Интелектуалци правят древен ритуал за мир в центъра на София

В първата седмица от началото на високосната 2016 година, група интелектуалци, наумили си да възвърнат силата на древните ритуали в съвременния ни свят, направиха нещо нечувано. Молитва за Мир, обвързана с колене на прасе. В градски условия. От гледна точка на наложения с години светоглед в ърбан поведението, това е табу.
В София, в квартал Лозенец, в двора на къща заобиколена отвсякъде с други къщи и в присъствието на поканени и случайни зяпачи, стана знаковото разфасоване на прасе.
Колитбата на прасе е народен ритуал, свързан с българската традиция по освещаване на месото с определени действия, преди то да стигне до трапезата, с която се отпразнува края на постенето и началото на празниците около Коледа и Нова година. Една интерпретация на думата „коля“ я свързва с името на празника „Сурваки“, който по-късно се налага като Коледа. Каквито и да са народните поверия за коленето на прасето, то те са част от наследство на нацията ни.
Българинът от векове отглежда храната си и обича да й отдава значимото уважение. Свинското месо е неизменна част от хранителния режим на балканеца, а за българина е култово произведение на майката природа. Макар в очите на много природозащитници, вегетарианци и обикновени невежи, коленето на прасе да е сатанинско действие, бързам да ги опровергая веднага. Не съм против неконсумиращите месо. Не преча и на природозащитниците. Ако ни упрекват – да идат пред месарските магазини, където се продава прясно месо и колбаси и там да изразяват тезите си.
Човекът е колкото бозайник, толкова и хищник. Българинът обича да се храни с месо и по традиция през зимата яде свинско. Затова избрахме да заколим прасе, а не кокошка, агне или пуйка.
Малка група от интелектуалци, водени от професионален специалист- колач / който оперираше с наследения от баща си 40 годишен нож / проляхме с извинение невинната кръв на една женска свиня, за да омилостивим злите духове и да се помолим за мир. За Мир за България и обич между хората.
Самата процедура по подготвянето на прасето за разфасоване е дълга и нелицеприятна и аз ще я спестя на четящите. Както си е реда, тези, които наблюдавахме жертването на живот за каузата за Мир, спазиха всички съпътстващи ритуали около суетнята по коленето на прасето. Пиеше се греяна ракия, придружена с препечен хляб, кисело зеле, праз лук и се редяха молитви за просперитет и мир.
Аз за първи път в живота си участвам в подобно събитие и се чувствах особено. Заради всеки един етап от него, непознат за мене. Но се оказа, че имено кръвта ни свързва с древните ритуали. Не случайно дедите ни са налагали кръвната връзка с всяко значимо действие или признак.
Може да звучи пресилено, днес, в средата на второто десетилетие на 21-и век да прилагаме древни и позабравени похвати за пазене от злини, с проливане на кръв. Но времената станаха много объркани и връщането към изконните традиции ни дават сила да сме борбени. Да отстояваме себе си и да продължим да пишем страниците на историята си. Такава, каквато я искаме, за да следваме стъпките и делата на тези, които са я писали преди нас. И с мир да предадем нашето на наследниците си!
П.С. Прасето е хранено и гледано при добри условия, в близост до София.
Не прилагам снимки, защото снимането не бе разрешено по няколко причини:
1. От естетична гледна точка.
2. Заради заверата.