Всяка епоха си има колективна невроза и всяка епоха се нуждае от своя собствена психотерапия, за да се справи с нея“ казва австрийския психиатър Виктор Емил Франкъл /1905-1997/.
Думите, изречени от безусловен специалист по човешката душа във времето на бурния 20-ти век, днес са особено на място. Имаме нужда от повсеместна промяна и животът го изисква, направо го крещи и ние сме длъжни да го чуем. Да го развием този призив, да му изградим правила и да го приложим към искащото се в момента, колективно съзнавано развитие.
Един от важните елементи на промяната лежи в социалната сфера.
Какви са факторите, които го предизвикват?
Първо, в години на повсеместни кризи навсякъде по света и у нас, хората с по-напреднало съзнание и интереси за бъдещето на цивилизацията, все по-често и настоятелно говорят за изграждане на общество, в което достойно да съществуват всички, включително и тези, които сега са „невидими“ за институциите.
Второ, роботите навлизат в живота ни, като естествено продължение на техническите ни достижения и облекчават или изцяло отменят човешкия труд. Те са част от нашето ежедневие и този процес не може и не трябва да се спира. Това е бъдещето ни.
Но къде остават хората, тяхната работната сила, дневна им надница, доходът им от положен и удовлетворяващ ги труд? Къде ще отидат познатите ни структурирани начини на живот и следствията от тях?
За това мислят икономисти, политици, психолози, работодатели, синдикатите, трудещите се.
Тези въпроси си задават и световноизвестни личности, като Марк Зукърбърг, Илон Мъск, Ричард Брансън и др., които виждат света визионерски, знаят цената на успеха и на какво ще се основава същността на бъдещия ни живот.
Създателят на козметичната верига „DM“, немският милиардер Вернер Гьотц /1944/, професор в Технологическият институт в Карлсруе, ФРГ смята, че е дошло времето хората да получават базов доход за достоен живот и гарантирано задоволяване на основните им потребности. Да се осигурят средства за всеки, който има нужда от социална подкрепа и защита от страна на обществото.
Просветените хора виждат цялата картинка на предстоящото ни време и осъзнават, че това е пътят, който трябва да извървим. Всичко в живота е логически свързано и следва предначертан модел на висока интелектуална реалност.
Ние възприемаме това, което човешкия ум има капацитета да побере. Онова, което виждаме около нас е една проекция на нуждите ни в момента, отражение е на вътрешния ни свят.
Машините отнемат мястото на работниците от трудовия пазар бързо и безапелационно. Какво става с трудещия се, който не може да използва ума, ръцете и тялото си, за да печели пари за прехрана и нормален начин на живот?
Остава частично или завинаги извън системата и за да не се превърне в ненужен хуманоиден отломък, в невидим субект, нещо трябва да се направи. Тази промяна е належаща и е въвеждането на безусловен базов доход.
Не става дума за утопия, нито за реновиране на отминали социалистически епохи. Тук няма идеологически уклони, мечти или красиви блянове. Това е прагматична реалност и изисква наложителна, много важна и добре премислена и осъществена голяма икономическа стъпка, променяща труда.
Приемането на последиците от тези промени определят силата на човешкия дух, етиката и връзката с живия живот.
Какво е безусловният базов доход – приема се за универсален и безусловен и се полага еднакво на бедни, така и на богати хора, като богатите хора го връщат чрез данъците си. Той би довел до икономии от натоварена административна работа по следене и контрол на ползващите социални плащания, което само по себе си представлява унизителен и наставнически метод.
При въвеждане на безусловен базов доход всеки човек би могъл сам да избере как да живее – да продължи да работи или да разполага изцяло с времето си, като се задоволи с по-скромно потребление, като би могъл да редува и двата варианта.
Така периодите на незаетост не биха будили подозрение, тъй като заплатеният труд няма да е единственият вид призната дейност.
Онези, които изберат да живеят единствено с гарантиран базов доход, ще могат изцяло да се отдадат самостоятелно или колективно на задачи, които ги привличат или те смятат за истински обществено полезни.
Проектът безусловен базов доход залага в голяма степен на многобройните възможности за свободен асоциативен живот, които ще се разкрият след въвеждането му.
Безусловният базов доход замества донякъде обществените трансфери като познатото и практикувано социалното подпомагане, премахва бедността, дава стабилност и облекчава страха в хората от отпадане от социалното им ниво при безработица, болест или остаряване.
Безусловният базов доход не е дългосрочна помощ за бедните, а начин за перспективно проектиране на потенциала на хората.
Той не е решение на социалните проблеми във вида, които са познати у нас, а възможност за нови решения, за инспириране на възможности за развитие на хората в социума.
Безусловният базов доход е иновативен социален инструмент, чрез който се въвежда гарантиран месечен доход на всеки член на обществото, независимо от възраст, пол, религия, образование или професия. Това е доход, който гарантира задоволяване на базовите потребности на реципиентите – от храна, вода, битови плащания, образование и здравеопазване.
Набирането на средства за заплащане на безусловен базов доход се осъществява чрез данъци, акцизи, специални фондове.
В Европа, базовият доход е въведен от 1-ви април тази година в Италия от управляващото правителство на антисистемното движение „Пет звезди“ и дясната партия „Лига“, като реформа на системата за социално подпомагане и на пенсионната система. Базовият доход в размер от 780 евро месечно се потребява от около 5.1 млн. италианци, като социален инструмент и е предвиден да действа за период от година и половина.
Публикувано на 01.05.2019. – http://www.no-comment.bg/kakvo-e-bezusloven-bazov-dohod-i-ima-li-pochva-u-nas.28591?fbclid=IwAR2DY_CvMSSk-hJfAr-JXAuAWCplk_T9R4SCz8PLwOTbY8zKYjbSJ2yWbTE
