Харалд V е крал на Норвегия от 17-ти януари 1991 година, след смъртта на баща си, крал Олав V.
Мотото му „Всички за Норвегия“ се смята за фамилен патент и е наследено от дядо му крал Хокон VII и баща му крал Олаф V.
Роден е в семейното имение Скаугум, в Аскер, близо до Осло на 21-ви февруари 1937 година, което представлява обширна ферма от 325 акра обработваема земя и селскостопански животни. Подарък е за сватбата на баща му, крал Олав V и майка му, принцеса Марта от дядо му, крал Хокон VII.
Харалд V е потомък на норвежки, шведски и датски крале. В Скандинавия коронованите глави имат силно преплетени семейни и кръвни връзки. Отношенията им са проекция на времето и територията, която управляват.
Харалд V изпълнява прецизно и със стил многобройните си задължения като коронована глава, полиглот е, знае норвежки, шведски, датски и английски езици.
Отдаден е на спорта, особено на ветроходството, където се представя отлично в гонки. Харалд представлява Норвегия многократно като състезател на Олимпийски игри, печели различни ветроходни надпревари между 1968 и 1987 години. Носи норвежкото знаме на официалното представяне на нациите, при откриване на XVIII Летни Олимпийски игри в Токио, 1964 година.
Активно участва в организацията на XVII Зимни Олимпийски игри от 12-ти до 27-ми февруари 1994 година в Лилехамер, Норвегия и е почетен председател на организационния комитет.
Олимпиадата в Лилехамер 1994 година е най-успешната в историята на игрите и втората проведена в Норвегия. Спортните съоръжения са изградени модерно, полифукционално, удобни са за спортистите и зрителите, като публиката на състезанията по ски бягане достига рекордните 120 000 души.
Норвегия е домакин и на VI Зимни Олимпийски игри през 1952 година, проведена в Осло. Олимпиадата е открита от принцеса Раигнилд, дъщеря на крал Хокон VII, защото баща й е на погребението на Джордж VI, крал на Великобритания и техен роднина.
На VI зимни Олимпийски игри за пръв път има олимпийски огън, който е запален в къщата на Сондре Норхейм, организатор на първото състезание по ски през 1868 година и пренесен до Осло от 94 скиора. В олимпийския стадион „Бислет“ го внася Еигил Нансен, внук на Фритьоф Нансен. Самият Нансен е дипломат, визионер, изследовател и приятел на България. През 1922 година посещава страната ни, в качеството си на председател на Върховния комисариат на бежанците към Обществото на народите. Среща се с министър-председателя Александър Стамболийски и помага на българите бежанци от Западна Тракия, депортирани след гръцко-турската война през 1919-1922 години, да се приберат в България. Фритьоф Нансен изготвя и официализира документ, даващ право на бежанци по военни, политически и етически причини да имат документ за самоличност и да пътуват с него. Това е т.н. „нансенов паспорт“, който е революционно решение за времето си и се използва и до сега.
Харалд има цивилно и военно образование. Завършва обикновено норвежко училище, гимназия по природни науки и университет в Осло, политически науки, история и икономика в колежа Balliol, Оксфорд, Великобритания, подобно на баща си Олаф. Следва в училището за кавалерийски офицери в Трандум извън Осло и Военната академия на Норвегия, която завършва през 1959 година.
Харалд е с чин генерал от сухопътните и военновъздушните сили и адмирал от флота на Норвегия.
През 1968 година се жени за дамата на сърцето си Соня Харалдсен, която е без аристократично потекло. Първоначално семейството му е силно против този неравностоен брак и на Харалд му трябват девет години, за да ги убеди в правилния си житейски избор. Един от аргументите му е, че ако не се ожени за Соня, ще се откаже да е престолонаследник и ще предпочете обикновена кариера. Крал Олаф отстъпва и се съгласява те да се бракосъчетаят, след консултации с парламента на Норвегия и с лидерите на различни политически формации.
Двойката има много щастлив брак и две деца – принцеса Марта Луиз, родена 22-ри септември 1971 година и престолонаследникът, принц Хокон, роден на 20-ти юли 1973 година.
Съпругата му, кралица Соня е негова връстница, родена е на 4-ти юли 1937 година в Осло. Завършва професионално училище по модно шиене, първо в Осло, след това и в Лозана, Швейцария. Има и бакалавърска степен по английски и френски езици и история на изкуството от университета в Осло. Когато се срещат с Харолд на приятелско парти, тя е продавачка в модния магазин на баща си. Двамата преживяват красива любовна история, която продължава и до днес, в хармоничен брак.
Соня акомпанира страстта на съпруга си, Харалд към спорта, кара ски и има сертификат за инструктор по обучение на скиори, плува и ветроходства.
Отдадена е на работата на кралското семейство, ангажира се с благотворителни и хуманитарни дейности, културни инициативи и изложби. Заема важния пост вицепрезидент на Норвежкия червен кръст и е особено ангажирана с фонда за подпомагане на деца инвалиди.
Кралското семейство живее през повечето време от годината в имението Скаугум до Осло, което е любимо на крал Харалд V още от детството му, но пребивават и в кралския дворец в Осло, В свободното си време, кралската двойка обича да ходи на риболов.
Баща му, крал Олаф V /1903-1991/ е монарх на Норвегия от 1957 година до смъртта си през 1991 година. Роден е в Сандрингам, Великобритания на 2-ри юли 1903 година с името Александър Едуард Кристиан Фредерик. Син е на датския принц Карл и принцесата на Уеал, Мод. След като баща му е избран за крал на Норвегия през 1905 година, той пристига в Осло заедно със семейството си като престолонаследник. Получава името Олаф и е отгледан в традициите на норвежката култура. Учи политически науки в колежа Balliol, Оксфорд, Великобритания и във Военната академия на Норвегия. Изключителен математик, той е с логична и последователна мисъл от малък, което му помага много по време на кралските задължения. Умее да предвижда ходовете на противниците си и ръководи умело служителите си и процесите по управление на кралството си.
Олаф е много добър скиор и ветроходец, участва в гонки до напреднала възраст. Страстта си към морето, вятъра и надпреварите предава и на сина си, Харалд.
По време на Втората световна война живее в Лондон, Великобритания и заедно с баща си, крал Хокон VII успяват да запазят доверието на норвежката нация и да организират и ръководят борбата срещу германската окупация. Кралското семейство е символ на единството на народа и в трудните военни времена на съпротива показва предаността си към Норвегия и хората й.
След смъртта на любимата си съпруга Марта, не се жени повече.
Живее етично и въпреки възможностите, които има от потеклото си, показва на норвежците своята скромност, загриженост за живота и работата им и оправдава доверието им като справедлив монарх на страната.
Майка му, принцеса Марта Шведска /1901-1954/ е дъщеря на шведския принц Карл /1861-1951/ и принцеса Ингеборг Датска/1878-1958/ и внучка на крал Фредерик VIII Датски, чрез майка си, която му е дъщеря. Принцеса Марта е братовчедка на баща му, принц Олаф, имат обща прабаба, кралица Луиза Шведска. Марта и Олаф се женят през 1929 година, имат щастлив брак и отглеждат три деца – престолонаследникът Харалд и дъщерите Рагнхилд и Астрид.
По време на II световна война Харалд живее с майка си и сестрите си в САЩ и семейството им е под закрилата на 32 -рия президент на САЩ, Франклин Делано Рузвелт /1933-1945/. Майка му, принцеса Марта е близка приятелка с Франклин и Елинор Рузвелт и благодарение на тази връзка успява да осигури ценна военна помощ за Норвегия.
През 1954 година принцеса Марта почива, след дълго боледуване.
Дядо му, по бащина линия Кристиан Фредерик Карл Георг Валдемар Аксел, крал Хокон VII /1872 -1957/ е монарх на Норвегия от 1905 до 1957 година. Той е датски и исландски принц, известен с името Карл Датски. Син е на датския крал Фредерик VIII и на кралица Луиза Шведска. По-малък брат е на датския крал Кристиян X. Принц Карл Датски става първия крал на Норвегия, след разтрогване на 100 годишната уния между Норвегия и Швеция през 1905 година.
Брат му, датския крал Кристиян X е единствения монарх, който е бил крал на Исландия между 1918 година и 1944 година. През 1944 година, Исландия постига независимост и се обявява за република.
Майката на крал Хокон VII, кралица Луиза Шведска, родена в град Стокхолм през 1851 година като принцеса Ловиса Йозефина Евгения Шведска, е единствена дъщеря на шведския крал Карл XV.
Принцеса Ловиса /Луиза Шведска/ не е определена за наследница за трона на баща си и той е зает от нейния чичо Оскар, който става известен с името Оскар II и е крал на Швеция /1872 -1907/ и крал на Норвегия /1872 – 1905/. Неговата съпруга и кралица, Жозефин Максимилиен Йожени Наполеон дьо Боарне, Шведска /1807-1876/ е внучка на Наполеон Бонапарт, от доведения му син Йожен дьо Боарне, чрез любимата му, Жосефин дьо Боарне. Техният най-малък син, херцог Евгений Нерке е един от най-талантливите и известни шведски художници.
Крал Оскар II Шведски е полиглот, с тънко чувство за изящното, поезията, културата, изкуствата и науката. Под патронажа му, през 1901 година се поставя началото на институцията „Нобелова награда“, давана за изключителни персонални заслуги към човешкия гений и за принос в областта на науката, изкуствата и мира.
След разпада на шведско-норвежката уния през 1905 година, Нобеловата награда за мир и до днес се връчва официално на тържествена церемония в Осло, Норвегия.
Крал Хокон VII е племенник на крал Оскар II Шведски.
Дъщерята на Кралица Луиза Шведска, принцеса Ингеборг Датска е майка на принцеса Марта Шведска и баба на крал Харалд V.
Крал Хокон VII е наричан „кралят на комунистите“, защото през 1929 година, приема и потвърждава първото социалистическо правителство в историята на Норвегия.
Баба му, по бащина линия, кралица Мод /1869-1938/ е дъщеря на крал Едуард VII и кралица Александра. Тя е принцеса на Уелс, родена е с името Мод Шарлот Мари Витория и е внучка на кралица Виктория. Омъжва се през 1896 година на церемония в двореца Бъкингам за сина на датския крал Фредерик VIII, принц Карл, който по-късно става крал на Норвегия. Двойката има един син, принц Олаф, роден през 1903 година и крал на Норвегия от 1952 година до 1991 година.
Прададо му, крал Едуард VII, с рождено име Алберт Едуард Сакс-Кобург-Гота е най-големия син на кралица Виктория, монарх на Великобритания и Ирландия и император на Индия /1901-1910/.
Прабаба му, кралица Александра е най-голямата дъщеря на датския крал Кристиан IX и принцеса Луиза от Хесен Касел. Сестра е на руската императрица Мария Фьодоровна /с рождено име София Фредерика Дагмар Шлезвиг-Холщайин-Зондербург-Глюксбург/, на датския крал Фредерик VIII и на гръцкия крал Георгиос I и на принц Валдемар Датски.
Майка е на крал Джордж V Сакс-Кобург-Гота, Уиндзор /през 1917 година се сменя името на династията с Уиндзор, заради Първата световна война и влошения имидж на Германия след нея/, крал на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия/ 1910-1936/.
Принц Валдемар Датски е бил поканен да стане български княз още през 1879 година, след освобождението на България от османска власт. Мястото обаче заема княз Александър I Батенберг, който е много близък до руския император Александър II и остава на българския трон до 1886 година. След абдикацията му, офертата към принц Валдемар Датски се подновява отново и той е избран на 29-ти октомври 1886 година от Третото велико народно събрание в Търново, да бъде монарх на княжество България. Съдбата пак не е благосклонна към него, защото руския император Александър III не го одобрява. На 1-ви ноември 1886 година принц Валдемар се отказва от високата чест да стане княз на страната ни, чрез телеграфно съобщение до България.
По-късно трона ни заема немския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота.
Актуален престолонаследникът на кралство Норвегия е принц Хокон Магнус, роден е през 1973 година в Осло. Има бакалавърска степен по политически науки от Бъркли, САЩ, магистърска степен по право от университета в Осло и магистърска степен по международна политика от London School of Economics.
Жени се през 2001 година за дамата Мате-Мерит Тесем Хойби. Не получава обструкции за избора си от майка си и баща си и има щастлив брак. Принцеса Мате-Мерут е постоянно във фокуса на пресата, заради нейни прегрешения с наркотици в миналото и борбата й с килограмите.
Тя има син на име Мариус Борг Хойби от предишна своя връзка и ражда две деца на принц Хокон – принцеса Ингрид Александра /2004/ и принц Свере Магнус /2005/.
Принцеса Ингрид е втора след баща си, по наследяване на трона.
Заради преплетените кралски връзки и като пра-правкук на крал Едуард VII, принц Хокон е наследник и на трона на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия под номер 85.
От 2003 година, принц Хокон е посланик на добра воля в рамките на Програмата за развитие на ООН. Участва активно в кралските задължения и е отдаден на Норвегия и монархията. Както родителите си, е запален спортист и радетел на природата.
Норвегия е унитарна парламентарна конституционна монархия. Намира се в най-северната европейска територия, на Скандинавския полуостров и граничи с кралство Швеция, република Русия и република Финландия. Има излаз на Северно, Норвежки и Баренцово море. Площта й е около 390 хиляди квадратни километра, с едва 5,4 милиона души население. Коренните жители на Норвегия се наричат саами и наброяват около 40 хиляди души. Скандинавските планини заемат голяма част от територията на Норвегия.
Речната мрежа е гъста, като реките са пълноводни почти през цялата година, а езерата й заемат 4 % от територията й. Тук се намира и най-дълбокото езеро е Европа – Хорниндасватнет.
Горските масиви заемат 29 % от територията на Норвегия, преобладават характерните тундрови гори и почви. Полезните обработваеми почви обаче са само 3.5 %. Северните елени са представители на фауната, както и лосовете, северните лисици, мечки, вълци и койоти.
Норвегия е богата на нефт и газ, които се намират в шелфа на Северно море, има наличие на железни, никелови, медни, кобалтови и сребърни руди.
Архипелагът Шпицберген е островна земя с името Свалбард. Това са многобройни издълбани от ледниците фиорди, като на север от него се намира Северния ледовит океан. Фиордите са визитната картичка на Норвегия.
На старонемски език името на Норвегия означава „пътят на север“, а от старонорвежки език името Norge звучи като „надълго в морето„.
Традиционният език в Норвегия е букмол /bokmal/ и се говори от 90 % от населението, като се използват шведски и датски езици, както и различни диалектни форми.
Основната храна на норвежците е рибата, а най-предпочитана е сьомгата.
Легенда казва, че първите обитатели на Норвегия са троловете. Това са малки човечета с магически сили и с червени носове, ръцете им са с по четири пръста и имат висяща опашка на гърба на тялото. Те помагат или вредят на хората, в зависимост от тяхното поведение към природата и взаимоотношенията помежду им. Затова се смята, че около 70 % от норвежците са със сини очи, за да могат да противодействат естествено на силите на троловете. Дали са против уроки или просто сините очи са рецесивен ген, имащ наследствено наслагване и влияние на общия оформящ фон на населението, е трудно да се определи? Но е факт, че в Норвегия са най-много синеоките хора, намиращи се в една държава.
Смелите войни викинги, познати от норвежката митология често носели изображения на тролчета по себе си, за късмет и победи в битките.
Официален празник на кралство Норвегия е 17-май, когато е приета конституцията на страната през 1814 година.
Кралство Норвегия е високоразвита индустриална държава, с изключителна социална политика, добро образование, спазване на културните идентичности и религиозната толерантност. Тя е втора в Европа по стандарт на живот, след република Австрия.
Кралство Норвегия не е член на Европейския съюз, но е сред учредителите на НАТО, през 1949 година.
България установява дипломатически отношения с кралство Норвегия на 20-ти август 1906 година. Княз Фердинанд I Български и крал Хокон VII подписват дипломатически документи.
Текстът е публикуван на 05.11.2023. – https://www.highviewart.com/izkustvo/kral-harald-v-norvezhki-monarhicheski-vrazki-i-lyubov.html?fbclid=IwAR3TJJd4VZq5VDMDyAUFgjTBdpkPMWPt_SiyoCvlDjaRC_WKuMMd7rC6zGA
