Бад Хомбург или немският Бевърли Хилс

Фестивалът на фенерите бе направил малкото немско градче Бад Хомбург неузнаваемо място. Навсякъде по къщите и пред магазините висяха пъстри фенери с различна големина и създаваха чуден колорит. Времето бе прекрасно за забавления на открито и това влияеше на настроението на хората от околността. Те се разхождаха, облекли весели дрехи и искренно се поздравяваха. Спираха се да опитат купищата храна, която направо извираше от построените по цялото протежение на пешаходната градска улица пъстро изписани лавки. Пиеха Grosse бира или шампанско, слушаха живата музика на местните групи и се въртяха на причудливите въртележки, които сякаш ги отнасяха в света на приказките. Захарният памук и пуканките, ябълките на клечка и стрелбищата веднага извадиха в мене спомена за нашенските събори. Родните са малко по-обикновенни, не са толкова пищни и се провеждат в края на есента по села и паланки, когато реколтата вече е прибрана и хората са по-свободни от ежедневната си работа по полето. И по нашите събори също се завъртат въртележките, яде се, пие се и се играят здрави хора. Тук, в Бад Хомбург хора нямаше, но имаше същия дух на веселба, на отпускане на душата и зареждане на сърцата с весели мелодии, срещи между приятели и съседи, непринуденост и отмора. Чувала съм, че немците били корави, не показвали емоции. Напротив, на фестивала на фенерите, където всяко семейство щом падна нощта носеше ръчно изработен в дома си фенер, показва го на съгражданите си като постижение за изобретателността и умението си да измислят и майсторят нови модели. Млади и стари очакваха удобрението на публиката, както и място в градската класация за добро представяне. А за количествата изпита бира, като част от наградите не се говори, това се подразбира то самосебе си.
Попаднах в Бад Хомбур, заради организираната от кметството 64-та поредна екстериорна изложба на кучета, от породите „хрътки“. Дългокраките ни приятели, които са най-бързите представители на кучешкия свят внесоха аристократизъм, мистика и своенравие сред обитателите на града, които са страстни фенове на тези кучета. Да направиш 64 поредни изложби през годините назад освен, че е сериозен опит, говори добре за желанието на жителите на града да са в хармония с природата, животните и естетическия начин на живот. Видяното от мене така ме покори и съм си обещала пак да стъпвам по приятните и тихи бадхомбулдски улички, да се разхождам сред веселите и учтиви бадхомбулчани, да дишам свежия и изпълнен с мириса на десетки цветни видове въздух.Тук отношението към кучетата и чужденците е съвършенно и ме впечатли. Скитала съм къде ли не по света, но местната доброжелателност е изписана по лицата на хората. Завладява те и те кара да се движиш усмихнат, с приповдигнато самочувствие и желание да се слееш с тълпата от хора, досущ същите като тебе, но някак малко по-добри.
Градът Бад Хомбург фор дер Хое или накратко Бад Хомбург се намира на някакви си 20 км. от град Франкфурт на Майн и е рекреативен център именно на голямото финансово и икономическо сити. Наричат го немския Бевърли Хилс и има защо. Името на града, „Хомбург“, идва от местния замък Hohenberg. По-късно към него се присъединява и името Бад, заради близките лечебни извори и възможността на страдащите от различни болести да се излекуват от тях с помощта на водата. Навлизането на СПА индустрията в средата на 19 век в града го прави международно известен балнеоложки център. Първият СПА хотел и първото казино в Бад Хомбург и в Европа изобщо са построени през периода 1841-1842 от братята Франсоа и Луи Блан, французи по произход, но много предприемчиви по дух и с подчертан нюх към парите. Те, по-късно по примера на успешно работещото казино в Бад Хомбург създават и легендарното казино в Монте Карлпо. Неслучайно наричат старото казино в Бад Хомбург „майката на Монте Карло казино“. В Бад Хомбург се намира и най-стария голф клуб в Германия. Сред забележителностите на града са руската православна църква „Вси светии“ , която се намира в градския парк и е открита от руския император Николай II през 1896 г., защото семейството му и руските благородници често посещавали град Бад Хомбург заради баните и искали да имат свой собствен православен храм за поклонение и света литургия. Тайландският крал Чулалонком /Chulalongkorn/ също изгражда национален павилион през 1914 година в градската градината, в знак на благодарност, че се е излекувал с чудноватата вода на града. Има още и градина за незрящи хора, синагога. Бад Хомбург се превърща в място за срещи на интелектуалци и от руско-еврейско потекло, които се заселват тук, но през годините на II-та световна война са били подложени на гонения и депортиране. Това сега е забравено. От началото на 20-ти век и до днес, Бад Хомбург е любим жилищен район на всички, които имат много добри финансовите възможности – немски и световно известни икономически, политически, артистични, аристократични и светски личности. Говори се, че в града често може да се види на разходка и 82 годишния Михайл Горбачов, съветският лидер, прекройл границите на Европа и останал в историята с името“Човекът с белега, който беляза света“.
Градът Бад Хомбург не спи нощем. Усеща се ритъма му във въздуха, по улиците, в хотелите, ресторантите и баровете, сред туристите и местните, дори в бутиците и на пазара.По улиците му могат да се видят по всяко време на денонощието изящни модели открити и закрити коли, бутикови серии от всички познати ни световни марки. Карат ги освободени личности, познали свежестта на вятъра в косите си, безграничието на възрастта и радостта от собственото си вписване в неповторимата атмосфера на времето, което в града спира да тече по старите правила и си прави собствени. Единствени за мястото – Бад Хомбург. Харичат го Бевърли Хилс на Германия, заради уникално запазените сгради и дворци на по няколко века, наредени като бисери около градския парк и в покрайнините на града. По-голямата част от тях, които са със стойност, близка до космическите числа, са собственост на банки, големи холдинги, индустралци, аристократични фамилии и политици. Съзерцавайки ги, преминавам в друго време, когато хората са били същите като нас, но порядките и света са били коренно различни от днешната повсеместна динамика. Къщите обаче пазят и пренасят скъпоценното си наследство и ни го демонстрират с достойнство и блясък.
В Бевърли Хилс-а на Германия днес можеш да срещнеш представители на десетки нации. Усеща се преплитането на старото време и на щурма на новото, на колаборацията на епохи, изразни средства, пари, много пари, култури, изкуства, традиции и креативност. На приятелство и топлота, на влиянието на постиженията на науката и образованието, на свободата на мисълта в полза на обикновенния човек. Хареса ми желанието и старанието на управата на града да направи градската среда удобна, полезна и приятна за жителите и посетителите на града. Да се погрижи за културните им, социални и развлекателни нужди и да постави човека на първо място.