Да прибереш писалката след договор не е протоколен гаф.

Гаф ли е да прибереш писалката, с която си подписал договор?

Когато 26-годишният Лъчезар Варнаджиев купи “Кремиковци” за 316 млн. лева, той прибра в джоба си химикалката, с която подписа сделката за спомен. И медиите го изядоха за тази му постъпка. Наистина ли деянието му е непростимо?

Известният с прозвището си Железният политик на Източна Европа – Вацлав Клаус, който е бил два пъти министър-председател и сега е втори мандат президент на Чешката република, пък разбуни международните пишещи братя по време на официалното си посещение в Чили. Той бе сниман как прибира протоколната писалка, с която подписал междудържавните споразумения.

От протоколна гледна точка прибирането на писалка, с която е подписан важен държавен или международен документ, е в реда на нещата.

Актът по вземането на точно тази писалка може да бъде незабележим или официално оповестен. Обикновено двамата държавници боравят с две писалки, които са и протоколно значими предмети.

Писалката в тези случаи е символ на успеха и на дипломатическите усилия на много хора, работили за дадената кауза, символ на историческия момент.

След приключване на акта по подписването, ако не е предвидено по протокол публично да си разменят писалките, напълно е допустимо всеки държавен деец да си сложи в джоба неговото средство за писане. Това е практика и тя не подлежи на коментар.

Много известни политици имат свои колекции от писалки, с които са поставили “автографа” си под различни спогодби в национален и международен план.

Така че това не е протоколен гаф, не е присвояване, а си е част от деловото сътрудничество. И в някаква степен – от историята. Защото в доста музеи по света съществуват специални зали с личните сбирки от “исторически” писалки на политици.

И всеки, който е в час с плуването в протоколните води, никога не би злепоставил “Маргарет Тачър-а” на Чехия, както наричат г-н Клаус. Той просто е искал да попълни колекцията си с чилийска писалка, нищо повече.

А нашият бизнесмен пък е пожелал да има спомен от сделката на живота си.

 

публикувано в. „Труд“ – http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=875065