Коктейлът е светска проява, чиито корени се губят още във времето на Римската империя, където е било въпрос на етикет поглъщането на несметни количества храна и вино. В наше време тези събирания вече не са запазени само за висшата прослойка от обществото. Днес коктейлът е събитие, на което присъстват личности с различен социален, религиозен или етнически произход.
Освен светска проява коктейлът е възможност за контакти и комбиниране на отмората с работата.
Основни правила на коктейлния етикет:
1. Отговорете на получената покана! На повечето е посочен и телефон или имейл за потвърждение на присъствие. Записаното R.S.V.P. (от френски repondez s`il vous plait), в превод “моля, потвърдете”, ви задьлжава да кажете дали ще дойдете, за да знаят домакините колко души ще им гостуват.
2. Бъдете точни! На официално мероприятие се спазва посоченият в поканата час за начало! Не се приема добре закъснение повече от 15-20 минути.
3. Придържайте се към указания дрескод.
Най-често в поканата е уточнено какво е облеклото, което се очаква от вас. Обикновено това е стил Cocktail или Semiformal.
4. Храната и напитките!
На парти се сервират храна и питиета, удобни за консумация с ръце. Не се тъпчете, не пълнете чиниите с връх, колкото и екзотична да е храната! На мокрия бюфет се предлагат алкохолни и безалкохолни напитки. Питиетата се ползват за наздравици, а не са индикатор на привьрзаността ви към тях! По правило чинията и чашата се сместват в лявата ръка. Привидно празностоящата дясна ръка е за запознаване, поднасяне на благопочитания, потупване, ръкомахане и какво ли още не!
Поведението на коктейл е лесно усвоимо – въпрос на опит и повтаряемост.
5. Говорете, сега му е времето и мястото!
На коктейл се правят непринудени, набедени, точни, безценни, меркантилни и какви ли не контакти. Така че общувайте, раздавайте визитки. Когато отивате на коктейл, се подгответе с някоя забавна история, невулгарен виц или светска клюка. Този арсенал ще ви помогне при разговорите и запознанствата!
Пролетта и лятото са сезоните на партитата – градински, край басейна или морето, на барбекю или модно ревю. Последен съвет: не превръщайте ходенето по коктейли само в делово начинание. То има и много приятна страна!
Да прибереш писалката след договор не е протоколен гаф
Гаф ли е да прибереш писалката, с която си подписал договор?
Когато 26-годишният Лъчезар Варнаджиев купи “Кремиковци” за 316 млн. лева, той прибра в джоба си химикалката, с която подписа сделката за спомен. И медиите го изядоха за тази му постъпка. Наистина ли деянието му е непростимо?
Известният с прозвището си Железният политик на Източна Европа – Вацлав Клаус, който е бил два пъти министър-председател и сега е втори мандат президент на Чешката република, пък разбуни международните пишещи братя по време на официалното си посещение в Чили. Той бе сниман как прибира протоколната писалка, с която подписал междудържавните споразумения.
От протоколна гледна точка прибирането на писалка, с която е подписан важен държавен или международен документ, е в реда на нещата.
Актът по вземането на точно тази писалка може да бъде незабележим или официално оповестен. Обикновено двамата държавници боравят с две писалки, които са и протоколно значими предмети.
Писалката в тези случаи е символ на успеха и на дипломатическите усилия на много хора, работили за дадената кауза, символ на историческия момент.
След приключване на акта по подписването, ако не е предвидено по протокол публично да си разменят писалките, напълно е допустимо всеки държавен деец да си сложи в джоба неговото средство за писане. Това е практика и тя не подлежи на коментар.
Много известни политици имат свои колекции от писалки, с които са поставили “автографа” си под различни спогодби в национален и международен план.
Така че това не е протоколен гаф, не е присвояване, а си е част от деловото сътрудничество. И в някаква степен – от историята. Защото в доста музеи по света съществуват специални зали с личните сбирки от “исторически” писалки на политици.
И всеки, който е в час с плуването в протоколните води, никога не би злепоставил “Маргарет Тачър-а” на Чехия, както наричат г-н Клаус. Той просто е искал да попълни колекцията си с чилийска писалка, нищо повече.
А нашият бизнесмен пък е пожелал да има спомен от сделката на живота си.
публикувано В. „Труд“ – http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=875065
