Поколението на 40 – 50 годишните
Родени през 60-те години на 20-ти век, това са българите, избрали да останат да живеят в Родината. Неемигриралите строители на прехода, които са излъгъните камилчета на времето ни. Заченати в социализъм, расли и учили в социализъм, неочаквали да дойде 1989, когато демокрацията ги огря като отразен лъч от правоъгълно огледало и преобърна пионерско-комсомолския им живот наопаки. Част от това поколение, веднага след промените грабна куфарите и се праждоса където му видят очите по света. Голямата ябълка, Албиона, на запад, на юг, на север. Само не на изток. Много умни и полезни за обществото ни момичета и момчета откриха света за себе си и той ги откри. Отидоха на друго място да показват хубост, знания и умения, които бяха получили по наследство или придобили в онази, социалистическата система. Емигрантските стада олешиха зараждащия се капитализъм у нас откъм млада кръв, но той си набъбваше и заемаше място в живота, умовете и джобовете на нацията. Дойде времето, когато падна софийското жителство и непревземаемата крепост се даде без бой на правото да си свободен гражданин. Софиянците вече не живееха на благословена територия и остана само седмото число от ЕГН-то да показва кой е всъщност автентичния столичанин. Другото е сбор от хора, събрани от градове и паланки, махали и сукаци, тържища и колиби. Стичащи се в крепостта, която първия законно избран президент предаде без бой. На хората..
Поколението на родените през 60-те години на миналия век днес са в златната си възраст. Умни, талантливи, знаещи, способни ваятели на прехода. Носители на силата на противоречията на няколко взаимноизключващи се времеви характеристики. Лутащи се още между наученото в затворената система на СИВ и Варшавския договор и законите на Маслоу и Кейнсианската теория за цикъла. И борци за щастието в своя живот и в живота на родителите и на децата си.
Като всяко поколение, в което има по много от всичко и тука се срещат екземпляри с високо IQ, с поддържан външен вид и актуални за сезона и модния повей дрешки, с таблети, подаващи се от чанти и подмишници, с последни модели комуникационни играчки, с мощни возила /коли, яхти и дори хеликоптери/. Метросексуални мъже, каубои и бонвивани, скачащи в хамаци и спални прелюбодейци, скиори и сърфисти, както и амортизирани от безобразно пиене обикновенни алкохолици. Емблематични за прехода ъндърграунд герои, повечето вече покойници, бог да ги прости! Дами, клонящи от разкрепостени колкото повече, толкова повече, до култови пародии на съвременните театрални образи. Напомпани със силикон вироглави хубавици, които издишат винаги, когато балонът на представите им се пукне. Предвидливи умници, с дълг към семейство, име, род и занаят. Мъжемелачки, с безгрижност в погледа и с остри нокти, изпилени за всеки случай, ако ненадейно им забоксуват чарковете на машината за обработка на противниковия пол. Както и кифли, от по-горен клас, с шипков мармалад и мак, леко препечени. От тесто, дето може и като престои, пак да лови око и небце. Или мъже шушляци. С пропускливи качулки, с които, когато и да ги завали дъжд от думи и жестове, все ще ги намокри. Защото ситото на възприемчивост на органът в най-горната част на тялото им е силно стеснено, а цехът за поправки е май в отпуск. Постоянен.
Това е поколението, което даде и дава всичко от себе си. Определя се като осъзнатото поколение на 21 век. Осъзнато за силата на вятъра на промяната, който може да издуха всичко, независимо от колко дълго време и от какво естество е измайсторено? Поколението, което препускайки през времето, изнесе прехода на крехките си рамене и ще го влече още напред, докато се пенсионира. По прогноза някъде към 75-та си година. Дали? Или пак ще дойде вятъра..
Поколението на 20-30 годишните
Родените през 80-те години на 20-ти век, са днешните млади лъвчета. В разцвета на силите си, момичета и момчета с талант и хъс се борят за място под слънцето – професионално и личностно. Получили добро образование навън или у нас, те носят в себе си желанието да са по-добри от най-добрите. Във всичко. Веднага, не после или когато станат на 40. Нямат време за чакане. Те превземат територии, щатове, позиции, постове. Те са настоящите министри, депутати, банкери, директори, обикновенни млади милионери, писатели, актьори, уебдизайнери, лекари, продавачи на коли, електронни джаджи или зелена енергия. Финансови виртуози. Полиглоти, почитатели на здравословната храна и винтидж стила на живот. Маунтинбайкъри и сноубордисти. Нудисти и пътешественици. Те са и ненаситни мечтатели, авантютисти и купонджии. Наричат ги ентертейнмънт поколението. Защото нищо човешко не им е чуждо – секс, бял прах, марихуана, бъчви бира и галони с уйски. Тридневни партита, децибали, силиконови мадами, клубове, плажен волейбол, яхти и монокини. Гейове, пури, спин. Провинциални сексикони, Миски, жрици, но не на Мелпомена.
Родените през 80-те години на 20-ти век са контета, не правят грешката с белите чорапки. Имат стил! Дрехите са втора кожа и играта с тях е част от забавлението на ентертейнмънт поколението. Елегантни, красиви и богати – това са мантрите за всеки ден. Но за да изглеждат като слезли от страниците на Vogue, тунингованите красавици, са изнудили татенцата си за силиконови цици и джуки. Феминиски и еманципатки, които тайно гледат турски сериали, навиращи ни патриархални анадолски нрави.
Ентертейнмънт поколението не е фен на статуквото и се бори срещу всичките му форми. Брани свободата си и дразни църквата с безбрачно родените си потомци. Бракуването е разточителство, което сякаш се приема на сериозно само от живеещите в Асеновград и околността. Не за друго, а защото там е меката на уединг индустрията у нас. Харесват семейството, но това на мама и татко. Създаването на собственно е вид лукс, който ги отдалечава от кариерния скок или Dolce Vita-та. Живеят на скорост, не слагат тавани, но обичат кухнята на баба и са готови да прелетят 2000 километра заради едни сърмички с лозови листа или тутманик с много сирене и масло.
Поколението на тинейджърите
Родени около Виденовата зима през 90-те години на 20-ти век, днешните тинейджери са свежия планински полъх в живота ни. Очарователни, почти деца, почти възрастни, тинитата са това, което ние, които сме минали по техния път, никога не сме били и даже не сме си представяли, че може да сме. Акселерати, удивителни манипулатори, консуматори до мозъка на костите си, имитатори и безмилостни устатници. Природата сякаш е дарила това поколение с повече ум, талант, заложби и хубост от всички предишни. Намахани, освободени, сексуално зрели и стряскащо отворени, IT грамотни до изкривяване на спиците. Деца, пораснали пред екрана на компютъра, без игри на фунийки, жмичка и бой със снежни топки. Но с много виртуален опит. С буйна кръв, шумни и забавни. Както и откровени нахалници, когато си искат и чакат своето. С наднормено тегло и Макдоналдска мания за хранене. Спортът за тях е част от програмата по ТВ, но са фенове на танците, купоните и забавата. Дрехите им са под егидата на трите М-та – модно, марково и задължително купено от Мола. Молът, като институция, новият Пионески дворец, но с по-цивилизационен привкус.
Родените в средата на 90-те години на 20-ти век се наричат Чалгапоколението, защото не си падат по Rock N’ roll, Funck-а или диското. Фаворизират чалгата, която е повече като градски скеч, отколкото като музика за наслада на сетивата. Но копират сценичното поведение на чалга изпълнителите и го припознават като свое. И идват драми във визията и стила им, в изразите, в мотивите им за живота.
Фейсбук е съвременното подобие на популярния преди години лексикон и днес тинейджерите го припознават за свое място под слънцето. Разменяйки си постинги и послания по стените, тинитата живеят във виртуалното пространство наяве, а навън са в безтегловност. Уличната джунгла ги превръща в неуверени и неориентирани млади хора. Непознаването на живия живот ги изнервя и прави агресивни. Агресивността им е близка по степента на тази, която е установена при изспечени престъпници, според данни на психолози. Неувереността им произтича от приемането на семейството и родителите като части от филми за виртуално оковаване, а не като нормална среда за правене на нещата от живота. Нивото на просветната ни пък ги превръща в полуграмотни, мразещи се и незаинтересувани индивиди. Лошата хигиена на човешките отношения около тях ги тласка към проблеми първо със самите себе си, после с родители, учители, съседи, с приятелите. Наркотиците са твърде достъпни около училищата и по статистика около 90 % от децата между 11 и 19 години са пробвали наркотични вещества / хапчета, цигари, кокаин /. Всеки трети тинейджър пие алкохол ежедневно. Бирата не се брои, тя спада към безалкохолните напитки. Престъпността е на една крачка след наркотиците и алкохола, за съжаление. Порочният кръг от неправилни стъпки на родители, учители, на самите тинейджъри само затвърждава данните на институциите, че тинейджърите ни са неподготвени да бъдат в крак с годините си и с очакванията за по-отговорно боравене със собствените си съдби . Но здравите български гени, превели ни успешно през хилядолетия, са надеждата ни, че нелицеприятните думи в по-горните изречения ще се само приказки. Поколението от средата на 90-те години на 20-ти век, въпреки че е заченато и гледано в трудности, носи чертите на съвремието си и когато му дойде времето ще покаже силата си за възход и просперитет. За себе си и за нацията, така както са го правили поколения преди тях.
Статията е публикувана в сп. „Интро“, м. април 2012.
