Бръмбър дребен, с цвят зелен,
крета сред цветята на балкона,
питам се: дали и той е в плен,
като мене, заради една корона?
Бръмбърът се рови, бута и разгръща,
и с други буболечки се прегръща,
прави дири в земята прясна,
спира се и после се заравя в дупка тясна.
Бръмбърът е малка твар,
но полезна, с ценен дар,
да помага на цветята,
да повдигат те стеблата,
да закрепнат и стърчат,
да са видни и красиви,
да са пъстри, с буен нрав,
да ухаят с аромат,
да превземат моя свят.
Бръмбъре, така полезен.
Склонен ли си друже,
да сменим си ний телата,
и душите и теглата?
Да останеш ти под норма,
А, аз да стана волна,
да подскачам по цветята
и да вкусвам свободата?
23.04.2020.
София