Дипломацията е часовникарска работа

Още когато през месец август 2013 година президентът на Република България, г-н Росен Плевнелиев се срещна и разговаря с вицепремиера на Република Турция, г-н Бекир Боздаг в град Пловдив, се наруши протокола на дипломатичеко кореспондиране между двете държави. Дипломатичекият етикет главоломно се срина, защото в средите на дипломацията е прието, ранга на политичеките лица да се спазва при срещи и разговори. Особено по външнополитичеки и междусъседски теми. Тогава президент се срещна с вицепремиер и г-н Росен Плевнелиев го прие за нещо нормално. Това обаче постави прецедент, който се разпозна от югоизточните ни съседи като нормално поведение и незакъсня да доведе до нови недоразумения. Външният министър на Република Турция, г-н Ахмед Давутоглу си позволи да отмени визита у нас и среща с външния ни министър, г-н Кристиян Вигенин по една крехка причина – в реда на протокола не му се разрешава да се срещне с президента Росен Плевнелиев лично. Какво толкова разгневи г-н Давутоглу? Невиждането с президента ли ни? Защото г-н Росен Плевнелиев не отговаря за външната политика на Република България, не създава политически практики по нея, а само се придържа и изпълнява в цялост тези, които правителството изготвя и извършва. Не е и по ранг на г-н турския външен министър. Той е президент на Република България. Президентът и институцията, която представлява нямат изпълнителна власт. И когато това правило се подцени и неуважи, следват гафове.
Неидването на външния министър на съседна Турция за визита у нас, подготвяна от екипите на двете външни министерства за 6 и 7 февруари т.г. е негово решение. Лично или продиктувано от други фактори, времето ще покаже, както и дипломатическите действията на съседите ни. Но това е гаф, роден от друг гаф – на нашия президент. Може да се предположи, какви особености от предишния, уж приятелски разговор между г-н Боздаг и г-н Росен Плевнелиев по време на ифтара в Пловдив миналата година са предизвикали тази непочитаема реакция у г-н Давутоглу? Някакви ангажименти ли е поел г-н Росен Плевнелиев, които не са съвместими с правомощията му или е оставил впечатление в турската страна на човек, чрез който лесно и леко могат да се прокарват неоосмански идеи у нас? Предстои да видим..
Република Турция се изживява като тигъра на Балканите, като претендент в правенето, воденето и налагането воля и практики в регионалната политика. Всеки има право на щения, друг е въпроса колко и как могат те да са в унисон с нашата държавна политика и мястото на суверенна ни държава в пределите на ЕС?
Г-н президентът Росен Плевнелиев е повече от препоръчително да спазва протокола, за да избягва колизиите, в които вкарва не само себе си, но и държавата. Дипломатическата работа е часовникарска, с много умисъл, опит и далновидност. Изисква носенето на вода от много извори, докато се напълни държавната стомна. В желанието си да е полезен и лицеприятен, той създава нелицеприятни поредни гафове. Които тежат.На всички.
Съжалявам, че г-н Давутоглу канцелира визитата си, защото винаги се радвам, когато съсед посещава родината ми с добронамереност и приятелство.