Руски приятел ме сюрпризира по телефона с приятната вест, че е успял да ми купи ексклузивен билет за постановката „Жълтото танго„. Това е музикален моноспектакъл на актьора Сергей Федотов, за живота на световноизвестния бард Александър Вертински. Представлението е в емблематичното кабаре и арт кафе „Бродячая собака,“ на улица „Италианская“ 4, в сърцето на Санкт Петербург. Какво изкушение, не му мисля много и ето, вече летя за града на река Нева.
Зимата тук е студена, ветровита, дори грозна. Реката е замръзнала, няма го живия живот, глъчта и цветовете на лятото.
Сега е времето на културните събития, на заразния оптимизъм, който струи от сцените на театрите, музикалните подиуми, от изложбите и ревютата, въпреки много минусовите температури навън.
В уютното и малко кабаре „Бродячая собака“, могат да се съберат само 40 зрители и тук още бродят неспокойните духове на Анна Ахматова, Хлебников, Маяковски и много други колоси на руската култура от 20 век.
Началото на история на културната институция „Бродячая собака“ за Санкт Петербург започва в новогодишната нощ на 1912 година, когато за първи път местните бохеми правят небивал музикален купон. Легендата гласи, че особеното име на кабарето /в превод „Скитащото куче“/ възниква случайно, когато писателя, граф Алексей Толстой и режисьора Николай Евреинов сравняват живота си, с този на бродещите из улиците на Санкт Петербург улични кучета и търсят сцена за изява на талантите си и веселия си и неспокоен нощен нрав.
Изпълнителят на руски шансони, княз Александър Вертински има много интересен живот на актьор и певец. Родоначалник е на руската авторска песен. Роден е в Киев през 1889 година, той твори в Москва и Санкт Петербург до Октомврийската революция в Русия. След това, в продължение на много години обикаля световните кабаретни сцени от Париж до Шанхай и завладяващите му песни са отражение на истинския руски живот. Сприятелява се с Чарли Чаплин, а често с Феодор Шаляпин делят славата на скитническата си музикална съдба.
Гонен от силна носталгия и въпреки страха от репресии, през 1943 година, след няколко опита, успява да получи позволение от властите и се завръща в СССР. До края на живота си през 1957 година пее за своята любима руска публика. Голяма част от репертоара му е подменена и на всеки негов концерт задължително е присъствал специален цензур, за да следи за моралното съдържание на песните му.
Руските му шансони са по стихове на Марина Цветаева, Анна Ахматова, Сергей Есенин, Александър Блок и негови собствени. Най-популярните сред тях са „Лилавият негър“, „Танго Магнолия“, „Малкото креолче“, „Пиратът Джими“ и др.
От брака си с грузинската художничка Лидия Циргвава има две дъщери актриси – Мариана и Анастасия, като Анастасия Вертинска е известна с ролите си във филмите „Война и мир„ и „Алените платна“.
Легендарните бардове Булат Окуджава и Владимир Висоцки са продължители на музикалния му индивидуализъм на сцената.
Авторският спектакъл „Жълтото танго“ за живота и музиката на неповторимия Александър Вертински е дело на актьора Сергей Федотов, в съавторство с пианистката Ирина Скосирева. Сергей Федотов умело се вгражда в образа на кумира си и пренася за зрителите звуците и багрите на преминалото време, чрез персоналната си творческа интерпретация.
Песните на Вертински живеят своя собствен живот и дълго след смъртта му напомнят за необикновения свят на артиста, който не може да живее без магията на сцената, аплодисментите и публиката си.
Санкт Петербург е признат за водеща световна културна дестинация на 2016 година и го заслужава напълно.
Текстът е публикуван на 07.12.2016 – http://epicenter.bg/article/Spektakal-za-istoriyata-i-priklyucheniyata-na-barda-Aleksandar-Vertinski/115722/6/0
