, историята помни такита случаи. Заради неприетата от
поданиците му любов с американката Уолис Симпсън, британският монарх
Едуард VIII напуска поста си и предава короната в ръцете на брат си
Джордж VI /баща на Елизабет II, сега кралица на Обединеното Кралство/
през 1936 г.
И в най-новата история на България това няма да е прецедент,
абдикирали са и княз Александър I Батенберг и цар Фердинанд I, но по
съвсем други причини. Ще е прецедент, ако жена го предизвика и у нас.
Аз като жена, съпруга и майка съм много наясно с мотивите на г-жа
президентшата да се противи на протокола и я разбирам и възприемам
позициите й. Но като гласоподавател и гражданин на Република България
се дерзая от мисълта, че нещо не е, както трябва да е.
Успокоява ме само факта, че ако г-н Плевнелиев реши хипотетично да
предаде поста си и се отдаде на семейството си, то пак жена ще оправя
положението!
Вицепрезидентът, г-жа Попова по правна норма става президент!
Във всяко нещо от живота, пръст имат жените.
Нали зад всеки успял мъж седи сянката на една силна, смела и
съзидателна жена.
Г-н президенте, имате си я, само я насочете да съзидава и за нас,
гражданите на Република България!
