Летя за Москва през Франкфурт. Тръгвам като на кино, в последния момент. Дават ми виза и на другия ден съм рано с куфара на летището. Оказа се, че полетите за Москва са препълнени седмици напред и едвам се класирам, с едно прекачване през Германия. Никога не съм посещавала Русия и с нетърпение искам да видя всичко. На летището във Франкфурт, от немския пограничен контрол ме харесват за проба за наркотици. Колко ли ги разочаровах изисканите педантки, като не можаха да ме превърнат в част от статистическата им крими извадка? Това е положението, продължавам към летище Домодедово!
Москва ме посреща мъглива, с два градуса над нулата. Първото нещо, което виждам, преди да изляза извън летището е, как един млад мъж поднася огромен букет с кремави рози на момичето, което посрещна. Лицето за русата руска хубавица се скри зад цветята, но успях да зърна щастливата й усмивка. Тръгва ми на добре в Русия, доволна съм. Преди да намеря моя посрещач, лавина от московски таксиджии ме обгражрат и на руски език с грузински акцент ми предлагат да ме закарат дори до Владивосток. Тази прослойка май една майка ги ражда, навсякъде по света.
Руската федерация се състои от 22 републики, 46 области, 9 краища, 1 автономна област, 4 автономни окръзи и 3 града от федерално значение – Москва, Сант Петербург и Севастопол. По официални статистически данни, населението е около 147 милиона души и обитава 17 100 000 квадратни километра. Огромна държава е, най-голямата в света, с територии на два континента – Европа и Азия. В Москва има 12 административни окръга с 125 района и живеят около 15 милиона души с предградията. Москва е град на 868 години, с богата история. Намира се около река Москва, в централната част на Европейска Русия. За произхода на името на Москва има много хипотези, едната от които е, че града и реката са приели славянското име „москьi“, което означава блатист, влажен. Явно района около реката е бил разливен и са се образували блатисти места, които са определили и названието на селището. Друга интересна история за името на Москва има фински произход и означава „мече място“. Вековната символика с мечката и нейния исторически образ, като флагман на Русия има своя естествен древен произход. Москва е голям град, неповторимо място. Тук разстоянията имат други измерения и това е основание да приемеш всичко безусловно.
Тръгвам из града, за да търся моята московска история. Заради световните неразбории, по улиците има засилено полицейско присъствие, което пази спокойствието на хората. Освен полиция има и омоновци. Често се налага любезно да преглеждат раницата ми. Попадам на площада на Московския Кремъл и се взирам в кулите му дълго и любопитно. Трепетно ми е, защото толкова пъти съм виждала по телевизията или в учебниците ми по руски език в училище тези очертания, но на живо изглеждат величествено. Тихо цялата обстановка влетява впечатляващо в мене и усещам пълзенето на новото по сетивата си, желанието по-бързо да обходя, да разгледам, да снимам, да се запозная с всичко, което се изпречи пред погледа ми. На Червения площад има огромна тълпа от всякакви туристи – японци, италианци, китайци и американци. Снимат, бутат се, ахкат като мене. Срещаме си погледите с един италианец и се усмихваме взаимно. Запознаваме се. Пиетро се оказва от Латина, град близо до Рим, разменяме си впечатления за красотите на Москва и той ми казва, че е силно изненадан и много щастлив от видяното. Аз го снимам и той мене, на фона на Спаската кула.
Преди години, в едни други времена, имаше мои сънародници, които бяха абонирани за Москва. Правеха се на богопомазани, сякаш са родени със златна лъжичка в устата. Живееха в Москва, учеха, работеха, женеха се за съветски жени, създаваха поколение. Пиеха водка като казаци и играеха казачок. Носеха се с големи калпаци на главите и дълги кожени шуби / времето тук, когато засъска, наистина принуждава всички да се опаковат топло /. Същите тези мои познати, щом „Скорпионс“ отвя старите дни с „Вятъра на промяната“, станаха по католици от папата. Но си останаха с калпаците и водката. Сигурно по навик или защото се надяват, пак по тях ще ги разпознаят по-лесно, ако стане нужно. А аз за първи път в живота си крача по московските улици, гледам, слушам и вадя спомени от натрупаните с годините и научени от филми, книги, разкази и мои умозаключения образи, звуци, вкусове и миризми. За да ги сравня с оригиналната Москва.
Всичко в Москва е огромно. Булевардите, хотелите, магазините, пазарите, жилищните комплекси. Кремъл, университетите, институциите. Задръстванията също, по 3 – 4 часа са. Това съм го виждала само по филмите. Мащабността е навсякъде и нарочно е търсена. За да може обикновения човек да се чувства малък и зависим от всичко. Да си знае мястото, да е дисциплиниран и респектиран. На мене ми хареса тази огромност, проспектите, река Москва с многото мостове. Стара Москва с кулите на Кремъл, на фона на новите небостъргачи. Сблъсъкът на култури, езици, история, народопсихологии, моди и таланти. Москва е сбор от блестящи умове, гении, учени, писатели и художници, артисти и обикновени трудещи се, но и от алкохолици, бездомници и ужасяващ криминалитет.
Разхождам се по Арбат. Това е стара пътна артерия, свързваща навремето напряко Москва с река Днепър и град Смоленск. По късно Йосиф Сталин използва улицата като най-кратък път, за да се придвижи до работното си място в Кремъл. Сега е артистичното място на Москва. Тук е къщата на Пушкин, театър „Вахтангов“ с фонтана и позлатената статуя на принцеса Турандот пред него, статуята на поета с китара Булат Окуджава, старинни здания запазили следите на отдавна отминали московски времена, ресторанти и кафенета. Направи ми впечатление едно кафене, с доста смел арт дизайн, където вместо столове, предлагаха за сядане тоалетни чинии. Мястото се пръскаше по шевовете от посетители, които не се свеняха да си пият кафето, кацнали на порцеланови цукала. Гостите на Москва обезателно се разхождат по Арбат, а московчани колкото и да е студено, може да се видят как хапват „мороженое“ и правят по един тегел открай докрай, като всекидневно развлечение.
ГУМ-ът на Червеният площад е институция. Блести в разкош, всички световни марки се представят с последните си колекции. Цените са космически, дори се предлага скъпа „историческа тоалетна“, в която в старовремска обстановка можеш да се облекчиш за 5 лева. Новогодишната украса придава на магазина особена приказност, елхите и дядо Мразовците са възхитителни, а мравуняка от хора е навсякъде. Кафенетата и баровете са претъпкани от добре облечени московчани и туристи от близо и далеч. Московският ГУМ ми напомни за галерия „Виктор Емануил“ в Милано, като скъпотия, по бутиците за модни дрехи и аксесоари и хората, които ги посещават. Както и с павилиончетата за сладолед, пред които има опашки от по 20-30 човека, които спокойно чакат реда си, за да си купят сладкото ледено удоволствие. По тази аналогия си казвам, че светът е едно глобално село и животът е низ от едни и същи неща, които ние хората правим, независимо къде и кога сме родени. Обичаме ароматно кафе, студена бира, хубав сладолед, свободата да избираме как да живеем, да пътуваме, да се обличаме и да откриваме интересни и непознати неща. Отвън ГУМ-ът е очертан от хиляди светещи лампички, които обхващат формата на сградата отвсякъде и й придават изключителна тържественост. Целият интериор и екстериор го правят уникално място. Погледнат отдалеч, ГУМ-ът има силно празнично въздействие.
Пред ГУМ-а виждам 30 метровата празнична елха, която тъкмо украсяват. С огромни разноцветни руски бонбони с лика на Миша, с катерички, с вълка и заека от „Ну погоди“, с играчки, светлини и гирлянди. Дърветата около ГУМ-а вече са окичени с многобройни, големи и пъстри топки. Красиво е. Като новогодишна арт гора. Около елхата има ограда, не мога да я разгледам отблизо, защото работници все още правят базара за топлите напитки, типичните руски сувенири и лакомствата. Има и сцена, от където ще тече грандиозното новогодишно шоу. Монтират и екраните, за да могат да видят и чуят всички на площада, новогодишния поздрав на президента Путин. Прави се и ледена пързалка, която ще работи до края на март следващата година. А на 31-ви декември всеки, който иска да се пързаля и забавлява едновременно, може да посрещне новата година на кънки. Елхата на площада на Московския Кремъл също е институция, сбор от мечтите, желанията и стремежите за здраве, късмет и успех на руския човек. Цялото пространство, което се аранжира празнично е предназначено да направи времето около последните дни на старата и първия ден на новата година особено вълнуващи.
Човек е творец на собствената си съдба, на делата и победите си. На своите мечти, кроежи, намерения и успехи. Дори на късмета си. В навечерието на новата година, всеки един от нас си прави равносметка за изминалите дни, за пътя си, за щастливите мигове и трудностите, за красотата и обичта в живота си. Кроим планове за новите неща, с надеждата, че хубавото ни чака занапред, а лошото остава зад гърба ни. Нова година е единственото време, в което всеки е готов да пожелае искрено на другия същото, което иска за себе си. Така този нощ се превръща в удивително обединяваща, щастлива и различна. Нова година е най-веселия празник в Русия. Руснаците обичат зимата и дните около новата година са особено тачени и винаги се празнуват подобаващо.
Намирам „Третяковската галерия“ сравнително лесно. Отвън сградата прилича на замък. Създателя й, Павел Третяков е бил търговец, който натрупва добро състояние и започва да събира руски произведения на изкуството за себе си. Брат му Сергей, който също е колекционер на картини и негов партньор в търговията умира млад и Павел Третяков, преомисляйки вижданията си за живота, решава да направи колекцията си общодостъпна за московчани. Така през 1892 година галерията е отворена за посещения. Има изграден реалистичен паметник на Павел Третяков в двора й, пред причудливата Васнецовска фасада. Самата фасада е емблемата на галерията. Иля Репин рисува портрет на Павел Третяков и го увековечава като духовен човек. Влизам с трепет в храма на изкуството. Събота е и е пълно с посетители. Тълпите пред няколкото каси ме карат да съм още по-любопитна. Деца, младежи, възрастни се редят чинно, за да си купят доста скъп билет и след това да прекарат свободния си ден сред класно изкуство. Шедьоври на руските символисти, импресионисти, модернисти и реалисти са в експозицията на „Третяковската галерия“. Иля Репин, Исак Левитан, Василий Перов, Валентин Серов, Василий Верещагин, Василий Суриков, Марк Шагал са част от художниците, чиито творби са в колекцията. Иконите на преподобни Андрей Рубльов поразяват с библейската си тематика, особено „Свети апостол Павел“ и „Свети архангел Михаил“ са силно въздействащи. В една от залите виждам стълпотворение от хора пред известната анималистична картина „Утро в боровата гора”, която е нарисувана от Иван Шишкин в съавторство с Константин Савицки през 1889 година. Всъщност Савицки рисува мечетата, но по-късно Павел Третяков изтрива подписа му под картината и авторството остава само за Шишкин. Години по-късно мечета стават визуален фон за едноименните емблематични бонбони, които са любими на поколения любители на руския шоколад. Пред картината „Запорожци пишат писмо до турския султан“ стоях дълго и си мислех, какво ли е преживял Иля Репин през десетте години, които са му били нужни, за да я нарисува. Обхождам всички зали с картини и едва накрая откривам истинското съкровище – православния храм „Свети Николай Чудотворец в Толмачи“. Това е първият действащ храм – музей в Русия, функциониращ от 1992 година. Според руските църковни анали за църквата „Свети Николай Чудотворец в Толмачи“ за пръв път се споменава през 1625 година. Храмът има дълга и любопитна история, преминаваща и през тъмните периоди на болшевизма, когато е бил разграбен. Пренесен е детайлно и е реставриран прецизно. Иконата на „Свети Николай Чудорворец“, чието име носи храма е от 1692 година. Тук се намира „Владимирската икона на Божията майка“, пред която имах щастието да се преклоня. Смятат я за чудотворна и за една от най-силните икони в Русия. Пред нея в миналото са се извършали най-важните държавни актове на Русия – клетви за вярност към Родината, молитви преди войни и избиране на Всеруските патриарси. Православният храм е силно въздействащ с блясъка си, с античността и реалистичността на иконите, параклиса и църковната утвар.
Кремъл разглеждам само отвън. С Владимир Владимирович този път не се видях, защото нямах потвърдена среща. Но той беше толкова зает, заради лошия турски ход със свалянето на военен руски самолет над Сирия, че едва ли му е било до аудиенции. Надявам се, друг път да можем да обменим мисли за живота и света.
Моите руски приятели ми угаждат приятно гастрономически. Буквално ме тъпчат с блини, пелмени, пироги, с превъзходен борш и солянка, с хайвер и риби. Откривам за себе си руската сметана, тварога /това е сладка сметана, с или без добавка на сухи плодове/ и тортите от Арбат, които с чай са удоволствие за небцето. Когато навън е студено и в името на месеца има “р“, не съм си представяла, че ще се разхождам по московските улици и ще ям „мороженое“ на клечка. Без да се притеснявам за гърлото си. Всичко свързано с храна ми хареса. Бих се върнала отново и в модния ресторант „Вареничная“ на улица Арбат, където интериора наподобява времето на съветския соц, въртят стари известни филми по тв мониторите и звучи музика от 70-те. Мислех, че мястото е предназначено само за чуждестранни туристи, като мене, но по масите сядаха и московчани.
За да усетя истинската страна на Москва, искам да ме заведат на типичен руски пазар. Ето ме на „Домодедовската ярмарка“ / пазар /, който се намира в едноименния московски квартал. От площада пред пазара тръгват рейсове и маршрутки за Подмосковието, където са селските къщи и вилите на московчани. Метрото също има спирка и мястото е доста посещавано. Влизам първо в супермаркета до пазара – голям, пълен с хранителни стоки. Снимам подредените щандове със стока без притеснение и се уверявам, че хранителни санкции, наложени от ЕС за обикновения руски човек няма. Преодолени са, защото хората си купуват български зеленчуци, гръцки маслини, немски и холандски сирена, немска бира и шоколади, наравно с руските. Самата ярмарка е колоритно място, където въпреки студа има всичко, което е необходимо за изхранването на едно домакинство. Покритите рибен и месен пазар ме впечатляват с изобилието си. Само пари да имаш, за да задоволиш всичките си хранителни прищевки. Оглеждам рибите, с различни големини и цветове са подредени, като за изложба. Пресен черен и червен хайвер има бол и търговците щедро го предлагат за проба, за да си избера от най-добрия. Шеговито ги питам, дали дават и по капачка водка към лъжичката хайвер, за да си спретнем купон. Настава бурен смях и около мене се събират продавачи от няколко сергии. Завързваме приятен разговор за живота, хората и храната. Купувам си хайвер по вкус и се чувствам доволна. Визитата ми на пазара ме зарежда с непринудената енергия на обикновения руски човек, хареса ми искрения разговор с търговците, шегите им и усмихнатите лица. Под работните им престилки веднага си личи широката руска душа, с добронамерените жестове, веселите думи и простите човешки истини.
Ходих по мостовете над река Москва, гледах преминаващите кораби, бях на паметника на младoженците, дори се снимах с една двойка туко-що бракувани младежи. Обикалях по улиците, губих се и пак намирах пътя. Студът не ме спираше, даже напротив, имах стимул да се движа с добро темпо, за да видя повече и повече.
Разгледах и Мавзолеят на Ленин отвън. Църквата „Свети Василий Блажени“ с пъстро оцветените куполи и с вход от 350 рубли. Послушах запленителните гласове на малък хор от певци на църковна музика, храмът на „Христос Спасителя“, църквата „Света София“, Болшой театър без да гледам постановка в него, защото нямаше билети. Александровската градина е много царствена, харесва ми артистичната композиция от четири буйни коня, типично по руски. Тук е и Вечният огън и паметника на Незнайния войн.
Москва не може да се види отведнъж. Останаха ми доста паметници, музеи, улици, нови срещи и разговори с московчани, театрални постановки и много храна за дегустация за друг път. Не се научих да пия и водка с хъс, както го правят местните. Този национален афинитет, превърнал се в черта от характера на руския човек е специфичен, заради суровата зима, мъглите, малкото слънчеви лъчи и краткия ден. Разбрах и, че пиенето на водка не се определя по полов и социален признак, а само по жажда и вкус. Не знам дали имат изграден паметник на водката, но тя е най-голямата им страст и слабост.
Моите московски срещи завършиха засега. Прибирам се. Столицата на Русия крие още доста любопитни места, хора и тайни, които си заслужават да бъдат търсени, правилно открити и по-детайлно проучени. В дебрите на чакащите истини, се крие голяма част от нашата история. И любопитството ми ще ме води по пътя натам!
Текстът е публикуван на 11.12.2015. в http://www.highviewart.com/moskva-blyaskava-i-nepovtorima-4374.html/page/1
