Патая е туристически град в Тайланд, на около 150 километра югоизточно от столицата Банкок. Намира се на източния бряг на Тайландския залив. Тук морето се среща със сушата и подходящият климат, природните дадености, гостоприемството, добрата храна и екзотиката превръщат мястото в световноизвестен курорт.
Градът е средище на хора от цял свят, които си дават почивка и търсят нови емоции, предизвикателства и спорт. Патая е и второто по финансови приходи перо за тайландската туристическата индустрия, след Банкок, примамлива среда за привличане на капитали, за развитие на развлекателния бизнес и иновационни рекреационни стратегии.
В миналото Патая е била бедно, с типичен земеделски характер средище на местни тай, които са водели традиционен провинциален живот. В последствие, благодарение на красивата природа, топлия климат и тайландското гостоприемството, селото става световен морски курорт, с около 6 млн. посетители годишно.
Нощният живот, разкрепостеното поведение на boys-girls танцьорките, свободата да си някой друг, частиците на дребна лудост, които витаят в патайския въздух, събират хора от къде ли не, за да се отдадат на купона.
Патая прилича по туристически манталитет на нашия Слънчев бряг, но е по-рафинирана модификация.
Другото, което свързва Патая с родните ни ширини, е местен млечен деликатес в няколко разновидности, подобен на кисело мляко, което се продава под марката „България“. Някой с търговски нюх, добре експлоатира родната ни бактерия, разбира се, в тайландски вариант.
Райската тропическа ботаническа градина Нонг Нуч (Nong Nooch) се намира в провинция Чонбури, в близост до Патая. Пътувам натам с мои приятели. Наближаваме според табелката и навлизаме в локален частен път. От двете му страни започват да се редуват добре подредени горички от палми и фигурално оформени кипариси. Всичко е зелено, красиво и натрапчиво перфектно. Професионално пипнато, с вкус и симетрия.
Историята на градината е такава – в далечната 1954 г. семейство Т. харесва и купува 1500 акра земя в района около Патая с цел отглеждане на плодове – манго, папая, портокали, банани, дуриани, личи и пр.
В последствие променят идеята си и превръщат овощната в тропическа градина. Открита е официално за посещения от публика през 1980 г. Оттогава до днес градината се разширява, обогатява се нейната видова и естетична същност, допълва се и се разнообразява.
Всичко е изключително професионално пипнато, с прецизен поглед в детайла и свръзката му в голямото цяло. Градината е център на ботаническата наука и изкуство в Тайланд, с уникални представители на местната и световната флора.
Слизам от микробуса и мигновено попадам сред цветна свежест. Пред мене е италианската градина. Съвършена. Красотата обхваща сетивата ми и се отдавам на багрите на цветята, зеленото в различни нюанси на растенията и звуците на птиците. Нищо не е по-прекрасно в този момент от заобикалящото ме.
В градината с орхидеите ни чака собственичката, лейди Н., с която се запознаваме и разбирам, че тя ще ни бъде гид през целия ден. Все още не знам коя е тази симпатична дама, облечена съвсем семпло. Слаба, излъчваща финес, тя с лекота и ерудираност отговаря на въпросите ни. Задълбочените й познания ме карат да я попитам дали е специалист-ботаник, но тя каза, че е просто художник.
Качват ни на туристическо вагонче-електрокар, с което се движим из комплекса през целия ден – огромна площ от градини, езера с едри и дребни риби, зала за шоу с размерите на софийската „Арена“, алеи, тематични ресторантчета и кафенета, гараж за слонове, депо за слонове, депо за тигри, депо за папагали, ВИП хотел с уникален арт басейн с олимпийски размери, търговски център, поддържащи структури към градините, гори от палми, гори от бонсай, цветни площи, кактуси и какво ли още не.
В комплекса има и специална арт работилница за собствено производство на статуи на различните видове животни, които са ситуирани из целия комплекс, тематично организирани и видово сепарирани. Чудо, това е думата. Измислено, създадено, координирано и придобило в последствие завършен вид, достоен близо до ръката на Създателя.
Огромният по площ градински парк е разделен на отделни цветни сектори: розариум, италианска градина, френска градина, европейска градина, керамична градина, Стоунхендж градина (точно копие на мегалитното светилище в Солсбъри, Великобритания), палмова градина, карибски парк, цикаден (насекомен) център – тук са и мравките, които са запазен знак на Ногн Нуч, кактусова градина, плуваща градина, кипарисова градина, бонсай градина, градина с орхидеи, смесена градина и пр.
Попитах лейди Н. колко души работят в Ногн Нуч и тя ми каза, че семейството й плаща заплати на 3000 работници. За да живеят и работят пълноценно тези хора, фамилия Т. са изградили за своя сметка и са им предоставили безплатно за ползване къщи, детска градина, училище за децата и професионално училище за възрастни, медицински пункт, социални сгради, както и им осигуряват превоз из комплекса.
Разглеждаме градината с прекъсвания за артистичното шоу и срещата с дивите животни. Разходката ни из зеления разкош продължава през целия ден до 20 часа вечерта. Не мога да кажа кое ми хареса най-много. Всичко е красиво и приятно за окото.
Компилацията на отделните естествени и изкуствени елементи в градините, в единни завършени структури, кара сетивата да възприемат комотативно. Ефектът от видяното е първичен в началото, но в последствие генерира остатъчно задоволство. От срещата с красивото.
В 14 часа е шоуто в залата на комплекса. Закъсняваме заради многото ни въпроси, на които лейди Н. отговаря като гид. Влизаме в залата за спектакли. Програмата е започнала и групата ни се придвижва бързо в тъмното до отредените ни места. Гледаме традиционно тай изкуство, с екзотични ритми и танци, изиграни от танцьори с пищни костюми. На сцената влязат и слонове, които водени от войни, пресъздават моменти от историята на кралство Сиам.
Бързаме към шоуто със слоновете. В друга зала, с размерите на варненското спортно НДК, десетки слонове с мантии и на различна възраст излизат. Водят ги техните наставници. Ние сме на първия ред и получаваме от един хоп зелени малки банани, за да храним в подходящ момент слоновете. Невероятно представление, слоновете са обучени на артистични номера, движат се из манежа като тежкотоварни балерини.
Адреналинът ми се вдигна сериозно, когато няколко слона с различни размери идват пред мен. Храня ги. Едно малко слонче вместо банан иска да ми вземе фотоапарата.
След слонското шоу се качвам на слон. Огромен е.
В гаража за слонове млад тай води едно огромно мъжко животно и го паркира пред специално подготвена платформа за качване. Усмихвайки се, ме подканя да се прехвърля без уплаха върху слона, в монтирана седалка.
Моят слон за яздене. С големи и умни очи, търсещ хобот, огромни крака и цветна препаска през цялото тяло. Гледачът с лекота направлява послушния слона по алеите на градината.
Слонът, с регистрационен номер 96 на гърба, стана моят нов приятел. Харесахме се. Досега не бях имала слон за другар, но този определено ме плени. Размерът винаги има значение, както се вижда! От 3-4 метра височина животът има други измерения.
Тигърът ме чакаше, за да станем и с него приятели. От жегата беше леко замаян и водачът му ме предупреди, да съм внимателна с жестовете си. Аз се приближих, седнах до него и го почувствах. Усетих силата му, страшилището на джунглата бе в ръцете ми. Погалих го, леко, с малко трепет. Великолепен екземпляр, добре обучен, мъжкар. Красив и голям. Но в плен. За да бъде запазен от унищожение. И показван, именно заради това.
Нагледен пример за хуманоидите, че светът и животът, като естествени дарове, трябва да бъдат споделени, съхранени и предадени на децата ни. За да могат и те да ги предадат на своите деца!
Няколко пъстри и едри папагали направо се навират в ръцете ми. Гледачът им смело ми ги оставя и се отдалечава. Пернатите започват да издават звуци и ме стискат здраво с ноктите си за пръстите. Не е страшно, но определено си е диво преживяване. Харесваме се, единият е обучен да дава целувки. Настава атмосфера като на любовна среща, но с пернати.
Близките ми срещи с живи, здрави и истински диви животни в плен промениха живота ми. Усещането да почувстваш ударите на сърцето на диво същество отблизо, което при други обстоятелства може да е жесток убиец, ме преформатира.
Животът е странна въртележка и велик учител. Именно тези диви създания ми дадоха добър урок – да приемам различното същество и да пречупя нивото му на развитие през естествените сигнали на живота. Да видя смисъла от съществуването му и къде е пресечната ни точка на свързване? Защото срещите не са случайни. Те винаги имат някакъв скрит смисъл и носят дълбоко последващо послание.
Ще помня дълго новите си приятели, допира до кожите им и перата им, очите им, мириса на телата им, лекия страх от докосването с дивото.
Вечерта завърши запомнящо се.
Преди сън пуснах няколко китайски фенера в небето, с пожелание за мир, здраве и благоденствие за всички хора по Земята. Защото красотата, хармонията и приятелството могат и ще спасят света!
Към ботаническата тропическа градината се организира, разработва и постоянно се подобрява елегантен ваканционен и развлекателен комплекс, който е уникален със своята структура. Всичко е измислено умно, направено естетически, красиво, с преплитаща се перспектива между растения, животни, природни дадености и развлекателни центове.
Нонг Нуч тропическа градина и резорт е сред най-известните туристически дестинации в Югоизточна Азия.
Говори се, че семейство Т. са със синя кръв.
Текстът е публикуван на 13.08.2016. – http://www.highviewart.com/nong-nuch-neveroyatnata-tropicheska-botanicheska-gradina-v-pataya-tayland-6058.html/page/1
