За Коринтския канал, Лутраки и срещата на морските русалки с боговете от планината…
„- Може и да остана… – казах аз, изплашен от грубата нежност на Зорбас. – Може и да дойда с теб; свободен съм!
Зорбас поклати глава.
– Не, не си свободен – каза той. – Само въжето, с което си вързан, е малко по-дълго от това на другите хора; това е всичко. Твоя милост, началство, имаш дълга връв, сновеш насам-натам и мислиш, че си свободен; ала не късаш връвта. А щом не скъсаш връвта…
– Ще я скъсам някой ден! – казах настървено, защото думите на Зорбас докоснаха една открита рана в душата ми и ме заболя.
– Трудно е, началство, много е трудно. За това трябва луда глава, луда глава, чуваш ли? Всичко залагаш! Но ти имаш разум и това ще ти изяде главата. Разумът е бакалин, води тефтери, пише — толкова дадох, толкова взех, това е печалбата, това е загубата. Той е, видиш ли, добро стопанче, не залага всичко, запазва винаги нещо в резерва. Не къса той връвта, не! Държи го, мръсницата му недна, здраво го държи в ръцете си; и ако й се изплъзне – отиде, отиде горкият! Но ако не скъсаш връвта, кажи ми, какъв вкус има животът?“
Цитат от филма “Зорбас, гъркът“, по романа „Алексис Зорбас“ от Никос Казандзакис
Поела съм по магистралата към Коринт, за да търся своята нова гръцка история. В ума ми се върти сиртакито на Зорбас от прочутия филм и трепетна бързам да отида към мястото на брега на морето, където тази песен се е родила.
Честите пътни такси ме дразнят, но асфалтът е със задоволително качество и се кара леко. Магистралата, особено след Атина, се вие покрай морето и гледките са невероятни. Малки островчета, на близко разстояние до бреговата ивица, изникват след завоите и преобразяват синята водна шир със зелено петно от горска растителност, която ги е покрила. Виждат се и малки къщички, кипи човешки живот.
Пристигам в Кокони, малко крайбрежно село на около 20-тина километра от град Коринт. Срещам се с Темис, симпатичен англоговорящ грък на около 40 години, който ми разказва оживено на чаша изстудено бяло вино интересни факти за един от корифеите на гръцката музика – Микис Теодоракис. Изключителна личност, на 91 години, той все още е творческият барометър на гръцкия музикален свят.
Преди години местната управа на село Кокони предоставя на Микис Теодоракис безвъзмездно земя, за да си построи върху нея лятна къща. Тази вила и сега е притегателен център на гръцката културна общност. Тук, сред шума на морето и под сянката на кипарисите, са написаните нотите за световния шлагер от филма „Зорбас, гъркът“. Разтърсващата музика е смислена и жива, като живота.
В селото е имало един беден, но прям рибар, който е приличал на прототипа на Зорбас от романа „Алексис Зорбас“ на другия гръцки великан – Никос Казандзакис. Казвал се е Янис и е починал отдавна, но немирният му дух ме доведе до това вълшебно място, където историите оживяват и стават истини.
С ненадминатия културтрегер, политик и световноизвестен грък Микос Теодоракис не се видях. Поради напредналата си възраст той не приема посетители и се задоволих само да чуя разказа за него от близкия му човек. Това ми стига, да знам, че красивото винаги намира пътя си, за да стане достояние до търсещите го.
Градът Коринт (Κόρινθος) се намира в гръцката провинция Пелопонес, на около 90 километра югозападно от столицата Атина. В непосредствена близост до града е Коринтският канал, който е проектиран и строен 12 години от двама унгарски архитекти, участвали в строителството и на Панамския канал.
Пуснат е в експлоатация през лятото на 1893 година, като свързва Лахейския залив на Адриатическо море със Сароническия залив на Егейско море. Дълъг е около 7 км , широк е около 25 метра и дълбок 8 метра. По него минават средно големи кораби, които спестяват 700 км. воден пробег около Пелопонес.
Идеята за изграждането на Коринтския канал е стара като света и първи сведения за нейното творческо начало идват от 7 в.пр.Хр. През изминалите векове са правени много опити за осъществяване на мечтата на гърците да улеснят преходите си по море. Но чак след 26 века Коринтското инженерното съоръжение прави живота на местните корабоплаватели по-лесен и удобен.
Стените на канала са естествени и като го гледах, ми се струваха не особено високи. Очакванията ми, подбудени от прочетено и чуто, че ще видя нещо колосално се оказаха напразни. Усещането в близост до съоръжението е особено и приемах с интерес преминаващите кораби, височината им бе нереална, на фона на стените и цялата естествена картина на мястото. Мислях си, че ще заседнат отнякъде, даже очаквах да чуя шума на търкащи се ламарини в отвесните брегове. Нищо такова не се случи и умението на капитаните ме радваше.
В самия край на съоръжението, от двете му страни, около шлюзовете са накацали няколко приятни гръцки таверни, сервиращи вкусни местни специалитети. Туристите чакат на по чаша узо или студено бяло вино, с нагласени фотоапарати, за да запечатат излизането на корабите в морето от канала.
Градът Коринт се слави като християнска поклоническа дестинация, заради апостол Павел, който прекарва две години в местността и след това продължава пътя си към Рим. Пише писмо до коринтянските жители и проповядва божието слово. В негова чест е издигната катедрала, носеща името му.
Историческите факти превръщат Коринт в притегателно място. Център на завоевателски, духовни, културни и търговски интереси, градът и жителите му са описани многократно в аналите. За Коринт се смята, че е основан от Користос – потомък на Хелиос, бог на Слънцето.
Според друга легенда, водачът на астронавтите Язон изоставя Медея на Коринтския бряг, за да продължи по пътя си, в търсене на Златното руно.
Коринтяни са взели активно участие под водачеството на Агамемнон в Троянската война.
Благодарение на добрите указания на рецепциониста от крайбрежния хотел в село Кокони, в който съм отседнала, стигам до древния акропол Акрокоринт. Пътят до там е селски, преминава покрай маслинови горички, лозя и къщи.
В частта преди самата крепост, шосето е вече асфалтирано и си личи, че са използвани европейски пари за реконструкцията и организирането на историческите останки в завършен туристически обект. Гръцките колеги на нашия историк Божидар Димитров са положили видими усилия да възстановят достоверно старините.
Крепостта е внушителна и веднага ме превзема. Гледката към околността и морето е неповторима. Разбирам предците, които са оценили мястото по достойнство. Стоейки на входа на крепостта ме обхваща чувството, че владея силата на природата и извора на живота.
Акрокоринт е разположен на много стръмен хълм, издигащ се над целия Пелопонес. Тези естествени природни дадености са използвани от древни времена за контрол на достъпа до град Коринт и околността по суша.
Мястото е владяно от гърци, римляни, византийци, кръстоносци, венецианци и турци, като всеки от тях е доизграждал крепостта според инженерните си умения и военните си нужди. Легендата казва, че вътрешната крепост е построена от кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход.
Водата, необходима за живот в оградения високопланински полис, се е доставяла от извор, наречен Пирини. За него се смята, че е чудодеен и е подарен на хората от самия бог Зевс.
Акрокоринт заема цялото плато на хълма, като са възстановени голяма част от бойните укрепления – стени, кули, наблюдателници и порти. Стръмна пътека води към вътрешността им. Преминава се през три порти преди да се достигне до вътрешния полис.
На най-високата точка се е издигал храмът на Афродита, около който се е намирало свърталището на жриците на любовта, чиито брой е надхвърлял 1000.
Оттам се вижда връх Парнасус, Атика и планините на Пелопонес. Точно в този храм свети Павел е проповядвал божието слово. Днес е останала само една колона, която бележи местоположението на светата обител.
В Коринт е погребан философът Диоген, съвременник и приятел на Александър Велики. Известен е с израза „Аз съм гражданин (космос на гръцки) на света“ и така се явява прародител на думата космополитен.
Гордостта на гръцката СПА индустрия – курортът Лутраки, е разположен на Коринтския залив, в подножието на планината Каймакчалан. Възникнал и активно посещаван е още в древността заради наличието на благотворни топъл и студен минерални извори, които в уникална комбинация даряват здраве на къпещите се в тях.
Тук са си правели среща морските русалки и боговете от планината и са се потапяли в топлите води, които се вливат в морето. Видях хора, които се киснеха в морето, където морската и минералната вода се смесваха, точно като тях.
Захванали се за специални обезопасителни въжета, за да не заспят и да потънат, те сякаш висяха блажени във водата.
Водопадът, намиращ се в непосредствена близост до Коринтския залив на Йонийски море, е притегателно място, защото падащата вода на фона на морето е незабравима гледка. Синият цвят на морето се различава с няколко тона от синия цвят на водата от водопада и очите отпочиват, поглъщащи успокояващите багри.
Буквално на няколко крачки от водопада гърците са направили кафенета, та хем да пиеш безплатна минерална вода, хем да се почерпиш с нещо по избор от менюто. Ясно е, че водата е само уловка и после се почват сметки с гледки!
Времето ми за Коринт изтече. Тръгвам си от полуостров Пелопонес с нежелание, но знам, че историите ми за Елада ще продължат.
Обичам хората, живота, природата, времето и храната тук. Разделям се с малко печал, но съм убедена, че следващото ми идване за нова доза древна философия, история, култура, гурме наслада и приятелство ще е още по-интересно.
Текстът е публикуван на 11.06.2017. в http://www.highviewart.com/cvetno/korint-vodovartezh-ot-legendi-filosofiya-i-sirtaki-8192.html/page/2
