Мислите са като семена, които посяваме в градината на ума си. В зависимост какъв сорт избираме, след време ще изникнат различни растения, едни ще носят плодове, други, тръни. Мислите са господарите на поведението ни, работят като магнит и чрез тях привличаме това, което се върти в ума ни. Оформят несъзнателно зданието на личността и й придават завършеност. Владеем ли своите мисли, владеем живота си. Владеем ли живота си, владеем и съдбата си.
Въпросът къде и как се зараждат мислите е вълнувал философи и учени от векове. Мозъкът, с неговите милиарди неврони и сложни връзки между тях, е безспорно централата, където се формират и обработват мислите. Мозъкът е пластичен орган, непрекъснато се променя и адаптира в отговор на нашите преживявания и учене. Мислите имат способността да променят структурата и функционирането на мозъка. Всичко, което възприемаме чрез нашите сетива – звуци, образи, миризми, вкусове и допир може да предизвика мисли. Нашите емоции, мотивации, памет и физиологични състояния също повлияват на количеството и качеството на възникващите мисли. Натрупаният опит и знания формират рамката, в която се движат мислите. Генетичните фактори играят роля в определянето на когнитивните ни способности и стилове на мислене.
Трудно е да се посочи точното място, където се зараждат мислите. Мозъкът е най-сложната структура във Вселената, а мисленето е изключително динамичен процес. Всеки мозък е уникален и функционира индивидуално.
Определени области в мозъка се асоциират с разновидностите мислене:
1. Префронталната кора се свързва с планирането, вземането на решения и абстрактното мислене.
2. Темпоралният лоб – с паметта, езика и възприятието.
3. Париеталният лоб – с пространствената ориентация, вниманието и математическите способности.
4. Оксипиталният лоб – с обработката на визуалната информация.
Всеки от нас мисли по хиляди пъти на ден. Тези мисли не са просто случайни изблици на мозъка, а мощни инструменти, оказващи огромно влияние върху начина, по който възприемаме света, чувстваме и действаме.
Мислите определят поведението и конфигурират дрехата на действителния ни живот. Нашите вярвания за света формират реалността ни. Ако приемем, че сме нещастни, ще търсим потвърждение за това във всичко, случващо се около нас. Особено във себе си.
Мислите са пряко свързани с емоциите. Мислим ли за нещо приятно, изпитваме положителни емоции и обратното. Емоциите винаги влияят върху поведението и определят посоката, в която да вложим енергията и способностите си.
Поведенческите модели влизат в пряко взаимодействие с последиците от тях. Повтарящите се мисли създават навици, например, ако постоянно мислим за храна, вероятно е да очакваме да ни налегне глад, да възникне стремеж да се подсигурим с храна, да ядем много и да преядем.
Мислите са в основата на всяко решение, което вземаме. Колкото повече мислим, толкова се развива способността да го правим. Ако се научим да мислим в последователен ред, а не хаотично, да следваме нишката от кълбото в правилната посока, ще създадем подход за очертаване на възможности, при вземане на решение. Няма да се оставим, да посочим и определим първата дошла ни мисъл за вярна, а ще обикаляме, ще препускаме навсякъде из дебрите на ума, докато стигнем до необходимото ни решение. Негативното мислене за дадена ситуация води до прегряване с мисли на първо време и вероятно и до грешен избор.
Ежедневните негативни мисли, определят поведението ни в живота. Например, ако в ума на спортист постоянно се върти, че не може да спечели престоящия мач, той се демотивира и е по-малко вероятно да се представи добре. Обратно, ако мисли позитивно за своите възможности, има по-голям шанс за успех и победа.
Постоянните мисли за негативните страни и грешки на партньора, неминуемо се отразяват на връзката. Посоката на добрите послания и позитивни мисли я укрепват и създават поле за процъфтяване на добра комуникация и отношения.
Обръщайте внимание на мислите си и превръщайте негативните мисли в положителни. Вместо да си повтаряте „не мога да го направя“, опитвайте да формулирате в главата си „ще го направя обезателно“. Представете си как постигате целите си. Усилвайки положителните твърдения в себе си, се фокусирате върху красивите неща в живота.
Мислите имат огромна сила и могат да оформят живота по много начини, да го преформатират. Научим ли се да управляваме мислите си, ще подобрим качеството на живота си и ще постигнем повече и по-бърз успех.
Психологическият процес на мислене е комплексен и се определя от множество фактори. Той е резултат от взаимодействието на различни компоненти и влияния, както биологични, така и социални. Натрупаният опит и знания формират основата, върху която се гради мисленето ни. Нашите убеждения и ценности оказват значително влияние върху начина на възприемане и интерпретиране на информацията. Емоциите влияят на мисленето, правят преценките ни по-субективни или затрудняват концентрацията. Мотивацията ни да мислим по определен начин е вътрешна (любопитство) или външна (награда). Всеки човек има индивидуален стил на мислене, характеризиращ се с предпочитания към определени стратегии за решаване на проблеми и обработка на информация. Културата оформя мисловните модели и ценности. Образованието предоставя знания и умения, необходими за ефективно мислене. Взаимодействието с други хора влияе върху формирането на възприятия и идеи.
С възрастта се променят и когнитивните способности и стиловете на мислене. Физическото и психическото здраве оказват влияние върху мисловните процеси. Химическите вещества в мозъка, наречени невротрансмитери, влияят върху настроението, мотивацията и менталните процеси, включително мисленето.
Околната среда, в която живеем и работим, може да стимулира или да възпрепятства мисленето. Това е динамичен процес, променящ се непрекъснато в зависимост от обстоятелствата, настъпили около и вътре в нас.
Съзнателните мисли контролират нашето текущо внимание и задачи. Несъзнателните мисли протичат извън съзнателното възприятие и влияят на поведението и емоциите ни, без да си даваме сметка за това. Критичните мисли анализират информация и формират преценки. Важни са за вземането на решения. Креативните мисли генерират нови идеи и концепции и са свързани с въображението и иновациите. Емоционалните мисли се обуславят от нашите емоции и чувства. Рационалните мисли са основани на логика и доказателства и се определят от научния метод и критичното мислене. Конструктивните мисли помагат да се следи за трудни ситуации и да се намират верни решения. В ирационалните мисли не се търси нишката на фактите, те се влияят от емоции, предразсъдъци или заблуди. Абстрактните мисли се отнасят към общи понятия и идеи, няма конкретика и точност на понятията, например, математическите мисли са свързани винаги с числа, формули и логически операции. Най-интересни са художествените мисли и се обуславят с творчеството, въображението и естетиката.
Чрез повтарящи се мисли за желано поведение, създаваме нови навици. Например, ако постоянно си мислим, че искаме да спортуваме, е по-вероятно да отидем да плуваме, да караме колело или да играем тенис на корт.
Мислите са много мощни инструменти, водещи съм позитивна и подпомогаща функция или обратното, към деструктивна. Всичко зависи как и какво си позволяваме да влезе в съзнанието ни. Позитивното и ласкаво мислене за себе си подобрява самочувствието и създава увереност в способностите.
Най-трудно се открива на практика, това което е вътре в индивида, ако няма сетива да надникне в себе си и да се разпознае, овладее и насочи в правилната посока. Пътят на човешкото поведение е такъв – каквото мислим, това правим. Щастието не може да се намери отвън, то е само вътре в нас. Мисли преди да мислиш и разумът да е с тебе!
