Австрия е прекрасна и броденето по нейните красиви и подредени градове, запазени гори, тучни поля, високи и пленителни планини, смарагдово зелени езера и покрай реката на Европа – Дунав, е истинско вдъхновение за пътешественика.
Храната и напитките в Австрия са приятно предизвикателство за всеки, който обича да си угажда, защото винаги има нещо ново, вкусно и запомнящо се за небцето и душата да се опита и скоро това удоволствие се превръща от любов от първи поглед, в постоянен кулинарен интерес.
Отивам в долината Вахау /Wachau/, включена в списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО.
Намира се в Долна Австрия, (Niederösterreich), на около 75 км. на запад от град Виена, между градовете Мелк и Кремс и е живописно разположена покрай река Дунав. Покорява ме с чудесен туристически и земеделски ландшафт.
На площадът с бароковата църква от 15- ти век, в курортното селище Шпитц /Spitz/ се провежда повече от половин век традиционен кайсиев фестивал /Marillenkirtag/ и австрийците ми показват, как с малко средства се постига завиден туристически ефект. По време на фестивала /19-21 юли/, всяка година местните производители на кайсии продават директно от дворовете си или от импровизирани сергии, кайсиевата си продукция – свежа или преработена в производни на сладкия плод – сладка, алкохолни напитки, печива, сапун и др.
Заради вкуса си, кайсията е увековечена в световноизвестната торта „Сахер“, и в посестримата й „Демел“ разбира се, като основна съставка. Без мармаладът от кайсии, това шоколадово изкушение не би имало нито своята интересна история, нито ятата кулинарни поклонници, които го преследват, като истинско съкровище.
Тук е и Меката на белите австрийски вина, от винени сортове грюнер велтлинер и ризлинг, но се срещат още нойбургер, совиньон и мюлер-тургау, които имат впечатляващ вкусов баланс, заради наличието на местните вулканични почви, напояването и достатъчното слънцестоене, за да се налеят гроздовите зърна и да имат добра захарност.
Смята се, че долината на Вахау е един от трите най-добри тероари в света за ризлинг, наред с Елзас във Франция и Мозел във ФРГ, но е по-различен вкусово от тях, заради по-наситените си плодови нюанси.
Ризлингът е деликатно вино, носи характеристиките на почвите и климата, в който се отглеждат лозите, със стара история на произход е и смело мога да го короновам като най-изтънченото бяло вино за мене.
Австрийският ризлинг е определено сух, консумира се изстуден, с температура 8-12 градуса и се поднася със зеленчуци, със синьо, едам и гауда сирена, с риба, морски дарове или с бели меса.
Посещавам и бенедиктинското абатство Гьотвайг /Stift Goettweig/ в бароков стил, което се намира на хълм, с величествена гледка към планината Гьотвайгер, вижда се от цялата околност и е в непосредствена близо до град Кремс.
Историята разказва, че в земите на манастира навремето се е намирал замък, ползван от управляващата монархическа фамилия тогава, но в последствие е поднесен като дар на Ватикана и става част от имотите на монасите от бенедиктинския орден, които започват да се издържат чрез производство на грозде и вино.
Днес тук се намира голяма винарска изба, която е известна още от Средновековието с превъзходните си бели вина от сорта грюнер велтлинер /Grüner Veltliner/. Този сорт е получен при кръстоска на лози, тип „Треминер“ и друга, старинна лоза, която е изчезнала вече по австрийските земи, устойчив е на ниски температури и непретенциозен към почвената среда.
Виното грюнер велтлинер е много популярно за консумация, има реноме на национална гордост при дегустацията на селектирани вина в Австрия. Поднася се изстудено, с температура 8-12 градуса и в допълнение към типичната австрийска кухня, например виенски шницел, кнедли или десертът кайзершмарен. Може да се консумира и с пилешко, заешко, сладководна риба, морски дарове, козе сирене, зеленчуци.
Културата на производство, продажба и употреба на вино влияе силно върху културата на хранене и определя стила и качеството на живота на австрийците. Здравето и щастието на членовете на едно общество се определя от мирогледа им към детайлите, които изграждат цялостната картина за съществуването на една нация.
Торта „Сахер“, като изкусително лакомство се ражда през далечната 1832 година в кухнята на австрийския държавен канцлер, принц Клеменс Венцел Непомук Лотар фон Матерник. Той е един от най-влиятелните политически фигури на 19-ти век, по времето на монархическото управление на последния император на Свещената Римска империя /1792-1806/ и първи австрийски император /1806-1835/, Франц I Хабсбург.
Фон Метерлих е известен с организирането и ръководенето на преговорите по време на Виенския конгрес през 1815 година, за постигане на мир в Европа, след Наполеоновите завоевателни войни. Неговият далновиден посреднически талант е в основата за изграждане на нова система за дипломатически отношения в Европа, в онези времена.
Като тънък познавач на човешката същност, той обичал да предлага на гостите си изискани блюда и десерти, защото самия той бил чревоугорник. Така се родила и оригинална рецепта за необикновената торта на младия сладкар Франц Сахер, която до днес е непроменена и носи неотменно неговото име.
Текстът е публикуван на 04.08.2019. – http://www.highviewart.com/cvetno/dolna-avstriya-kulinaren-patepis-za-tanki-poznavachi-12272.html?fbclid=IwAR0wpTsPR4As89c6PrIndMkkbTcOOKkE4s6cq0O57WAhFTuwQvL3sSgSST0
