Нямам навика да се изказвам негативно срещу български организации, особено държавни компании, колкото и да са ме разочаровали с безхаберието или нахалството си към мене, като потребител на услугите им, но това откровение си струва.
Рядко пътувам с влак, ако не броим подземната влакова придобивка на София, която ежедневно ме разнася бързо и удобно, на някъде из града.
Но на 02.08.2024., с бърз влак 3621, тръгващ от пъви коловоз на гара София в 07.03 часа, се отправям към морето (Бургас), през Карлово. Знам, че предния ден (01.08.2024) пет празни вагона на частен товарен влак са дерайлирали между гарите Мирково – Долно Камарци и движението на влакове оттам е преустановено. Няма жертви. В публичното пространство тече информация, че незабавно към мястото на аварията са изпратени техника и екипи за вдигане на вагоните и започване на възстановителни дейности, за отваряне на жп пътя към Източна България. Смятам, че за 24 часа пет дерайлирали вагона ще дъдат бързо отстранени. Но не би.
Моят влак N 3621 се отправя по пътя си навреме и аз мислено броя минутите, които ме делят от плажа, морето и безвремието. Кондукторът ми проверява билета и ме моли, при гара Долно Камарци да не поглеждам към катастрофиралите вагони, гледката била неприятна. Съгласявам се. Стигаме гара Столник и влака замръзва. Носи се слух, че не можем да преминем, почва разправия, дори група пътници се разгорещяват и погват кондуктора, които е официалния представител на БДЖ във влака. Става напечено и се стига до бой. Кондукторът се заключва в едно от купетата и се спасява от разправа. Чакаме. Чакаме още. Информират ни накря, че машината, която трябва да премести дерайлиралите вагони е дефектирала. Нямало друга в БДЖ. Времето безмилостно тече, а влак N 3621 не се движи. Скоро се разбира, че се връщаме към София и при гара Казичане ще хванем в посока за Пловдив. Това е единствената възможност влакът да продължи напред. Ускоряваме ход, направо летим и стигаме гара Пловдив. Оттам поемаме към Карлово и по установения маршрут на влака. Закъсняваме с часове, направо си губя деня и плана ми, да поплувам на воля, днес се проваля изцяло. В купето от гара Казанлък нахлуват две семейства роми и става весело. Без билети са и се разправят с кондуктора. Накрая стават редовни пътници, след 20 минутна кардарма. Заговаряме се, направо ставаме добри спътници. Едното момче, около 30 годишно, учи в девети клас вечерно, но не знае кой е Иван Вазов, другото, негов брат на 27 години, е влизало 11 пъти в ареста за кражби и не може да чете. Съпругите им също са неграмотни. Но са добронамерени и те като всички българи отиват на морето през месец август, „да развеселят душата си“. Подарявам на деветокласника книгата, която нося със себе си и той грейва. Ще я чете на цялото семейство. Ромските дами имат по четири деца, всяка и са щастливи с живота си. Печелят, колкото да преживеят, но знаят, че Господ Бог няма да ги изостави и ги обича. Съгласявам се и за кратно забравям за обидите и неволите, причинени от БДЖ. Стигаме гара Бургас със огромно закъснение от предвидения час, с ромите се разделям дружески, всеки по пътя си.
Междувременно, министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков, част от екипа на служебното правителство на премиера Димитър Главчев, иска оставките на ръководството на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), заради сериозни проблеми на системите за безопасността на превозите и зачестилите инциденти по жп инфраструктурата. Това са генералния директор Мария Генова и председателя на Управителния съвет Емилия Никова, които той назначи лично, когато беше министър от квотата на партия „Продължаваме промяната“, в коалиционното правителство на премиера Николай Денков.
Сигурно министър Георги Гвоздейков се позовава на случая с моя влак N 3621 и праявява държавническо мислене, в полза на пътниците, за което го адмирирам.
Но БДЖ надмина себе си, с некомпетенстност и подигравка с пътниците. В мига, в който моя влак N 3621 е потеглял към Бургас, се с знаело, че движението при гара Долно Камарци не е разчистено. Как може да се отправи цял влак (по-късно разбирам, че не е само този влак), със стотици или хиляди пътници в път без изход, да се губи работно време, гориво, да се използва безмислено жп техниката (локомотиви, вагони, жп структура, електроенергия и т.н.), да се спекулира с ценното време на пътниците и открито да се накърнява тяхното мислене, кондиция и ваканция? Кои са тези управленски калинки, които си играят със съдбата на хората, техниката и имиджа на БДЖ. Те знаят ли историята на тази компания, чели ли са какви хора са я създали, колко служители са отдали живота си за да носят името „жепеец“ ?
Дали интересите на частната компания, чиято собственост са дерайлиралите вагони при гара Долно Камарци, са надделяли над интересите над държавата, ще решава министъра на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков? Мене ме интересува, кога българския пътник ще се почувства добре огрижван, пътуващ в чисти, здрави и климатизирани вагони, ще стига бързо, навреме и безаварийно до крайната си цел, както потребителите на влакови услуги във ФРГ, Италия или Австрия, например?
Благодаря на влаковия персонал и на машиниста/и на локомотив с име „Цар Иван Асен II“, че изпълниха безупречно, компетентно и точно задълженията си, въпреки обидното отношение на някои жп управленци, дори и към тях.
П.С. Ранната вечер поплувах в морето, прекрасно е и животът е хубав, въпреки БДЖ!
