„Вече имаме духовен баща. Въз основа на това, което прочетох, разбирам, че той е един добре поставен духовник, който ще направи прехода ни по-плавен и по-приятен“, обясни Милена Хлебарова, експерт по протокол в студиото на БТВ „Патриархът на България“.
Тя очаква, че негово Светейшество патриарх Даниил ще успее да успокои хората и ще ги обедини. „Той е млад и знае, как да общува с младата публика и как да ги върне в храма“, поясни тя.
Според Милена Хлебарова, ролята на новия патриарх е да обедини всички митрополити и духовници, да ги накара да разпространят божията вяра и да даде личен пример за смирение и отделеност.
Участие в телевизионно студио в БТВ, посветено на избора на нов български патриарх, 30.06.2024., София, съвместно с проф. Момчил Методиев и адвокат Александър Тодоров.
С Покръстването на българския народ в Христовата вяра, осъществено от цар Борис I (852-889), на 4 март 870 година у нас се създава автономна църквна институция. Историята й е дълга и много интересна, наситена с обрати и носи ритъма на събитията, през които преминава във времето. Тя е най-старата автокефална православна църква в славянския свят и е призната като такава от Константинополската патриаршия от 927 година. Рилският манастир в България е основан през 10-ти век и е един от най-старите манастири в Европа.
След падането на българската царска столица Търново под турска власт на 17 юли 1393 година, предводителят на църквата, свети патриарх Евтимий е изгонен от храма в Царевец, измъчван и изпратен на заточение в Бачковския манастир, където умира през 1404 година. В следващите векове под турско управление, диоцезът на българската православна църква преминава под юрисдикцията на Цариградската патриаршия.
Благодарение на далновидните действия на български духовно извисени хора и с подкрепата на българския народ, след десетилетия продължителни църковно-национални борби, Султан Абдул Меджид I дава известни граждански и религиозни свободи на всички поданици на Османската империя, включително българите. На 27 февруари 1870 година издава Фирман за учредяване на Българската екзархия, като самостоятелна българска църковна организация, но с ограничени правомощия. По-късно султан Абдул Азис потвърждава и допълва фермана за учредяване на Българската екзархия, с които българските християни стават автономни и са отделени в църковно отношение от Цариградската патриаршия. Последната отказала да признае официалния турски документ и обявила Българската църква за схизматична. Начело на новооснованата Българска екзархия последователно водачи стават трима бележити йерарси: Антим (1816-1888), Йосиф (1840-1915) и Стефан (1878-1957). В периода 1944-1989 години мястото на църквата в живота на българите е символично.
На 10 май 1953 година официално е провъзгласена Българската православна църква за Патриаршия, а за духовен водач е избран с вишегласие Пловдивският митрополит Кирил. Той става непряк приемник на Търновския патриарх свети Евтимий, последния исторически български патриарх дотогава. От 27 юли 1961 година, Цариградската патриаршия официално признава възобновената Българска Патриаршия.
След възстановяването на Българската патриаршия през 1953 година, негово Светейшество, дядо Данаил, (с цивилно име Атанас Трендафилов Николов) е четвъртия духовен баща на българския народ, избран след специален църковен цъбор, на 30.06.2024 година в София.
Български патриарси са:
Патриарх Кирил I (1901-1971), с цивилно Константин Марков Константинов е първият български патриарх и ръководи българската църква от 10 май 1953 година до 7 март 1971 година.
Патриарх Максим I(1914-2012), с цивилно име Марин Найденов Минков е вторият български патриарх и ръководи българската църква от 4 юли 1971 година до 6 ноември 2012 година.
Патриарх Неофит I (1946-2024) с цивилно име Симеон Николов Димитров е третия български патриарх и е глава на българската църква от 24 февруари 2013 година до 13 март 2024 година.
