От другата страна на възприятията, където животът е съвършен и е мястото на веселието, звездите са енергийни остриета и с ярките си сили, пробиват мрака. Като бродирани прецизно по небесната канава, всяка си знае мястото, не се лута, шикалкави или жужи. Тихо, скромно и вежливо върви по пътя на светлината си и я разпръсква безспир.
Малко преди да се появи изполина слънце, и нощта да стане ден, звездите светят най-ярко и умеят да приласкаят в последната тъмнина, всеки, който търси тяхната любов и наслада.
Над морето, звездния купол е необикновен, сякаш безкраен. Съединиш ли мислено двете стихии, линията на хоризонта изчезва, слива се с невидимото. И там се прокрадва смисъла на живота, леко напредва към гледащия нагоре и после се впуска в своя бяг, към безкрайността.
Очите възприемат звездните лъчи пряко и автоматично, ума обработва видяното с леко закъснение и тялото се настройва спрямо вълните на непознатото. Толкова изящно и същевременно любопитно и необятно. Формите на звездите, очертаващи различни символни знаци, са проекции на оприличени от човека същества. Далечни приятели, бдящи над съня на земята. И пазещи тишината на природата, проникваща леко и спокойно в уморените тела на хората. За да ги зареди с небесен елексир и да им осигури сигурност, по студения път към деня и слънцето.
